Определение № 5145 от 16.04.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5145 гр. Варна, 16.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110114612 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано е по депозирана искова молба от страна на Д. Ли Йе – гражданин на Народна Република Китай, роден на 26.02.1981 г., с адрес за кореспонденция на пълномощника му – град Варна, ул. „Ат. Томов“ № 9, ап.5, с която са предявени осъдителни кумулативно съединени искови претенции срещу Австрийските авиолинии и срещу „Арт травел холидейз корпорейшън“ ЕООД за солидарното им осъждане. Сред предявените искови претенции е и тази за заплащане на обезщетение за недопускане до борда на полет, извършен на 19.11.2021 г., съгласно Регламент ЕО № 261/2004 г.

Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., Регламентът се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага. В чл. 7, т. 1, б. "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е предвидено правило за специална компетентност при предоставянето на услуги, което посочва като компетентен съда по "мястото в държава – членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени". С идентично съдържание е и правилото на чл. 5, т. 1, б. "б", второ тире от отменения Регламент (ЕО) № 44/2001.

1

По приложението на Регламент (ЕО) № 44/2001 по повод преюдициално запитване Съдът на европейските общности се е произнесъл с Решение от 9.07.2009 г. по дело С-204/08, с което е дадено задължително тълкуване по смисъла на чл. 633 ГПК, с което е прието, че чл. 5, т. 1, б. "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. е съдът, по избор на ищеца – в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в сключения договор за превоз по въздух на лица. Така дадените разяснения са приложими, въпреки отмяната на Регламент (ЕО) № 44/2001, предвид правилото на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1215/2012. Тълкуване в горния смисъл е дадено от Комисията и в Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., в т. 8. 1 от които е посочено, че иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Даденото в цитираното Тълкувателно решение на Съда на ЕС С-204/08 уточнение на термините "място на излитане и на пристигане" е в смисъл, че като такива следва да се разбират местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач /Параграф 41/. Всяко от тези две места – мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета, се намира в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и следователно гарантира тясната връзка между договора и компетентната юрисдикция, която се изисква от посочените в чл. 5, т. 1 от Регламент № 44/2001 правила за специална компетентност, приложими при предявяването на иск за обезщетение по Регламент № 261/2004 /Параграф 44/. Възможността за избор между посочените две места, предоставена на ищеца, е съобразена както с критерия за близост, така и с изискването за предвидимост, доколкото позволява на ищеца и на ответника да идентифицират лесно юрисдикциите, които могат да бъдат сезирани, и съответства и на целта за правна сигурност, тъй като в рамките на чл. 5, т. 1, б. "б", второ тире от Регламент № 44/2001 изборът на ищеца е ограничен до две юрисдикции, като се запазва и 2 предвидената в чл. 2, параграф 1 от регламента възможност да се обърне към юрисдикцията по седалището по устав, централното управление или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията, в съответствие с чл. 33 от Конвенцията от Монреал /Параграф 45/.

Следва да се посочи също, че с определение от 13.12.2023 г. по дело C319/2023 г., СЕС е приел становище, което има сила на тълкувано нещо, че член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато тази разпоредба е приложима, съдът на държава членка, пред който е предявено искане за обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.

Следователно в случая предвид примата на ПЕС, част от което са решенията и определенията на СЕС, съставляващи първично право трябва да се възприеме, че исковата претенция относно претендираното обезщетение за недопускане до борда на самолета следва да бъде предявено пред Районен съд – гр. София, където полетът е излетял.

В настоящия случай полетът, за който се претендира заплащане на обезщетение за недопускане до борда на самолета, е следвало да се извърши по направление София - Шанхай, т. е. мястото на излитане е разположено на територията на Република България, поради което българският съд разполага с компетентност да разгледа настоящия правен спор като именно Районен съд – град София е компетентен да се произнесе по искането дали се дължи обезщетение за недопускане до борда на самолета или не. Доколкото наред с иска за обезщетение за недопускане до борда на самолета са предявени и други кумулативно съединени искови претенции, същите следва да се 3 изпратят заедно с предявената претенция за заплащане на обезщетение за недопускане до борда на самолета, доколкото е налице свързаност между същите.

Нередовностите относно предявените искови претенции, подлежат на отстраняване от компетентния да разгледа исковите претенции съд.

С оглед гореизложените мотиви настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – град София.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14612/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 10 състав

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – град София Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от Д. Ли Йе – гражданин на Народна Република Китай, роден на 26.02.1981 г., с адрес за кореспонденция на пълномощника му – град Варна, ул. „Ат. Томов“ № 9, ап.5 чрез упълномощения му процесуален представител, с частна жалба пред Варненски окръжен съд

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – град София

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4