Решение № 223 от 05.06.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 334/2026
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 175 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. Плевен, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430200334 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 175 от АПК.
Постъпила е молба от НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ И КОНТРОЛ ПО РПМ“,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ към АГЕНЦИЯ“ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ чрез юрк. С.Т.В. с която се иска допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 214 /от 01.06.2026г по НАХД 334/2026г по описа на ПлРС,с която се твърди ,че в диспозитива на решението и по точно в диспозитива с които се присъждат разноските е изписано да се изплатят на Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“,вместо да се изплати юристконкултско възнаграждение на Агенция“Пътна инфраструктура“.
С решението си по НАХД 334 /2026 г съдът е потвърдил Наказателно постановление
№9724 от
26.11.2025г. издадено от
Началник
Отдел“ОККРПМ“,
Дирекция
„АРОК“ при
Агениция
„Пътна
Инфраструктура“- София,с което на М. Д. К. - ЕГН **********, жив. в гр.***, общ.***, обл.*** за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1,т.3, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм.наказание глоба в размер на 3000лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3отЗДП.
Осъдил е М. Д. К. - ЕГН **********, жив. в гр.***, общ.***, обл.*** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В същият свой съдебен акт съдът,обаче отбелязвайки,че постановява решението си на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,е пропуснал техническа 1 грешка само в диспозитивната част на решението и то в диспозитива за с които се присъждат разноските е изписано да се изплатят на Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“,вместо да се изплати юристконкултско възнаграждение на Агенция“Пътна инфраструктура“.
В случая става въпрос за допусната техническа грешка относно посочване на административно наказващият орган и то само в диспозитива за присъждане на разноските и то само в диспозитивната част на решението което е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл175,ал1 АПК,допусната в съдебното решение е налице при несъответствие между целеното и документирано изявление на съда.Налице е несъответствие между волята на съда и изписаното в диспозитивната част на решението,което е безспорно техническа грешка.
Същото не би могло да доведе в промяна във вътрешното убеждение на съда,т.е решението не би било друго,тъй като се касае за техническо възпроизвеждане на отразения размер на наказанието от НП в съдебното решение .
Изложеното по –горе от своя страна налага извършването на поправка в горе цитираното решение,като в диспозитивната му част за разноските , в която вместо се присъждат разноски да се изплатят на Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“, следва да се запишеосъжда М. Д. К. да изплати юристконкултско възнаграждение на Агенция“Пътна инфраструктура“.
В ЗАНН не съществува изрична разпоредба уреждаща начина,по който може да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт.При това положение е необходимо да се изходи от разпоредбата на чл46,ал2 от ЗАНН,съгласно която:”Когато нормативният акт е непълен,за неуредените за него случаи се прилагат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи,ако това отговаря на целта на акта.Ако такива разпоредби липсват,отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на РБ”.А разпоредби,които се отнасят до подобни случаи се съдържат в ГПК и по-конкретно чл.247,както и в АПК чл.175,т.е тези норми биха могли да намерят субсидиарно приложение в настоящият случай.
Поправянето на допуснати при постановяването на съдебният акт по делото очевидни фактически грешки по своята същност е безсрочно и е напълно процесуално допустимо,както и основателно. Такава е константната практика на много съдилища в страната- Пловдивски районен съд,Видински районен съд,Варненски районен съд и др.
Изложеното по-горе навежда на извода, че е необходимо да бъде постановено решение ,с което да бъде отстранена явната фактическа грешка.
Мотивиран от гореизложените съображения,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
2 решение № 214 /от 01.О6.2026 г по НАХД 334/2026г по описа на ПлРС,като в частта на диспозитива на същият съдебен акт В ДИСПОЗИТИВА ЗА ОСЪЖДАНЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА РАЗНОСКИТЕ вместо се присъждат разноски да се изплатят на Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“, следва да се запише осъжда М. Д. К. да изплати юристконкултско възнаграждение на Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София.
ДА СЕ ЧЕТЕ: ПОТВЪРЖДАВА НП № Наказателно постановление №9724 от 26.11.2025г. издадено от Началник Отдел“ОККРПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна Инфраструктура“София,с което на М. Д. К. - ЕГН **********, жив. в гр.***, общ.***, обл.*** за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1,т.3, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм.наказание глоба в размер на 3000лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3отЗДП.
ОСЪЖДА М. Д. К. - ЕГН **********, жив. в гр.***, общ.***, обл.*** да заплати на
Изпълнителна агенция„Пътна
Инфраструктура“София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Настоящето Решение за поправка на допусната очевидна техническа грешка подлежи на обжалване пред ПлАС, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3