Решение № 887 от 25.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20205220103576 по описа за 2020 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, предявен от П. Д. СТ. от с. ****, общ. Пазарджик, срещу „Матрикс Пак“ ЕООД – с. Ивайло, общ. Пазарджик, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства във всекидневието, претърпени от нея в резултат на трудова злополука от 05.02.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

В исковата молба се твърди, че ищцата като работник по трудово правоотношение с ответника изпълнявала длъжност машинен оператор в производствен цех за пластмасови изделия. Тя работела на машина за производство на сламки. На 04.02.2020 г. в 23,00 ч. започнала работната и смяна. Около 02,00 ч. през нощта машината засмукала пакет сламки и се задръстила. Ищцата го извадила, при което машината се задвижила и захапала дясната и ръка. Ищцата изпитала непоносима болка, започнало обилно кръвотечение. Неин колега я откарал в болницата, където била приета по спешност в отделението по ортопедия и травматология. Установило се, че е налице разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на четвъртия пръст на дясната длан в областта на проксималната интерфалангеална става и разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на третия пръст на дясната длан, като раната е в областта на средната фаланга и в дълбочина личи лезия на подлежащите структури, с дефицит на екстензията на пръста в същата става. Била извършена хирургична интервенция и гипсова имобилизация. По време на болничния 1 престой ищцата изпитвала силни болки в дланта и приемала болкоуспокояващи медикаменти. Гипсовата имобилизация била свалена едва след няколко месеца, а общо ищцата останала в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 6 месеца.

През това време приемала различни болкоуспокояващи, поради трудното и бавно възстановяване преминала и курс физиотерапия, не можела да извършва движения с дясната ръка и била принудена да ползва чужда помощ при елементарни всекидневни действия.

Нощем се будела от болка и от притеснение дали в бъдеще ще може да работи и да се издържа. До настоящия момент ръката и не се била възстановила напълно – и до днес изпитвала болки, макар и по-рядко и по-слаби. Поради това, а и поради психическата травма, след изтимане на срока на временната нетрудоспособност ищцата не била в състояние да извършва предишната си работа и прекратила трудовото си правоотношение.

Постъпил е отговор от дружеството ответник, с който то оспорва иска изцяло – и по основание. Заявява, че не оспорва наличието на трудово правоотношение, прекратено на 05.08.2020 г., и на трудова злополука, настъпила на 05.02.2020 г. Счита обаче, че тя е настъпила само поради неспазване на правилата за безопасност от страна на ищцата, с които тя е била запозната както при постъпването си на работа през 2018 г., така и при последващите периодични инструктажи. Ишцата е отворила предпазния капак на машината, на която е работела, и е поставила ръката си между движещите се части на машината, което е нарушение на вътрешните правила в цеха и на правилата за безопасни условия на труда. В работните правила е записано, че винаги следва да се изключва машината, преди да се отстранят повредените сламки, да се държат ръцете и другите части на тялото далеч от ножовете на машината и да не докосват електрическото и табло, с изключение на бутона за включване и изключване. Пострадалата не е проявила елементарно старание да изключи машината, преди да отвори капака и да бръкне между ножовете, с което е проявила груба небрежност и е нарушила основни правила.

Правят се възражения за прихващане към обезщетението на следните суми: полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05.02.2020 г. до 20.08.2020 г. на осн. чл. 200, ал. 3 от КТ; за приспадане на осн. чл. 200, ал. 4 от КТ на обезщетението по сключена от работодателя задължителна застраховка „трудова злополука“; сумата 600 лв., дадена от работодателя, за да може ищцата да плати невнесени от нея здравни застраховки за периода преди започване на работа при този работодател, за да може да ползва безплатна здравна помощ, която сума се дължи от самата ищца, и с нея тя би се обогатила неоснователно за сметка на работодателя.

По искане на ответника е допуснато привличане като трето лице помагач на негова страна застрахователят по задължителната застраховка – „Дженерали застраховане“ АД. Това дружество е изразило становище за липса на основание за конституирането му като подпомагаща страна, тъй като застраховката не обезпечава гражданската отговорност на работодателя, а представлява застраховка със самите служители като застраховани лица.

