Решение № 124 от 29.05.2026, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Свиленград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК. Образувано е по обективно съединени искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС – за делба на съсобствени недвижими имоти.

Ищцата Х. А., турски гражданин, родена на **********г. в гр.

************, твърди, че с ответницата Ю. И. В., са съсобственици на следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: с. ************, с площ: 1689 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер от предходен план: 183, квартал 7, парцел VI, VII, ВЕДНО с построените в имота сгради: 1/. СГРАДА с идентификатор ************, със застроена площ: 82 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2/. СГРАДА с идентификатор ************, със застроена площ: 40 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № 300-5-62/01.09.2004 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр.

Свиленград, с площ: 513 кв.м., с трайно предназначение на територията: територия на транспорта, с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, с предишен идентификатор: ***, ВЕДНО с 1 построените в имота сгради: 1/. СГРАДА с идентификатор ************.1, със застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: промишлена сграда; 2/. СГРАДА с идентификатор ************.2, със застроена площ: 37 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: промишлена сграда;

Ищцата Х. А. твърди, че нейният брат Х. А. и ответницата Ю. И. В. били бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 08.10.2002 г. в гр. Сливен, бил прекратен с Решение № 121/ 20.10.2021г. по гр. д. № 403/2021 г. на РССвиленград. По време на брака си бившите съпрузите придобили гореописаните имоти чрез възмездни сделки, поради което придобитото от тях било в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Х. А. починал на 19.10.2022г. и оставил за свой единствен наследник по закон сестра си – ищцата Х. А.. Въз основа на наследяването на брат си ищцата придобила 1/2 ид. част от имотите, а ответницата притежавала останалата 1/2 ид. част в резултат на прекратената с развод СИО.

Поради липса на съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността, от съда се иска да допусне делба между страните по отношение на гореописаните имоти, при равни квоти от правото на собственост.

Ответницата Ю. И. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете за делба като неоснователни, освен по отношение на жилищната сграда с идентификатор ************, разположена в поземления имот в с. Капитан Андреево. Посочва, че само и единствено тази сграда била придобита от нея и бившия й съпруг Х. А., през време на брака им в режим на семейна имуществена общност, прекратена с развод, съгласно влязлото в сила на 18.01.2022г. съдебно решение № 121 от 20.12.2021г. по гр.д. № 403/2021г. на PC-Свиленград. Посочва, че по отношение на имота с идентификатор ************, целият от 1689 кв.м., следвало да се има предвид и това, че същият бил идентичен - образуван от обединяването на два имота: 1/. УПИ VII-183, в кв.7, с площ от 868 кв.м., който бил придобит от ответницата с Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2015г. на ЧСИ Самуил Пеев и 2/. УПИ VI-183, в кв.7, незастроен, целият от 906 кв.м., при граници: улица, УПИУ-184, УПИ IX-182 и УПИ VII-183, който бил закупен от ответницата на 17.08.2015г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 68, том 7, дело № 665/2015г. по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК.

Ответницата твърди, че ищцата не притежава претендираното право на собственост върху недвижимите имоти, предмет на иска за делба, извън жилищна сграда е идентификатор ************, на посоченото в исковата молба основание. Твърди, че тези имоти са нейна лична собственост и не са съсобствени между страните по делото, тъй като не били съсобствени между ответницата и наследодателя на ищцата Х. А.. Последният бил турски гражданин и не притежавал българско гражданство, поради което и на основание чл.29, ал.1 от ЗС той не придобил право на собственост върху 2 земята - поземлените имоти, по отношение на които се иска делба, при покупката на тези имоти от ответницата през време на брака им, респ. по отношение на тези имоти не била възникнала семейна имуществена общност.

Поземленият имот с идентификатор ************, образуван от два имота, бил придобит от ответницата с постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2015 г. и с договор за покупко-продажба от 17.08.2015 г., а поземленият имот с идентификатор ************ бил придобит от ответницата с договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 04.11.2020 г.

