Решение № 79 от 20.11.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Царево, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200602 по описа за 2025 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от В. И. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0302-000125 от 17.07.2025 год. на Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на В. И. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.

1

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2024 год. актосъставителя- служител на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, спрял за проверка жалбоподателя който управлявал МПС. При извършената проверка се установило, че жалбоподателя управлява МПС, което е без регистрация- същото било със служебно прекратена регистрация, което мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 1348358 от 02.08.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Наказващият орган- Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас- въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, 2 като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда не оспорва фактическите констатации по акта, не оспорва, че е управлявам МПС с прекратена регистрация.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени 3 лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая, деянието е формално- на просто извършване- и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0302-000125 от 17.07.2025 год. на Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на В. И. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Царево, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200602 по описа за 2025 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от В. И. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0302-000125 от 17.07.2025 год. на Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на В. И. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.

1

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2024 год. актосъставителя- служител на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, спрял за проверка жалбоподателя който управлявал МПС. При извършената проверка се установило, че жалбоподателя управлява МПС, което е без регистрация- същото било със служебно прекратена регистрация, което мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 1348358 от 02.08.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Наказващият орган- Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас- въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, 2 като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда не оспорва фактическите констатации по акта, не оспорва, че е управлявам МПС с прекратена регистрация.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.