Решение № 3533 от 10.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3533 гр. Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110101313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238 от ГПК.

Предявен е от С. Г. Н. срещу Х. Х. Ц. осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 900 лева по сключен между страните договор за заем от 16.12.2024 г., с уговорен падеж до 21.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е предоставил на Х.

Х. Ц. сумата от 900 лева по силата на сключен между страните договор за заем от 16.12.2024 г. във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници.

Сочи, че е подписана от страните разписка от 16.12.2024 г. за предаването на сумата, в която е посочен срок за връщане на заетата сума до 21.12.2024 г.

Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба не е получил заплащане на предоставената сума. Счита, че настоящата искова молба представлява писмена покана от ответника. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът – Х. Х.

Ц. редовно уведомен, чрез работодател, не е депозирал писмен отговор.

1

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

За проведено по делото на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание ответникът е редовно призован чрез работодател, доколкото съобразно изготвената справка за сключени трудови договори от НАП, е видно, че не е прекратено безсрочното трудово правоотношение на ответника с работодателя "Ф.Ф." ЕООД. В о. с. з. ответникът не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение в о. с. з. от 09.10.2025 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представеното писмено доказателство – разписка, която съдържа всички елементи на сключения между страните договор за заем от 16.12.2024 г. за сумата от 900 лева, която ответникът се е задължил да върне на ищеца в срок до 21.12.2024 г. В съдържанието на представената разписка изрично е посочено предването, респ. получаването на сумата от 900 лева, като се съдържат и подписи и заемодателя и заемополучателя.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми, съответно предаването на заетата сума, респ. не е навел доводи за връщането на същата.

По изложените съображения съдът приема, че предявени иск са вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 450 лева /държавна такса 2

– 50 лв. и адвокатско възнаграждение – 400 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ******** да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************* сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща главница по сключен между страните договор за заем от 16.12.2024 г. с уговорен падеж до 21.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Х. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ******** да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************* сумата 450 лв.

/четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3