Ответницата твърди също, че Х. А. нямал принос в придобиването на тези имоти, тъй като те били закупени с нейни лични средства, а вторият имот бил придобит и през време на фактическата раздяла на бившите съпрузи. По отношение на сградите с идентификатори ************.1 и ************.2 ответницата твърди, че същите не били с характер на самостоятелни обекти на собственост и като такива следвали собствеността на земята, върху която били построени, поради което същите не можели да бъдат обект на делба.

По отношение на поземления имот с идентификатор ************ и построените в него сгради с идентификатори ************.1 и ************.2 (фактически свързани и представляващи една сграда), придобити с договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 04.11.2020г., ответницата твърди, че са нейна лична собственост, тъй като били придобити от нея след настъпването на продължителната фактическа раздяла с бившия й съпруг Х. А. и били заплатени изключително с нейни лични средства. Твърди, че бившият й съпруг Х. А. нямал никакъв принос в придобиването им - нито със средства, нито с труд или грижи в домакинството. В тази връзка посочва, че от началото на 2019 г. ответницата и бившия й съпруг били във фактическа раздяла и между тях били прекъснати всякакви физически, икономически и духовни връзки. С Х. А. нямали деца, за които да се грижат, както и нямали общо домакинство, общи спестявания или семейна каса. Много преди 2019г. Х. А. установил връзка с друга жена и не давал нито лев за домакинството, а и преди това домакинството се издържало изцяло с доходите на ответницата.

След като през средата на 2019г. Х. А. се разболял тежко, той се установил да живее в Турция, непрекъснато бил по болници, не работил, нямал доходи, не давал никакви средства за семейството, грижел се само за себе си, като рядко идвал в България. През време на фактическата раздяла с ответницата, бившият й съпруг Х. А. живеел с майка си в Турция, а тя живеела с нейните родители в имота в с. Капитан Андреево и работила. Имотът с идентификатор ************, ведно със сградите с идентификатори ************.1 и ************.2, бил купен изцяло с лични средства на ответницата, след фактическата раздяла с бившия й съпруг, закупен бил нуждите на търговската й дейност и в неговото придобиване Х. А. нямал никакъв принос. Имотът бил придобит изцяло с лични средства на ответницата, включително с дарените от родителите й за покупката му. В тази връзка, ответницата предявява 3 възражение по чл.23, ал.1 от СК, с искане да й се признае наличие на пълна трансформация на лични средства, вложени в закупуването на поземления имот с идентификатор ************ и построените в него сгради с идентификатори ************.1 и ************.2.

Предвид изложеното, ответницата иска от съда да отхвърли предявените искове за делба, освен по отношение на жилищната сграда с идентификатор ************.1.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответницата Ю. И. В. и Х. А. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 08.10.2002 г., е прекратен на 18.01.2022 г. с влязло в сила Решение № 121/20.12.2021 г., постановено по гр. дело № 403/2021 г. по описа на РС Свиленград.

По време на брака, въз основа на публична продан, приключила с Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2015 г., влязло в законна сила на 27.03.2015 г., издадено по изп. дело № 20098740400091 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, на ответницата Ю. И. В. е възложен следния недвижим имот: Поземлен имот пл. номер 183, отреден за УПИ VII-183 в квартал 7 по кадастрален и регулационен план на с. Капитан Андреево, одобрен със Заповед № 441/30.07.1966 г., с площ от 868 кв. м., ведно с построените в имота масивно двуетажно жилище, стопанска постройка и лятна кухня, при граници: от две страни – улица, УПИ III-182, У П И VI-183. Видно от постановлението, обявената за купувач Ю. И. В. е внесла по сметка на ЧСИ продажната цена на имота в размер на 8825 лв.

