Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1545 от 09.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1201/2024
Вид
Решение № 1545
Подписан
09.12.2024
В сила
09.12.2024
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Пазарджик, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101201 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2, ЗЗД – за признаване на установено, че Д. А. Ф. дължи на Г. А. М. заплащане на сумата от общо 3080 лв., включваща наемна цена на недвижим имот в размер на 2100 лева, дължима за периода 01.01.2021г. до 31.07.2021г. както и неизпълнени задължения на наемателя за консумирана електроенергия в размер на 340 лв. и консумиран природен газ в размер на 640 лв., за които суми е издадена Заповед № 1510/23.08.2024г. по ч. гр. д. 3061/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 09.06.2017 г. е сключила с ответницата договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ 104 кв. м., находящ се в град Пазарджик, ул. “********* срещу наемна цена от 300 лева месечно, като наемателката се задължила да заплаща и разходите, свързани с ползването на имота – за електрическа и топлинна енергия. Поради неизпълнение на така поетите задължения, през месец юни месец 2021 година същата били уведомена, че следва да освободи имота края на 31.07.2021 год.

След изтичането на предизвестието и освобождаването на имота ответницата не изпълнила задължението си за заплащане на наеманата цена за периода от 01.01.2021г. до 31.07.2021г. в размер на общо 2100 лв., както и разходите за консумирани елекроенергия в размер на 340 лв. и природен газ в размер на 640 лв.

Излага, че за процесните сума се снабдила със заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК предявява установителен иск за вземането.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Д. А. Ф. дължи на Г. Г. М. сумата в общ размер на 3080 лв., включваща наемна цена в размер на 2100 лева, дължима за периода 01.01.2021г. до 31.07.2021г., както и неизпълнени задължения на наемателя за консумирана електроенергия в размер на 340 лв. и консумиран природен газ в размер на 640 лв., за които суми е издадена Заповед № 1510/23.08.2024г. по ч. гр. д. 3061/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата.

Претендира разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131 ответницата по исковете Д. А. Ф. не е подала отговор на исковата молба, не се е явила в първото по делото открито съдебно заседание, макар да е редовно призована, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е уведомена за възможността по отношение на нея да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК – в съобщението за връчване на препис от определение № 3185/04.11.2024г. по гр. д. 1201/2024г. на Районен съд – Пазарджик, което е получила лично.

С исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание на 06.12.2024г. ищцата е поискала съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника..

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание 422, ал.1 ГПК, във вр. 232, ал. 2 ЗЗД срещу Д. А. Ф. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищцата сумата в размер от общо 3080 лв., включваща наемна цена в размер на 2100 лева, дължима за периода 01.01.2021г. до 31.07.2021г., както и задължения за консумирана елекроенергия в размер на 340 лв. и консумиран природен газ в размер на 640 лв., за които суми е издадена Заповед № 1510/23.08.2024г. по ч. гр. д.

3061/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата, следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на общо 564,50 2 лева, от които 124,50 лв. държавна такса, както и 440 лв. адвокатско възнаграждение.

В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство, но в случая такива не се претендират.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2, ЗЗД, че Д. А. Ф., ЕГН: ********** от гр.

Пазарджик, ул. „*******, дължи на Г. А. М., ЕГН: ********** от с. ******, сумата от общо 3080 лв., включваща наемна цена в размер на 2100 лева, дължима за периода 01.01.2021г. до 31.07.2021г., както и задължения на наемателя за консумирана електроенергия в размер на 340 лв. и консумиран природен газ в размер на 640 лв., за които суми е издадена Заповед № 1510/23.08.2024г. по ч. гр. д. 3061/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. А. Ф., ЕГН: ********** от гр.

Пазарджик, ул. „*******, да заплати на Г. А. М., ЕГН: ********** от с.

******, разноски по гр. д. 1201/2024г. на Районен съд-Пазарджик в размер на общо 564,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване,

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3