Решение № 143 от 07.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110203737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на жалба на А. Т. А. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. Д. П. от ВАК, против НП № 429 от 06.11.2023год. на директора на РДГ Варна, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650лв. за нарушаване нормата на 213, ал.1, т.2 от ЗГ.

С жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, поради това че е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същият посочва, че НП така и не е било надлежно връчено на наказаното лице, оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствените части на АУАН и НП като сочи, че установената в двора му дървесина не е незаконна и е обяснил за това, на проверяващите. Сочи че дървесината му била предоставена от собственика на съседния парцел Иванко Стефанов Кънев, който му обяснил, че е я е добил при разчистване на собствения си имот. Твърди, че при издаване на АУАН и НП били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като не се съдържало подробно описание на нарушението и обстоятелствата при които било извършено, а в НП липсвало посочване на доказателствата които потвърждавали извършването на нарушението. Сочи, че в НП АНО не бил изложил и мотиви защо приема, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, като поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент липса на извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ. Сочи също така, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не било описано подробно нарушението и на последно място сочи, че доколкото не ставало въпрос за дърва 1 от горския фонд то следвало приложение да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят А. на свой ред оспорва съставеното НП, като посочва, че още в хода на проверката е обяснил на служителите на РДГ произхода на дървата, като счита, че е станал жертва на злонамерен сигнал от съсед с когото са имали спор по повод на изхвърлени от последния на нерегламентирано място строителни отпадъци.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св. Ив. К. притежавал недвижим имот, находящ се в к.к. „Чайка“, общ. Варна като в имота си същият имал няколко дървета - две липи, бор и дъб (цер).

Посочените дървета пречели на гледката от съседен на К. имот и той бил уведомен, че дърветата ще бъдат отрязани.

През месец юни 2023год. дърветата били отрязани, а св. К., който по принцип не живеел в посочения имот и дървата не му били необходими, се обадил на други свои съседи ако искат да вземат от дървата. Обадил се и на въззивника, който взел за себе си общо четири кубика от дървата - два кубика от дъба (цер), един кубик бор и един кубик липа, нацепил ги и ги складирал в своя имот находящ се в същия к.к. „Чайка" - имот № 573 363.

Няколко дни след това, на 22.06.2023год., в 11:20ч. свидетелят А. Г. - горски инспектор, извършил проверка по сигнал за незаконно добита и съхранявана дървесина.

Във връзка с подадения сигнал свидетелят проверил имота на въззивника и констатирал в него наличието на 4 кубика прясно нарязани дърва - 1 кубик липа, един кубик черен бор и два кубика цер, които били нарязани и нацепени без превозен билет.

Обяснено им било, че дървесината е отсечена от съседен имот - този на св. К. и проверяващите посетили и този имот и констатирали в него прясно изрязани дървета от същия вид от който били дървата в имота на въззивника. Посетили и имот на друг съсед на въззивника и св. К. където също констатирали прясно нарязани дърва.

Съставен бил констативен протокол № 003883/22.06.2023год., а срещу въззивника бил съставен АУАН № 859/22.06.2023год. в който било посочено че същият бил нарушил разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, тъй като на същата дата (22.06.2023год.) в землището на к.к. „Чайка", общ. Варна, № 573 363 съхранявал в частния си имот незаконна дървесина от дървесен вид както следва: 2куб. м. от дървесен вид цер; 1 куб.м. от дървесен вид липа и 1 куб.м. от дървесен вид черен бор без превозен билет.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника срещу подпис, а с разписка дървесината била оставена на отговорно пазене на въззивника.

2

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмени възражения срещу акта.

С писмо от 30.06.2023год. бил изпратен сигнал до РП Варна към който били приложени и копия от материалите по АНП.

С постановление от 18.09.2023год. прокурор при ВРП П. Попов отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, като приел, че процесната дървесина не е такава от горски фонд, а представлява дървета от части имоти, които са били пренесени с лични действия и съгласие на техния собственик.

На 06.11.2023год., въз основа на акта, директорът на РДГ Варна издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ му наложил адм. наказание глоба в размер на 650лв.

На три пъти НП било изпратено на въззивника по пощата с обратна разписка, но същата била върната с отметка, че пратката не е потърсена.

Като свидетели е в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя А.

Г., който в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. От показанията му се установява, че е отишъл на мястото по сигнал, че е установил в двора на въззивника прясно нарязана дървесина от посочените в АУАН и НП видове която не е била придружавана с превозен билет. И двамата свидетели сочат, че не знаят от къде е била добита дървесината, но им било казано, че дървесината е отсечена от съседен двор, като това обстоятелство било без значение, тъй като същата следвало да бъде придружавана от превозен билет.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Ив. К.. От същите се установява, че в неговия двор били изсечени дървета -липа, бор и дъб, че той казал на съседите си в това число на въззивника, ако искат да вземат от дървата и че той самият е помогнал на въззивника да пренесе част от тях в неговия двор.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Констативен протокол № 3883/22.06.2023год., разписка за връчване на НП, Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 18.09.2023год.; Сигнал от директора на РДГ Варна до РП Варна; Възражение от въззивника адресирано до Директора на РДГ - Варна; Декларация за съгласие при обработване на лични данни и уведомление за информираност; разписка за отговорно пазене на вещи № 402/22.06.2023год. доклад от А. Г. до директора на РДГ Варна, както и Заповед № РД 49-199/16.05.2011год. на министъра на земеделието и храните.

Показанията на всички разпитани по делото свидетели съдът кредитира като обективни, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.

Като достоверни и кореспондиращи с установената по-горе фактическа обстановка съдът кредитира и писмените доказателства, находящи се по АНП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

3

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в срока за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Що се касае до направената върху НП отметка че последното е връчено по реда на чл.

58, ал.2 от ЗАНН на 15.07.2024год. не се приема от съда, тъй като данни още по-малко доказателства сочещи на наличието на хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН няма.

Видно от приложените към преписката три броя обратни разписки същите са били върнати отметка, че пратката не е била потърсена. Последното очевидно не установява, че въззивника е напуснал адреса си и новият такъв е неизвестен. Отделен е въпроса, че в писменото възражение срещу акта той е посочил и телефон за връзка. От друга страна видно от приложената към АНП разписка за връчване на НП, последното е било връчено лично на въззивника на 11.09.2024год., поради което и жалбата предмет на разглеждане в производството е абсолютно допустима.

Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушената материалноправна норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата, а и във фазата по същество от процесуалния представител на въззивника, възражение в тази насока.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към 22.06.2023год. въззивникът е съхранявал в дома си дървесина от вида и в количествата посочени в НП. От събраните по делото доказателства обаче не се осъществява това деяние да покрива фактическия състав на нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Посочената разпоредба вменява забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет;

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за горите този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ, разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, 4 когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

Въззиваемата страна, върху която лежи тежестта на доказване в производствата от адм.наказателен характер не е ангажирала доказателства които да установят по безспорен и категоричен начин, че процесната дървесина е била добита от горския фонд.

Напротив, от показанията на свидетеля Г. се установява, че този въпрос изобщо не е изследван, ако и да са били уведомени, че дървесината е добита от частен имот и да са установили, че действително тя е била прясно отсечена, а в имота посочен им от където е била отсечена са констатирали наличието на отрязани дървета от същия вид.

От друга страна, в показанията си св. К. потвърждава, че дървесината в имота на въззивника е била отсечена от неговия двор, в каквато насока са и обясненията на самия въззивник.