Протокол № 622 от 22.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 622 гр. Благоевград, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ

ГРАЖДАНСКИСЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20221200100104 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

На второ четене в 14:27 часа:

Ищцата Й. А. Ч. – редовно уведомена, се явява лично и с адв. М. А., с пълномощно по делото.

Ответницата Л. М. Х. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, а ответникът Е. П. И. – редовно уведомен, се явява лично. Двамата се представляват от адв. Г. Ю., с пълномощно по делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че следва да бъде даден ход на делото, като засеД.ето започва в 14:28 часа, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА:

Докладва се постъпила по делото на 20.07.2026 година молба от адв. Г. Ю., с която същата моли съда поради внезапно възникнал здравословен проблем с член на семейството й, налагащ извършване на медицинска интервенция извън гр. Благоевград, да бъде изчакана за насроченото съдебно засеД.е, ако закъснее за него, като за възникналия проблем същата съобщава, че на 17.07.2026 година, около обяд, е уведомила процесуалния представител на 1 ищцата по делото.

АДВ. А.: Във връзка с постъпилата молба, която настоящият съдебен състав докладва преди малко, заявявам, че уведомлението на пълномощника на ответника се изразяваше в телефонно обаждане, в което същата ми заяви, че е насрочен час в 10:30 ч. във ВМА за медицински изследвания на нейната майка. Пълномощникът на ответника заяви, че ще депозира молба в ЕПЕП.

Предвид обстоятелството, че както страните, така аз и съдебният състав изчакахме 1 час след започване на съдебното засеД.е, без да са налице каквито и да било доказателства към молбата, и предвид противоречието между казаното на мен, а именно – извършване на изследвания, и написаното в молбата – медицинска интервенция, което е различно от изследвания, Ви моля да задължите пълномощника на ответника да представи доказателства за датата на следващото съдебно засеД.е, от които е видно, че наистина е било налице уважителна причина да изчакаме всички, включително свидетелите, които водим.

АДВ. Ю.: Още сега изразявам становище, господин Председател, че такива доказателства няма да представя по една елементарна причина – заявеното от адв. А. е абсолютно невярно, тъй като на 17-и юли, в 12:40 ч., уведомих адв.

А., че е настъпило внезапно влошаване на здравословното състояние на *, което налага след проведени консултации провеждането на спешно изследване днес в С., в 10:30 ч., и уведомих адв. А., че най-вероятно ще пусна молба за отлагане на делото, на което адв. А. отговори, че няма да се съгласи за отлагане, тъй като единият от свидетелите й вече се е прибрал от чужбина, и аз казах: „колега, не мога да гарантирам какво ще се случи до понеделник, но в 10:30 ч. имаме насрочено изследване“, казах: „ако изследването приключи, ще пусна евентуално молба за изчакване“. Видно от молбата, която съм изпратила, е, че до последния момент съм изчаквала, за да преценя дали ще настъпи някаква промяна в състоянието на *, и тази молба е депозирана в малките часове на 19-и срещу 20-и юли. Няма да представя доказателства, защото това е обидно за мен и за здравето *. Няма да представя доказателства, дори и да бъда глобена! Срам за Вас, колега!

Съдът ЗАПИТВА адв. Ю. защо няма да представи доказателства.

АДВ. Ю.: Защото това са специфични лични данни за моята * и няма да ги разпространявам. Няма да ангажирам половината професори от МВР болница 2 да ми издават документ, че съм била там, защо – защото някои не вярват какво се е случило с *. Цялата *** заради състоянието на *, но съм тук. Колега, ако това Ви доставя удоволствие, радвам се! Вие сте такъв човек – доставя Ви удоволствие. Съжалявам, няма да представя доказателства, глобете ме, но няма да представя доказателства. Цялата ми ***, защото съм карала със *** км, за да угодя на колега, който съм уведомила човешки, и тя не прояви разбиране.

АДВ. А.: Ама как не проявихме, един час стоим и чакаме?!

АДВ. Ю.: Колега, с Вас не говоря повече!

АДВ. А.: То и аз не искам да говоря с Вас!

АДВ. Ю.: Господин Председател, ако колегата беше проявила разбиране, щях да пусна молба за отлагане и не да живея в непрекъснат стрес от 17-и, 12:40 ч., до днес дали ще стигна. Колегата ми каза: „около час – час и половина мога да Ви изчакам, не повече“. Приказките са едно, аз не съм дошла тук да лъжа никой!

АДВ. А.: И аз също, колега! Много жалко!

АДВ. Ю.: За Вас! Познаваме се. Аз Ви казах, господин Председател, няма. В такова състояние съм, че да изпълнявам капризи, глобете ме, няма да представя! Няма да се моля на професори, които са направили чудото от петък до днес да приемат *, за да ми дават документ.

Съдът РАЗЯСНЯВА на адв. Ю., че това е официална институция, даден е определен час и по делото също трябва да има доказателства, че един час всички са чакали.

АДВ. Ю.: Ако беше ** *, какъв документ щяхте да искате, господин Председател?! Да Ви го представя днес ли?! Приключваме разговора!

Съдът ПРЕКЪСВА разговора между пълномощниците на страните.

АДВ. А.: Водим и молим да бъдат допуснати до разпит трима свидетели – така, както сме заявили.

АДВ. Ю.: Водим и молим да бъдат допуснати до разпит шестима свидетели.