При условията на евентуалност оспорва главния иск изцяло по основателност. Мотивите на 2 съда са свързани с интереса на помагача искът да бъде отхвърлен по причина, че не е налице трудова злополука, макар и да липсва основание за предявяване на обратен иск. Дори обаче третото лице да е неправилно конституирано като помагач, това не би засегнало правното му положение.

В хода на делото и в представени писмени защити страните чрез упълномощени адвокати поддържат изразените становища.

Ответникът счита, че поради съпричиняване при проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ обезщетението за вредите следва да се намали с 80 на сто. Опасността от попадане на ръката под режещата част на машината е могла да бъде предвидена и при найелементарната положена грижа и избегната чрез едно натискане на стоп-бутона на машината. Опасността е от същия характер като при обичайните дейности в ежедневната работа на работника, а ищцата е била инструктирана при постъпването си на работа и периодично след това. Отделно от това се сочи, че по-бавното възстановяване на ищцата в сравнение с обичайното за такива травми се дължи на невземане на всички мерки от нейна страна, конкретно на това, че тя не е провела препоръчаната рехабилитация след четвъртата седмица. Като довод за определяне на по-ниско обезщетение още се сочи и че сериозни болки е имало само в началото и при оказването на първа помощ; по-късно те са редуцирани от медикаменти и са отшумели, а към момента няма и не се очакват повече нито болки, нито други усложнения на травмата.

Ищцовата страна, обратно, не счита, че е налице съпричиняване и още повече - груба небрежност. Тя според ищцата се дефинира в съдебната практика като неполагане на "грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия". Не може да става и дума неполагане на такава грижа да е налице според ищцовата страна, а се установява небрежност и хаос при работодателя, довели до това, че не е направено нужното, за да се обезопасят машините, нито служителите са надлежно инструктирани. Сочи противоречия в показанията на свидетелите относно инструктажа и подчертава, че няколкото поредни трудови злополуки в предприятието, все по причина вдигане на капака при включена машина, трудно биха могли да обосноват груба небрежност при всеки от тези работници, а по-скоро сочат, че работодателят не е извършил всичко необходимо за обезопасяването - капаците се отварят лесно чрез повдигане с ръка и няма прекъсвачи, които автоматично да се задействат, ако има човешка намеса в опасната зона на машината. Ищцовата страна счита възражението по чл. 200, ал. 3 от КТ за неоснователно и сочи съдебна практика, според която въпреки текста на ал. 3, който споменава и неимуществени вреди, това прихващане има място единствено при присъждане на обезщетение за имуществени вреди, и по-конкретно - на разликата между дохода, който работникът би получавал, ако беше здрави, и получаваното обезщетение или пенсия по общественото осигуряване; възражението за прихващане с платените за сметка на ищцата здравноосигурителни вноски за предходен период счита за основателно.

3

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От 21.03.2018 г. ищцата работела на длъжност машинен оператор в производствен цех за сламки за пиене в дружеството ответник. Работата в цеха била организирана при денонощен режим, на три смени, като във всяка смяна работели около 30 работнички - оператори на машини, и трима механици. Работело се на няколко вида различни машини, като всяка от работничките можела да работи на всеки вид машина, съобразно определеното от работодателя. Авариите на машини, възникнали по време на смяната, следвало да се отстраняват от механиците. Често обаче при по-леки аварии това правило не се спазвало, особено от по-опитните работнички. Във всички случаи следвало електрозахранването на машината да се изключи, преди да се предприемат каквито и да било действия по отстраняване или преди да се отваря капакът на машината. Това правило, видно от данните по делото, е било известно на работничките. Наистина не се установява ищцата да е удостоверила с подписа си, че е преминала изричен начален или периодичен инструктаж за опасностите, произтичащи от оборудването, и действията при задръстване на машината - в списъка с имена на запознати служители срещу нейното име е поставен чужд подпис, като не е ясно дали става дума за неволна размяна на местата на подписите или съзнателно трето лице се е подписало за ищцата. Установява се обаче не само от показанията на свидетелите, които са служители на ответника, но и от заключението на вещото лице Д.Г., че на самата машина има залепена инструкция, включваща предупреждения за необходимостта машината първо да се изключи, преди да се отваря капакът. Съдът не вижда причина за съмнение в това, че предупрежденията, залепени на самата машина, са били налични още по времето, когато ищцата е работела там - особено предвид данните за няколко предходни подобни трудови злополуки с други работнички през годините и предвид изискването на чл. 193 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

