Решение № 172 от 12.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220101520 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.

Ищецът Н. Н. А., лично и чрез процесуалния си представител, назначен по реда на чл. 95, ал. 2 от ГПК, твърди, че през месец април 2021 г. била закрита фитнес-залата в Затвора Пазарджик и от тогава не можел да тренира всеки ден по един час или повече за физическа активност и спорт, каквито условия имало в затворите във Враца, Стара Загора, София, Белене и други.

Поради липсата на фитнес-зала била ограничена физическата му активност и била създадена неблагоприятна за него среда, отразяваща се на неговото здравословно и психическо състояние. Това представлявало тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признака „лично положение“. В резултат от това през периода от 25.04.2021 г. до 25.04.2023 г. ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, тормоз, изтезаване, беззаконие и физически дискомфорт, които оценява на 20 000 лв. и моли да бъде осъден ответникът ГДИН при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ГДИН при Министерство на правосъдието твърди, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ в обособена зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана, съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС. На същия се осигурява престой на открито не по-малко от един час 1 на ден, както изисква чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, като местата за престой на открито са оборудвани с подходящи уреди за спорт и поддържане на добра физическа форма. Ищецът многократно се бил въздържал от правото си на престой на открито. В съответствие с чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС същият участвал в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС, като на 15-16.05.2023 г. взел участие в турнир по табла. До момента не било постъпвало искане за удължаване на престоя му на открито от медицински специалист съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. Представя писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Зоната за повишена сигурност в Затвора Пазарджик.

През 2021 г. лишените от свобода в Затвора Пазарджик са имали възможност да посещават специално обособена спортна зала по график, според който осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, сред които ищецът, са можели да ползват залата за времето от 13,50 до 15,00 ч., с изключение на празнични и почивни дни. През 2022 г. залата е обособена като спално помещение поради ограничените капацитетни възможности на затвора.

На 25.01.2023 г. от началника на Затвора Пазарджик е утвърден дневен режим на лишените от свобода, според който осъдените на доживотен затвор провеждат престой на открито от 10,25 ч. до 11,55 ч.

На 16.03.2023 г. ищецът е подал до директора на ГДИН молба с вх. № М-258 с искане да му бъде осигурен всеки ден един час или повече за физическа активност и спорт извън времето за престой на открито, какъвто е осигурен в други затвори на територията на страната.

С писмо с вх. № 1694/24.03.2023 г. на директора на ГДИН ищецът е уведомен, че организацията на работа и ред на всяко от поделенията на ГДИН е съобразено със спецификите на самото място, възможностите, които то предлага, както и архитектурно-сградния фонд. Всички лишени от свобода, изтърпяващи присъдите си в Зоната за повишена сигурност и охрана в корпуса на Затвора Пазарджик са поставени при равни условия. Сравними сходни обстоятелства има винаги, когато се сравняват лишените от свобода със същите наказания в един затвор, но не и в различни. Затова не може да се приеме, че има сходни сравними обстоятелства между осъдените, изтърпяващи съответното наказание лишаване от свобода в другите затвори.

В Затвора Враца лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, ползват престой на открито не по-малко от един час на ден, отделно от останалите лишени от свобода, съгласно предварително изготвен график. В същия график е предвидена възможност да посещават фитнес-залата в рамките на един час извън предвиденото време за престой на открито.

В Затвора Белене изтърпяващите наказание доживотен затвор и 2 доживотен затвор без замяна, настанени в Зоната за повишена сигурност, имат условия за провеждане на физическа активност по един час, извън времето за престой на открито, чрез регламентиран график за спорт.

Осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, настанени в общи помещения, заедно с други осъдени на лишаване от свобода лица, имат възможност за провеждане на спортни дейности под формата на социални мероприятия, извън времето за престой на открито – фитнес, тенис на маса, футбол, баскетбол, волейбол, бокс или друг вид клубове по интереси, в зависимост от графика и планираните от ИСДВР на групата спортни дейности и мероприятия. Осигурената в Затвора Белене допълнителна възможност за спорт извън времето за престой на открито не е със задължителен характер за администрациите на затворите, а съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС се извършва „по възможност“.

В Затвора Стара Загора при изготвяне на графика за престой на открито на лишените от свобода, в т.ч. изтърпяващите наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна са се ръководили от разпоредбите на чл. 86, ал.