В миналото съдебно засеД.е съдът е допуснал свидетелите, като е дал срок за събиране на това доказателство. В днешното съдебно засеД.е страните са тук, свидетелите също са тук, следва да им бъде снета самоличността, като съдът 3 напомня и на двете страни по делото, че няма да допусне разпит на свидетели за обстоятелства, за които гласните доказателства са отказани в предходното съдебно засеД.е.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАПОМНЯ и на двете страни по делото, че съдът няма да допусне разпит на свидетели за обстоятелства, за които гласните доказателства са отказани в предходното съдебно засеД.е.

СНЕМА самоличността на свидетелите:

В. Ж. В. – ***.

А. Е. Х. – ***.

С. И. П.-П. – ***.

М. К. Х. – ***.

Т. Г. К. – ***.

Г. Й. Я. – ***.

П. И. Х. – ***.

С. А. С. – ***.

Н. А. В. – ***.

На свидетеля А. Е. Х. беше разяснено правото му да откаже да бъде свидетел по делото, тъй като същият е син на ищцата Й. А. Ч. и на ответника Е. П. И..

СВИД. А. Х.: Страните са ми родители. Съгласен съм да съм свидетел по делото.

Всички свидетели бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след което бяха отстранени от съдебната зала до провеждане на техния разпит, с изключение на свидетеля В. Ж. В..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В. В..

На въпроси от адв. А.:

СВИД. В. В.: Познавам Й. и Е.. Й. дойде пролетта на 1999 година и аз с Л. – майка му Е., я прибрахме и заведохме в квартирата. Живеехме заедно аз, Л. и 4 още един човек – нейният приятел. Живеехме заедно в Я., Т. А., И.. Тогава отстъпих моето място от квартирата, за да дойде Й. със сина й. Това беше пролетта на 1999 година. Й. беше със сина й, с нейното момче – А., който ще е свидетел днес. Й. се настани на моето място в квартирата, където аз живеех с тях. От Л. там научих, че те строят къща, Й. и Е., и Й. е дошла да изкарва пари, а Е. е останал тук, в Благоевград, за да довърши някои неща по къщата, като после и той да дойде, след което действително дойде по-късно и той. Мисля, че къщата беше в кв. „С.“. След пролетта на 1999 година съм виждал Й. и детето А. – когато тя закъснееше от работа, аз съм го прибирал от детска градина, когато няма кой да го прибере. В Я. е това, то беше на детска градина и ми се оплакваше, че никой не го разбира, „никой не ме чува“, той говори български и мисли, че не го чуват, беше малък. Й. работеше в Я.. Някой път работеше до късно в банки, да почиства, и когато не може да дойде, или баба му, или тя, аз отивах да взема детето от детската градина. Й. остана там, а аз към 2000 година се прибрах в България. После съм ходил пак, защото аз ходех на операции там, но епизодично, не съм оставал. Пътувах с виза. Тогава, когато имах пътувания, те пращаха пари по мен. Не само Й., а и други хора от България пращаха пари по мен, т.е. аз пренасях парички за роднините, за да се спести банкова такса. Парите, които ми даваше Й., ги дадох на Е. и на баща му на летището в С., от колата, те дойдоха да ме чакат. От други хора разбрах, че и Е. е пристигнал в Я. по-късно, като лично аз там не съм го виждал. Не мога да кажа Й. и Е. докога са стояли в Я. и кога са се върнали в България, защото не знам и къде съм бил – дали в България, или там.

На въпроси от адв. Ю.:

СВИД. В. В.: Аз съм български гражД.н, пътувах с виза. Да, като български гражД.н, без да съм * гражД.н, имах право там на здравно осигуряване и на операции. Бил съм със здравна осигуровка. Трябва да погледна паспорта, за да кажа кога съм се прибрал през 2000 година, ама последните години се пътуваше само с лична карта. Аз съм идвал насам и съм се връщал за операция в И.. Последното ми идване, отбелязано в паспорта за 2000 година, е 26-и януари, после обаче вече се ходеше с лична карта, а аз пак съм ходил и пак съм се прибирал същата година. Даже 2015 година ходих пак с лична карта. По-натам пътувах с лична карта и затова няма да има отбелязване в паспорта. Когато е пътувано с тоя паспорт, е отбелязано. Знам, че 2015 година ходих с лична карта на И., ходих на гости. В паспорта ми има дата и от 5

02.03.2000 година, с кръгъл печат, но аз не знам кой от двата печата – кръглият или другият, е входящ или изходящ. Може би кръглият е изходящ, но не съм напълно наясно, защото другият месец, януари, аз съм правил операция там, един месец физиотерапия и след това се прибирам, т.е. тази дата – 2-ри март, е вероятно да е датата на прибиране в България. Най-вероятно на 02.03.2000 година съм се прибрал в България, тъй като след операция правя един месец рехабилитация и тогава се връщам. От Й. разбрах, че Е. също е дошъл в И., но не съм го виждал там. Не помня Й. кога се е прибрала, защо се е прибрала и как се е прибрала, само знам, че беше изпратила детето по някаква жена на летището, за да си го прибере тук, в България. Не знам защо е решила детето да се прибере в България. Мисля, че 2000 година разбрах, че Е. е дошъл там, в Я., но не съм сигурен. Й. работеше като * в къщи и банки. Каква заплата е взимала Й. не знам, работеше като *. Не съм преустановил контактите си с Л., когато дойде Й. в Я.. Ние сме се говорили като хората, продължихме си да си говорим нормално и си поддържахме контакти с Л.. Там никой не ми е споделял кой и какви пари изпраща и за къде. Аз разбрах от Л., че Й. ще дойде да работи и да изкарва пари в Я..

АДВ. Ю.: Когато на Вас Й. Ви е дала пари да донесете в България, каква сума пари донесохте?

СВИД. В. В.: То не е само Й..

АДВ. Ю.: Не, не, питам Ви за Й., не Ви питам за другите.