На 05.02.2020 г. по време на нощната смяна машината, на която работела ищцата, захванала неправилно пакет сламки и спряла да работи, тъй като заседналият пакет пречел. Без да изключва захранването, ищцата повдигнала капака и с ръка извадила заседналия пакет. При отстраняването му обаче машината се задвижила, тъй като вече липсвала механичната пречка, и преди ищцата да успее да отдръпне ръката си, сближаващите се работни части на машината притиснали третия и четвъртия пръст на дясната и ръка. В резултат и били причинени разкъсно-контузни рани по дорзалната (гръбната) повърхност на тези два пръста в областта на проксималните интерфалангеални стави - разкъсване на кожата и на намиращите се под нея сухожилия, служещи за разгъване на пръстите (екстензорния апарат). Ищцата била отведена веднага в болница, където по-късно през деня и била извършена операция под местна анестезия. За да и бъде извършена операцията безплатно, работодателят заплатил на НЗОК сумата 600 лв., представляваща невнесени и дължими от ищцата здравноосигурителни вноски за периода преди започването на работа при този работодател.

4

Възстановяването и от травмата и операцията продължило в домашни условия, като болнични листове за временна нетрудоспособност са и издавани за период от около 5 месеца. След изтичането им ищцата напуснала работа в дружеството ответник, тъй като не се чувствала напълно възстановена физически и психически и способна да извършва същата работа. За периода на възстановяването непосредствено след травмата хватателната функция на дясната и ръка е била ограничена с около 40 на сто , по данни на изслушаното вещо лице - лекар ортопед. За периода на възстановяването ищцата е можела да хваща предмети само с палеца и показалеца си, което и е пречело да извършва определени дейности с тази ръка, вкл. някои домакински работи и дейности във всекидневието; в началото е изпитвала и болка и е вземала обезболяващи. В обичайния случай, отново по данни на вещото лице, възстановяването от такава травма трае около 60-70 дни и в повечето случаи не оставя трайни последици за функцията на ръката. При ищцата обаче периодът на възстановяване е продължил по-дълго от обичайното и дори след изтичането му са налице остатъчни ограничения на свиването на двата пръста, които не се очаква да отминат. Ограничението се дължи на контрактури на всички стави на третия и четвъртия пръст, които водят до ограничаване на хватателната функция на ръката с около 15-20% за постоянно. Извън настъпилите контрактури други усложнения на лечението и възстановяването не е имало кожата е зараснала добре, сетивната функция на ръката не е нарушена, болки няма. Вещото лице заявява, че не може да се установи към настоящия момент на какво се дължи побавното зарастване на раната - на възпаление, на смачкани ръбове на раната или на друга причина. Вещото лице сочи обаче, че принос към образуването на контрактурите са имали и ограниченията в работата на местата за физиотерапия, породени от епидемичната обстановка през пролетта на 2020 г., което вероятно е затруднило и забавило консултациите и рехабилитацията по време на възстановяването - от една навреме проведена физиотерапия се очаква да ограничи образуването на контрактури. Вещото лице не изключва възможността от подобрение при бъдеща физиотерапия, но заявява, че "какъв ефект ще има, не се знае, (...) има вече промени във връзковия апарат на ставите, те се скъсяват от обездвижването, (...) също така се получават и сраствания (...) и е трудно да се получи ефект след толкова време".