Определение № 3369 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3369 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002901625 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М.

И. Д., ЕГН **********, против решение №47/27.03.2024 г. по в.гр.д. №31/24 на ОС-Видин, с което е потвърдено решение № 746/20.11.2023г., постановено по гр.д.№ 837/2023г. по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.439 ГПК против «ЕОС МАТРИКС» ЕООД София за установяване, че ищцата не дължи на ответника изпълнение на парично задължение по заповед по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева, за които по ч.гр.д. № 1136/2010г . по описа на РС Видин, в полза на „ОББ” АД - София срещу М. И. Д. от гр. Видин с ЕГН ********** е издадена заповед № 784- РЗ-18.06.2010г. за изпълнение и ИЛ, като въз основа на последния е било образувано изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ - Виолета Томова.

Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, е била прекъсвана от първоначалния кредитор по изпълнението, с предприетите 1 конкретни изпълнителни действия, както и с предприетите от цесионераответник по иска, след цедиране на основното вземане, при положение, че още към датата на извършената цесия 13.08.2019 е била изтекла абсолютната 10 годишна давност по чл.112 ЗЗД. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК.

Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, тт.1 и т.3 . ГПК относно две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: Прекъсва ли се погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение по ГПК , с изпълнението на дълга на вноски от страна на трето лице / работодателя на длъжника по изпълнението, с оглед наложения от ЧСИ в производството запор на трудово възнаграждение/ и за значението за погасителната давност на прекратяването по силата на закона на самото изпълнително производство, в хипотезата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК;

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1136/2010г . по описа на РС - Видин, се установява, че в полза на „ОББ” АД - София срещу длъжника М. И. Д. от гр.

Видин с ЕГН ********** е издадена заповед № 784- РЗ-18.06.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева.

Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на 21.06.2010г. От представения препис на изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ - Виолета Томова, се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело.

2

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя «ОББ»АД на 07.12.2010г. С разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи , първото плащане по изпълнителното дело е от 07.01.2011г. п о наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м.

09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м. 07.2014г. ежемесечно, а след това на 05.09.2014г. до м.

12.2014г., включително. След това е извършено плащане на 16.02.2015г. и така всеки месец до м. 02.2016г.

От новите процесуални представители на взискателя е постъпила молба на 17.02.2016г., с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 08.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от работодателя на 12.03.2016г.

От третото задължено лице - работодателят на длъжника е извършено плащане по изпълнителното дело чрез наложения запор на 07.04.2016г.

С молба от 12.05.2016г. длъжникът е поискал корекция на удържаната сума по запора до несеквестируемия минимум. На 09.05.2016г. отново е било извършено плащане по изпълнителното дело, по вече наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и така ежемесечно до м. 01.2018г., включително. След това е извършено плащане от м. 03.2018г. до м. 08.2018г. включително, както и от м. 10.2018г. до м. 03.2019г. включително, както и от м. 05.2019г. до м. 12.2019г., вкл. , както и от м. 02.2020г. до м. 11.2021г., както и от м. 01.2022г. до м. 11.2022г., както и от м. 01.2023г. , м.03.2023г. , м.

04.2023г. и м. 05.2023г.

С молба от 13.08.2019г. взискателят ОББ АД е уведомил ЧСИ - Виолета Томова, че вземането на банката е прехвърлено на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019г. и е посочил сметка за плащане на цесионера.

С молба от 21.02.2020г. цесионерът «ЕОС МАТРИКС»ЕООД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договора за цесия. С разпореждане от 10.03.2020г. ЧСИ - Виолета Томова е конституирала «ЕОС МАТРИКС» ЕООД в качеството на взискател. С молба от 02.11.2020г. новоконституираният взискател е поискал съдебният изпълнител да направи справка за доходите на длъжника и да наложи запор върху тях.

От приложените многобройни платежни нареждания по изпълнителното дело, се установява, че ежемесечно са постъпвали суми от 3 наложения върху трудовото възнаграждение запор на ищцата, като последното плащане е от 26.05.2023г., към момента когато е изискано изпълнителното дело от съда.

Въззивният съд е приел за у становено, че по изпълнителното дело редовно са постъпвали суми за погасяване на задължението на длъжника, след наложения от съдебния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение, т.е налице е валидно изпълнително действие за принудително събиране на задължението. Поради това е прието от съда за несъстоятелно твърдението на ищцата, че взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Н е е налице и бездействие на кредитора - нито на първоначалния, нито на конституирания по силата на договора за цесия такъв „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. С всяко постъпване на суми от третото задължено лице работодател чрез наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, според съда, давността се е прекъсвала. В конкретния случай, давността е прекъсвана многократно, тъй като по делото ежемесечно са постъпвали суми за погасяване на задължението на ищцата - длъжник по изпълнителното дело.

За неоснователно е приел съдът и възражението на ищцата, че не знаела къде постъпвали сумите й по запора на трудовото възнаграждение поради смяна на кредиторите. Сумите по запора са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задължението на длъжника по изпълнителното дело и евентуалното неправилно превеждане на тези суми, влече санкция за съдебния изпълнител, а не за длъжника.

Съдът е обобщил, че целта на изпълнителното производство е принудителното събиране на задължения на длъжника към кредитора чрез различни изпълнителни способи, прилагането на които е по преценка на взискателя. Когато от валидно извършено изпълнително действие, каквото е наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, се удовлетворява вземането на кредитора чрез ежемесечно постъпване на суми по изпълнителното дело, превеждани от третото задължено лице работодател, то, според въззивния състав, погасителната давност се прекъсвала с всяко извършено плащане, от което започва да тече нова давност, която всякога е пет годишна. В този случай, не може да се приеме, че е налице бездействие на кредитора, тъй като същият се удовлетворява от постъпилите суми от наложения запор, независимо от това кога е предприето това изпълнително действие.

По тези съображения окръжния съд е счел оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд., като е приел, че решението следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора са 4 формулирани две групи въпроси, които обобщено се свеждат до: 1.

Значението за погасителната давност на прекратяването по силата на закона на самото изпълнително производство, в хипотезата на чл.433 ал.1,т.8 ГПК; 2.

Прекъсва ли се погасителната давност за вземания, предмет на изпълнение по ГПК , с изпълнението на дълга на вноски от страна на трето лице работодатея на длъжника по изпълнението, с оглед наложения от ЧСИ в производството запор на трудово възнаграждение;

По първия въпрос е налице задължителната практика на ВКС ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/ 2023 г. на ОСГТК, в което в отговора на третия въпрос изрично се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая, обаче, този въпрос не се явява от значение и въззивният съд не се е произнасял изрично по него, тъй като е изложил, че с разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи , първото плащане по изпълнителното дело е от 07.01.2011г. п о наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м. 09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м.