Решение № 755 от 17.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. С., 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110100531 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Х. Г. В..

„Т. е предявила против Х. Г. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми, свързани с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., кв. „П. /абонатен № ./, а именно: сумата от 183,75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода – 01.05.2017г. - 30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 53,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021г.

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение. Услугата дялово разпределение в процесния период на сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х. В. е подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва доставката на ТЕ в процесния период в претендирания обем и размер. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните - не бил ползвател на ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли 1 исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт № 17, том 1, рег. № 408, дело № 17/2012г.

/л. 13-15 от делото/ се установява, че на 30.01.2012г. Н. – В.а и Х. Г. В. са закупили недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., находящ се на трети етаж, във вх. А на жилищна сграда в гр. С., местност „НПЗ И.”, с предназначение на обекта – жилище, апартамент на едно ниво, разположен в Сграда 1 в поземлен имот с идентификатор ..

Видно от писмо от СО район „М.” до СД „Б.” /л. 31 от делото/, за адрес на жилищната сграда, описана във визирания по-горе нотариалния административен адрес: гр. С., кв. „П. /вх. А и вх. Б/. акт, е определен следния

От представения както от ищеца, така и от ответника Брачен договор от дата 10.10.2017г. /л. 18-24 от делото/ се установява, че Н. – В.а и Х. Г. В. /съпрузи/ са постигнали уговорка относно имуществените си отношения, включително и за имуществото, придобито по времена брака, но преди сключване на брачния договор.

Видно от съдържанието на брачния договор, който е и нотариално заверен, доколкото касае и недвижими имоти, страните са постигнали съгласие, че придобитият по време на брака недвижим имот - гр. С., кв. „П. става изключителна собственост на съпругата Н. – В.а, като съгласно чл. 7, т. 2 от договора – режийните разходи /ел. енергия, вода, отопление, телефонни и интернет комуникация/ по семейството жилище, представляващ ап. № 5, находящо се адрес: гр. С., кв. „П., се поемат изцяло от съпругата.

От представеното от ищеца заявление от 02.02.2018г. се установява, че на посочената дата Н. – В.а е подала заявление до „Т. във връзка с процесния имот за откриване на партида на нейно име, като в предходния период партидата се е водила на името на ответника Х. В., въз основа на подадена от него заявление – декларация /л. 26 от делото/.

До тук коментираните писмени доказателства не се оспорват от страните, като съдът ги кредитира изцяло.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 09.08.2012г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: гр. С., кв. „П. с приложен към него списък на етажните собственици; съобщение към фактура, извлечение от сметка за аб. № ., представени от ищеца, както и от представените от третото лице помагач документи за дялово разпределение за отчетния период – 2 броя, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена. Съдът 2 кредитира и приобщения по делото Договор от 01.11.2007г., при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Т. С.” ЕАД и „Т., по силата на който ФДР е приела да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.

С..

С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот през процесния период е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Същият, обаче, се явява клиент в качеството си на собственик единствено до датата на сключване на брачния договор – 10.10.2017г.

Размерът на дължимата ТЕ и дялово разпределение съгласно общите фактури за двата отчетни периода по принцип не се оспорва от ответника, именно поради което и по делото не бяха допуснати исканите от ищеца СТЕ и ССЕ. В тази насока са приобщените по делото съобщения към фактури за процесните отчетни периоди и справка от абонатната сметка, видно от която общата начислена сума за процесния период за ТЕ е в размер на 367,50 лева. От тях, от ответника се претендира 1/2 , а именно – 183,75 лева.

Предвид представения по делото брачен договор, съдът счита, че ответникът следва да отговаря за възникналите преди датата на сключването му задължения за ТЕ, и това са задълженията по прогнозните фактури за периода от месец 05.2017г. до м. 09.2017г., за който период се претендира ТЕ. За сумите по тези прогнозни фактури, обаче, е изтекла погасителната давност. В случая е наведено и такова възражение от страна на ответника.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.

3/2011г. на ОСГТК на ВКС . С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по 3 начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.

Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 07.09.2021г. Така, обхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 07.09.2018г., които са в общ размер на 146,93 лева. ½ от тази сума възлиза на 73,47 лева.

По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. За целия исков период, а именно от м.05.2017 г. до м.09.2017г., по гореизложените мотиви, давността за прогнозните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече от фактурирането, като същата и изтекла преди датата 07.09.2018г. Този период включва общата сума от 146,93 лева, за която давността е изтекла.

При това положение от общо дължимата сума за ТЕ, която е в размер на 367,50 лева /съгласно извлечението от абонатната сметка/, остава дължима сума от 220,57 лева, която включва сумите по прогнозни фактури от месец 10.2017г. и следващите до края на отчетния период, за които давността не е изтекла, и сумите по изравнителната сметка. 1/2 от сумата 220,57 лева възлиза на 110,29 лева.

В периода от началото на месец октомври 2017г., обаче, ответникът вече не е собственик на процесния имот, предвид сключения Брачен договор, поради което и същият не се явява ползвател на ТЕ по смисъла на закона и не е задължено лице.

От друга страна, сумата по изравнителната сметка е станала дължима едва на 15.09.2018г., след сключването на брачния договор, видно от който в чл. 7, т. 2 – Н. – В.а, която е станала собственик на имота, се е задължила да заплаща режийните разходи, включително за вода и отопление. В договора, не е предвидено изключение, което да касае изравнителните сметки за ТЕ, касаещи предходен период, поради което следва да бъде прието, че задължено лице за заплащане на изравнителните сметки, чийто падеж е настъпил след датата на сключване на договора, е за собственика на имота – Н.. Т.е. за сумите по изравнителната сметка, ответникът не се явява задължено лице.

С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде 4 отхвърлен като недоказан и неоснователен изцяло.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Крайния изход на делото по отношение на предявения главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно – отхвърлянето му, води до отхвърляне на иска за законна лихва, който е акцесорен такъв и следва съдбата на главния.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ответника.

Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 150 лева, доколкото видно от договора за правна помощ и съдействие, само този размер от уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева, е било заплатено.

С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в исковото производство в размер на 150 лева.