Решение № 69 от 03.06.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е НИ Е

В ИМЕТО

НА НАРОДА гр. П. 03.06.2019 г.

П.СКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д. при секретаря Кона Дочева и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№241 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

На 25.10.2018 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба от И.Д.Д. и Б.Д.Д., и двамата чрез адв. Р.М., в която се твърди, че на 22.02.2015 г., по път ***, в посока от с. *** към гр. П., Б.Д.Д. управлявал лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № ***, а в него пътувала Б. Д. А., когато около 9.30 часа, в района на км 09+800, в неговото пътно платно навлиза насрещно движещият се лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от Е.С.К., при което настъпва удар между двата автомобила.

Твърди се, че в резултат на удара между двата автомобила е настъпила смъртта на Б. Д. А., която е баба на ищците.

Твърди се, че с влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда от 16.01.2017 г. по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд Е.С.К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б. „б“, въдв вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК – причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта на Б. Д. А. и Ц.А.Ц. при управление на

МПС със скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата правоспособност и в пияно състояние.

Твърди се, че лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** към момента на процесното ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена на 01.02.2015 г. със „ЗАД ******“АД съгласно полица №***.

Твърди се, че ищците са отгледани от своята баба Б. Д.

А. и че към момента на ПТП са живеели с нея в едно домакинство. Твърди се, че отношенията им се основавали на обич и уважение, на взаимопомощ и емоционална привързаност. По тази причина ищците понесли тежко смъртта и и ритъмът на живота им до края на дните им ще бъде подчинен на болката от загубата и.

С оглед така изложената в исковата молба фактическа обстановка, П.ски Окръжен съд е сезиран с искове по чл. 226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на всеки от ищците по 100 000 лв. като обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баба им Б. Д. А., настъпила на 22.02.2015 г. при ПТП, причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №******, застрахован по риска „гражданска отговорност” в „ЗАД ******“АД-гр. С., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 22.02.2015 г. до окончателното им изплащане.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на „ЗАД ******“АД на 15.11.2018 г. и в указания срок-на 29.11.2018 г. е изпратен по пощата отговор, в който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица №***. Считайки, че отговорността на застрахователя е функция от отговорността на водача, ответникът твърди, че Е.С.К. не е действал виновно и противоправно.

Ответникът, без да излага конкретни фактически твърдения и без да прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на Б.Д.Д., повдига въпроса за неговото поведение при ПТП.

За ответника не е ясно какви са били конкретните увреждания на Б. Д. А. и дали те са довели до смъртта и.

Ответникът оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната баба.

Ответникът намира, че неимуществените вреди са резултат и от други фактори, различни от смъртта на Б. Д. А.. Не конкретизира какви са тези други фактори.

Ответникът оспорва ищцовите претенции и като завишени по размер.

В срока за отговор с нарочна молба е поискано привличането на Е.С.К. като трето лице – помагач, с цел той да бъде обвързан от мотивите на решението, в случай, че бъдат уважени предявените искове.

Препис от отговора на „ЗАД ******“АД е връчен на ищците за допълнителна искова молба на 02.01.2019 г. и в указания срок – на 16.01.2019 г. такава е изпратена по пощата.

Ищците считат, че съгласно чл.300 от ГПК, за гражданския съд влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна относно това дали е извършено деянието, относно неговата противоправност и относно виновността на дееца. В т.вр. молят да бъдат приети за безспорни още механизма на ПТП, неговия вредоносен резултат и причинната връзка между деянието и вредата.

Ищците твърдят, че между тях и баба им е съществувала традиционната за българското семейства емоционална привързаност, поради което загубата и е довела до болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите. Позовават се на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Според ищците, претенциите им съответстват на принципа за справедливост и са съобразени с константната съдебна практика по сходни казуси.

Ищците не възразяват срещу привличането на третото лице – помагач на ответника.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на „ЗАД

******“АД на 29.01.2019 г. за допълнителен отговор и в указания срок – на 06.02.2019 г. е депозиран такъв. В него се моли в случай, че бъде прието, че ищците са претърпели процесните неимуществени вреди, да им бъде присъдено обезщетение до 5 000 лв. за всеки, предвид §96 от ПЗР на КЗ.

С определение №152 от 12.02.2019 г. П.ски Окръжен съд е допуснал привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е.С.К., с ЕГН: ********** като трето лице-помагач на „ЗАД ******“АД-гр. С..

При опит да бъде връчено това определение на Е.С.К. се е установило, че по данни на негови съседи в с. *** и на Кмета на селото той живее в чужбина. Това е наложило с определение №371 от 22.04.2019 г., постановено на основание чл.253 от ГПК, да бъде отменено определение №152 от 12.02.2019 г. в частта му, с която е допуснато привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е.С.К., с ЕГН: ********** като трето лице-помагач на „ЗАД ******“АД-гр. С..

Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.05.2019 г.

В първото редовно о.с.з. по делото – на 13.05.2019 г. адв. М. е допълнила релевантната фактическа обстановка, като е заявила, че ищецът Б.Д.Д. е бил изоставен от майка си като бебе и че година по-късно е бил взет от ДОМ „***“-П. от баба си Б. Д. А., която от тогава до смъртта си е полагала грижи за него като за свое собствено дете. Уточнено е, че другият ищец И.Д.Д. е отгледан от майка си, но е бил в близки отношения с баба си.

В о.с.з. на 13.05.2019 г. процесуалният представител на ответното застрахователно дружество – юриск. Й. е заявил, че с оглед влязлата в сила присъда, не се оспорват извършването на деянието, неговата противоправност и вината на Е.С.К., в т.ч. и механизма на ПТП, и механизма на уврежданията и смъртта на Б. Д. А., т.е. и причинната връзка между ПТП и смъртта на Б. Д. А.. Според ответника, ищците нямат право на обезщетение, т.к. не попадат в кръга правоимащи, очертан с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Юриск. Й. намира, че §96 от ПЗР на КЗ има обратно действие, т.е. важи в процесния случай.

Адв. М. е пледирала за уважаване на исковете така, както са предявени по съображения, изложени допълнително в писмена защита. Претендира разноските, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Юриск. Й. моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочи, че европейската директива /не е конкретизирана/ няма пряко приложение в държавите-членки на ЕС. Претендира юриск.възнаграждение в размер на 200 лв.

Адв. М. не е представила писмена защита.

На 20.05.2019 г. юриск. Й. е изпратил по пощата писмени бележки, в които се твърди, че по делото не е доказана привързаност между ищците и тяхната баба, станала изключителна поради конкретни житейски обстоятелства, т.е. такава, че смъртта на Б. Д. А. да причини на внуците и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

За първи път в писмените бележки юриск. Й. развива защитната теза, че към 2014 г., когато е сключен процесният застрахователен договор, застрахователят не е носил отговорност към далечните роднини, включени с ТР в кръга правоимащи. Такъв застрахователен риск не е съществувал. Нещо повече – не е било възможно да се предвиди от отговорния актюер на застрахователя. Съответно – последният не е съобразил застрахователната премия с такъв риск.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно и е видно от у-ние за наследници №943351 от 04.03.2015 г., дубликат от у-ние за раждане от *** г. и дубликат от у-ние за раждане от *** г., че Б. Д. А. е баба по бащина линия на ищците Б.Д.Д. и И.Д.Д..

Не е спорно и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-9918 от 21.03.2015 г. и план-схема към него, че на 22.02.2015 г., по път ***, в посока от с. *** към гр. П., Б.Д.Д. е управлявал лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК № ***, а в него е пътувала Б. Д. А., когато около 9.30 часа, в района на км 09+800, в неговото пътно платно е навлязъл насрещно движещият се лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от Е.С.К., при което е настъпил удар между двата автомобила.

Не е спорно и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №*** от 23.02.2015 г., че в резултат на удара между двата автомобила е настъпила смъртта на Б. Д. А..

Не е спорно и е видно от справка от ел. страница на Гаранционния фонд относно активната към 21.02.2015 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК №***, че към момента на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена на 01.02.2015 г. със „ЗАД ******“АДАД, съгласно полица №***. Самата полица не е представена по делото, за да е видно конкретното и съдържание /покрити застрахователни рискове, размер на застрахователната премия и пр./.

Не е спорно и е видно от влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда от 16.01.2017 г. по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд, че Е.С.К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б.

„б“, във вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК – причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта на Б. Д. А. и Ц.А.Ц. при управление на МПС със скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата правоспособност и в пияно състояние.

Съгласно правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Най-общо казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. В случая деянието съставлява престъпление и то резултатно такова. Казано иначе – в изпълнителното деяние на това резултатно престъпление се включва и причиняването на смъртта на повече от едно лице. Връзките между отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на Б. Д. А., са установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на преразглеждане в настоящия граждански процес.

С оглед гореизложеното, спорни се явяват само въпросите: претърпели ли са ищците заявените в исковата молба болки и страдания; налице ли е причинна връзка между смъртта на Б. Д. А. и неимуществените вреди на ищците; включват ли се последните в кръга лица, очертан с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, имащи право да претендират обезщетение от застрахователя; какъв е размера на това обезщетение.

Видно от дубликат от у-ние за раждане от *** г., Б.Д.Д. е роден от А. И. С. на *** г. Видно от у-ние изх. №211/24.04.2019 г., Б.Д.Д. е бил оставен от майка си на 28.08.1987 г. за отглеждане в ***-П., откъдето е изписан на 28.06.1988 г. на бащата и бабата. Твърди се, че тази баба е Б. Д. А. и че тя е отгледала Б.Д.Д. като свое дете.