Решение № 260458 от 21.12.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, .12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря

Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14387/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция от „И."

ЕООД,

*** срещу „П.М.” ЕООД, *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 2594,10 лв., дължима на истинския кредитор „И." ЕООД и представляваща главница, платена на мнимия кредитор „П.М.” ЕООД от длъжника „Е.П.П." АД , представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.П.П." АД фактура № **********/12.05.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.03.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9774/2014г., 25 с-в в полза на „К.Г." ЕООД, които суми са изплатени в полза на ответника по изп.дело № 390/2019г. на ЧСИ С.К.Д..

Сочи се , че през 2014 год. „К.Г." ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Е.П.П." АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както следва за присъждане на сумата в размер на 2594,10 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.П.П." АД фактура № **********/12.05.2011г.

На основание така подадената искова молба е образувано гр.д. № 9774/2014г. по описа на ВРС.

В хода на производството по гр.д. № 9774/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.Г." ЕООД. прехвърлил вземането си в размер на 2594,10 лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК.

С Решение № 4573/13.11.2018г. по гр.дело №

9774/2014г., ВРС уважил предявения от „К.Г." ЕООД срещу „Е.П.П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .

На 25.03.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на 2594,10 лв., представляваща главница по фактура № **********/12.05.2011г.

Сочи се, че на 23.12.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И."

ЕООД е подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД.

Излага се, че процесното вземане е описано в т. 83 от

Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.ю Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г." ЕООД се задължило да им предаде в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.

Въпреки, че изпълнителният лист е издаден още на

25.03.2019 год. същият до настоящия момент не им е предаден.

Освен това на 03.07.2019 г. получили Покана от „Е.П.П." АД с изх. № EPRS-1583/03.07.2019r.

От същата покана установили, че на 26.06.2019г. „Е.П.П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20197180400390 по описа на ЧСИ С.К.Д., peг. № 718, район на действие ОС - гр. Варна.

Изпълнителното дело е образувано по вземането, което им е прехвърлено с договора за цесия от

23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело № 9774/2014г. по описа на ВРС.

Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К.Г."

ЕООД, а от друго неизвестно трето лице - „П.М." ЕООД.

След справка по изпълнителното дело установили, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на ищеца, „К.Г." ЕООД е уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД, след което му е предало и оригинала на изпълнителния лист.

За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К.Г." ЕООД на „П.М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД.

Тези действия на „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД са направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И." ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.

Същите са в разрез и със сключената между „К.Г."

ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на 23.12.2014г.

Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.Г." ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под номер 83 от приложението/ , е изключителен собственик на вземането по чл. 1, ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в Приложение № 1.

Видно от Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.П.П." АД на 26.10.2014г.

От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.Г." ЕООД за сключения между „К.Г."

ЕООД и „П.М." ЕООД договор за цесия за същото вземане е получено от длъжника „Е.П.П." АД на дата 20.01.2015г., тоест

3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.П.П."

АД, че процесното вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД.

Съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно „И." ЕООД надлежно е придобил от „К.Г."

ЕООД вземане за сумата в размер на 2594,10 лв., по Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К.Г." ЕООД е изпратил Уведомление на длъжника „Е.П.П." АД на

26.10.2014г.

След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.П.П." АД за процесното вземане е дружеството „И." ЕООД.

Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до

„Е.П.П." АД, с което „К.Г." ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на 2594,10 лв. по Фактура № **********/12.05.2011г. е прехвърлено на „П.М." ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към този момент единствен кредитор по това вземане е „И." ЕООД.

След като научили за тези неправомерни действия на „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД, на 08.07.2019г., депозирали молба до ЧСИ С.К.Д., с което на осн. чл. 456 от ГПК, поискали да бъдат конституирани като взискател по изп.д.

№ 20197180400390, както и да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника „Е.П.П." АД.

На 11.07.2019г. с Постановление по изп.д.

№ 20197180400390, ЧСИ С.К.Д. отказва да конституира „И." ЕООД по същото изпълнително дело като частен правоприемник на взискателя „К.Г." ЕООД.

Видно от мотивите на Разпореждането вместо да вземе предвид датата на Уведомлението до длъжника, от която дата е прехвърлителното действие за извършената цесия съгласно изискванията на закона - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съдебният изпълнител поради неясни причини не се е съобразил с разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД и неправилно е приел, че „П.М." ЕООД е титуляр на вземането тъй като в договора им за цесия е била посочена дата два дена преди датата на цесията сключена между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК приемството се установява с писмени доказателства, каквито „И." ЕООД е представило към молба вх. № 8771/08.07.2019г. с правно основание чл. 456 от ГПК, депозирана по изп.д. №

20197180400390, по описа на ЧСИ С.К.Д., per. № 718,

Район на действие ОС - гр. Варна.

Към молбата им за конституиране по изпълнителното дело с вх. № 8771/08.07.2019г. е представено и Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от което е видно, че на 26.10.2014г. за длъжника и третите лица, титуляр по процесното вземане е само и единствено „И." ЕООД.

Излага се, че буди недоумение как съдебният изпълнител излага мотиви, че „П.М." ЕООД е титуляр на процесното вземане при положение, че същият трябва да е представил Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с което „К.Г." ЕООД уведомява длъжника „Е.П.П." АД, че новият кредитор е „П.М." ЕООД.

От Уведомлението по договора за цесия, сключен между „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД, се установява, че е от дата 20.01.2015г., т.е. три месеца след като „Е.П.П." АД е бил уведомен, че титуляр по процесното вземане е именно „И." ЕООД.

Излага се, че плащане от длъжника „Е.П.П." АД е осъществено по принудителен ред, като процесната сума е събрана и получена от ответника „П.М." ЕООД по изп.дело № 390/2019г. на ЧСИ С.К.Д. , който е мним кредитор , като истинският кредитор е „И." ЕООД и сумата е следвало да бъде заплатена на него.

Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 60 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b68c129-3e51-471c-adad-6c08dee60f47