На 17.08.2015 г., също по време на брака, ответницата Ю. И. В. е закупила с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 68, том VII, дело № 665/2015 г. по описа на нотариус Величка Василева, с peг. № 354 по РНК, следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VI-183 в квартал 7 по кадастрален и регулационен план на с. Капитан Андреево, одобрен със Заповед № 441/30.07.1966 г., с площ от 906 кв. м., незастроен, при граници: улица, УПИ V-184, УПИ IX-182, УПИ VII-183. От нотариалния акт за покупко-продажба се установява, че платената продажна цена на имота е в размер на 1500 лв.

Видно от представената скица на Поземлен имот с идентификатор ************, същият имот има номер от предходен план: 183, квартал 7, п а р ц е л VI и VII. Т.е., делбеният Поземлен имот с идентификатор ************ е образуван от бивши УПИ VI-183 и УПИ VII-183 в квартал 7 по плана на с. Капитан Андреево, които два имота са придобити по време на брака на ответницата, чрез съответни възмездни сделки.

На 04.11.2020 г., също по време на брака, ответницата Ю. И. В. е закупила, чрез Договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост в управление на ДП „Национална компания железопътна 4 инфраструктура“, следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ************ в гр. Свиленград, с площ: 513 кв.м., с трайно предназначение на територията: територия на транспорта, ведно с построените в имота сгради: 1/.

Сграда с идентификатор ************.1, със застроена площ: 28 кв.м.; 2/.

Сграда с идентификатор ************.2, със застроена площ: 37 кв.м. Видно от договора, продажната цена на имота е 21133,40 лв. и същата е платена, както следва: 5000,00 лв. (депозит за участие в търга) – на 02.09.2020 г., 16133,40 лв. – на 28.10.2020 г.

Представени са и приети като писмени доказателства договори за дарение от 10.08.2020 г., видно от които родителите на ответницата Ю. И. В. – баща й И.В.Х. и майка й С.К.Х. – й даряват по 9500 лв. или общо 19000 лв.

Представен е и Акт за смърт, видно от който Х. А. е починал на 19.10.2022 г. в Чорлу, Турция. Видно от Решение на граждански мирови съд – Чорлу, издадено по искане за издаване на удостоверение за наследници, единствен законен наследник на Х. А. е сестра му – ищцата Х. А.. Безспорно е, а и от представеното с отговора разрешение за пребиваване в България, Х.

А. е турски гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване в България в качеството му на член на семейство на български гражданин.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.И.Д. и С.И.М., разпитани по почин на ответницата.

Свидетелката Н.И.Д. посочва, че познава Ю. и бившия й съпруг от 2011 година. Тогава Ю. дошла в Свиленград и имала офис, който бил точно срещу офиса на свидетелката, която работила в сферата на спедиторските услуги и митническите дейности. Уточнява, че с Ю. станали приятелки, а съпруга й само го била виждала, но не била говорила с него, тъй като той не знаел български, а свидетелката не знаела турски език. Ю. и съпруга й живяли заедно до началото на 2019 година, когато се разделили, след като тя разбра, че той имал извънбрачна връзка. Когато се разделили Ю. останала в къщата в село Капитан Андреево, а Х. се изнесъл на квартира с това момиче - това се случило в началото на 2019 година. След това Ю. прекратила всякакви контакти със съпруга си. След раздялата тя много страдала, била се „стопила“ и тогава й открили рак на гърдата. Лечението се провело в Турция, като майка й и баща й се грижели за нея. По-късно свидетелката узнала, че съпругът на Ю. се разболял няколко месеца след нея и че в средата на 2019 година той също заминал на лечение в Турция. През 2020 г. Ю. се върнала на работа, а през лятото на същата година споделила на свидетелката, че си била харесала един имот, който се продавал на търг. Ю. споделила на свидетелката, че родителите й са й дали някакви средства и че иска да ги вложи в нещо. Двете ходили да гледат имота и свидетелката препоръчала на Ю. да го купи. Тя се явила на търг, спечелила и купила имота, а после си направила офис там. Към момента на закупуването Х. не бил в България. Свидетелката допълва, че не знае Х. да се е занимавал с нещо в България.