1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71 от ППЗИНЗС, отчитайки възможностите на затворническата администрация и брой осъдени лица. През периода от 25.04.2021 г. до 25.04.2023 г. лицата с наложено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна са ползвали престой на открито за времето от 09,00 ч. до 10,30 ч. и от 15,00 ч. до 16,00 ч. Удълженият престой е организиран след разрешение на ИСДВР при Зоната за повишена сигурност и отчитайки малкия брой лица, настанени в зоната.

В Затвора София във връзка със спортно-закалителните мероприятия, извън времето за престой на открито, в Зоната за повишена сигурност е обособено помещение за спорт за лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Посещенията се организират по утвърден график, три пъти седмично по един час.

Свидетелят Д. П. Г. установява, че в Затвора Пазарджик нямало фитнесзала, а в други затвори, като този в Бобов дол, имало. Свидетелят посещавал 4-то каре, а следобед – 3-то каре. Там имало щанги, който не били фабрични, а били правени от верижен трактор. През зимата не можели да се ползват, защото имало сняг. И в двете карета имало лостове за набиране. През 2023 г. сложили дъмбели и щанги. Преди имало две успоредки, но едната я премахнали по желание на лишените от свобода, защото била много дълга и им пречела да обикалят. Имало едно колело, но било без километраж, а кормилото му било от Школник. Нямало оригинални уреди. Колелото го сложили преди 2-3 месеца. Щангата, направена от трактор, също била от около 2-3 месеца. Ищецът посещавал само 3-то каре. Тренирал с щангите и с дъмбелите. Преди се набирал на успоредката. Преди да сложат дъмбелите не можел да тренира, само обикалял и се карал. Дразнел се, че не може да си уплътни времето в карето. Афектирал се, ядосвал се, че нямало уреди да тренира и надзирателят му правел забележка. Сега бил по-спокоен. Тренирал по време на престоя на открито, имало тишина, изморявал се и бил в добро 3 настроение. Графикът за един час допълнителна тренировка не се спазвал.

Преди 2021 г. имало фитнес-зала и след карето отивали на групи във фитнеса да тренират. Там имало боксова круша, която висяла от тавана, тенис-маса и колело. Имало гладиатори, но много бързо ги счупили. Имало комбинирана успоредка. За 1-2 месеца счупили боксовата круша. В Затвора София имало фитнес, който изглеждал като истински. Преди по заповед на началника на затвора можели да ритат в голямото каре и ползвали един допълнителен час на открито. В каретата имало навеси, но те не пазели от дъжда. Когато валяло, целите били вир-вода. Другите лишени от свобода използвали туби с вода, но не за да тренират, а да се замерят с тях. С друг лишен от свобода си направили на оградата боксови круши, пълни с вода. Ищецът искал да му се осигури допълнително време за каре по медицински причини, но му отказали.

Фитнесът бил закрит, защото залата била превърната в килии за настаняване на лишените от свобода.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационно отношение, изразяващо се в тормоз на основата на признака „лично положение“.

В производството за защита от дискриминация ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено – чл. 9 от ЗЗДискр.

Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената тежест.

Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, от които може да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се смята и тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с 4 увреждания до публични места. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

„тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.

1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. За да е налице дискриминация под формата на „тормоз“, е необходимо на първо място нежелано поведение на основата на защитен признак, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на неблагоприятна среда.

Престоят на открито за лишените от свобода е регламентиран в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, според който лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Също така разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда по възможност на всеки лишен от свобода да се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито, а съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС предложения за удължаване престоя на открито се правят от медицински специалист и/или от инспектора по социални дейности и възпитателна работа. Следователно законът гарантира на лишените от свобода ежедневен престой на открито с продължителност не по-малко от един час. Всеки допълнителен престой на открито – било то за участие в спортни игри или упражнения по смисъла на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС или удължаване на едночасовия престой на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС, не представлява право на лишения от свобода, което затворническата администрация има задължение да му осигури, а само възможност, която може да бъде реализирана с оглед специфичните условия, в т.ч. битови, сградни, финансови и организационни, с които съответната структура разполага. Касае за въпроси, които се разрешават по целесъобразност, като на администрацията на всеки затвор е предоставена оперативна самостоятелност да определя реда и начина за осъществяване на тези допълнителни дейности.