Протокол № 52 от 26.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 52 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20252000500426 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивникът КОНПИ, редовно призован, се представлява от гл. инспектор Е. Д., надлежно упълномощена.

Въззиваемият П. С. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с Определение № 557/15.12.2025 година, с което са приети за допустими въззивната жалба на КОНПИ против Решение № № 688 /21.08.2025 г., постановено по гр.дело №1376/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и частната жалба на КОНПИ против Определение № 2546/10.10.2025г., 1 постановено по същото гр.дело, и настоящото дело е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Д.: Поддържам въззивната жалба, както и частната такава за разноските. Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

По доказателствата, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания:

ГЛАВЕН

ИНСПЕКТОР

Д.:

Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционният съд е приел за безспорно за установено, че е налице значително несъответствие. Въпреки това, съдът е отказал конфискация, изисквайки от Комисията нещо, което законът не предвижда - директна, криминалистична каузална връзка между конкретен престъпен акт и всяка придобита вещ. Уважаеми съдии, това изискване на практика обезсмисля целия механизъм на гражданската конфискация. Както СЕС подчерта в своето решение по дело С-234/2018г., нашият закон е автономен. Той не е наказателен процес под прикритие. Той е инструмент на гражданското право, насочен срещу имуществото за придобиването, за което ответникът не е успял да докаже законен доход.

От същото решение категорично се установява разликата между наказателната и гражданската конфискация. Противното възприето от БсОС, обръща доказателствената тежест в процеса и вместо ответникът да доказва законни доходи, се налага ищецът да доказва тяхната незаконност. Именно с изискването си за доказване на каузална връзка БсОС преобръща доказателствената тежест в процеса – нещо, което противоречи на ГПК и на ЗОНПИ. Когато съдът изисква от КОНПИ да доказва отрицателен факт, че доходите са незаконни и на практика задължава да разследваме връзката им с 2 престъпна дейност, посланието, което се изпраща до ответника е „Ти няма да доказваш нищо. Държавата е тази, която трябва да докаже вината за парите ти“. Това не е просто процесуална грешка, а прехвърляне в различно по вид производство. СЕС обаче вече каза, че това производство не е наказателно.

Затова настоявам, че доказателствената тежест следваше да е върху ответника, а не върху ищеца. Всяко друго тълкуване на практика отменя и дефакто унищожава законовата презумпция, която както посочих в жалбата е не само допустима от Конвенцията, но и поощрена.

Считам, че прилагането на закона в неговата цялост, включително и необорената презумпция от ответника, не е произвол, а висша форма на защита на правовата държава. Не може да има „недосегаемо" обогатяване само, защото механизмът на неговото придобиване е бил умело прикрит от липсата на преки доказателства. При липса на легален доказан източник и налични данни за лихварство, макар и производството да е прекратено, единствения логичен извод е, че несъответствието е запълнено от престъпната дейност.

Конструкцията е следната: генезис – това е предоставянето на заеми без разрешение, а плодът е получената лихва, която е неправомерен доход и директен продукт на престъплението; трансформация – това е влагане на лихвата в други активи и накрая е смесването –т.е. сливането на легални и нелегални средства, като оттам идва и невъзможността да се докажат всички доходи на ответника като законни, защото веднъж смесени те стават неразграничими. Паричния поток става общ и запълнените през годините с нелегални средства ликвидни дупки, осигуряват непрекъснатост на този поток, дори и след датата на повдигнатото обвинение. Така всичко придобито става косвен продукт. Ето защо не може да се отдели само придобитото в определен период от придобитото след това.

Видно от доказателствата по делото, стандартът на живот на ответника, в т.ч. и придобитото от него имущество, не съответстват на доходите му.

Именно тази конструкция не е съобразена от първоинстанционния съд, който е търсил конкретна и абсолютна пряка връзка. А такава абсолютна връзка не се търси нито от ЕСПЧ, нито от ВКС в последващата му практика. Доколкото в настоящето производство не е предвидено участието на Прокуратурата или на други разследващи органи с по-широки оперативни функции от тези на 3 органите на КОНПИ, даващи възможност за установяване на конкретни вливания на такива средства, считам че установеното по делото значително несъответствие и невъзможността на ответника да докаже законен произход на средствата, са достатъчна индиция и могат да обосноват предположение за незаконно придобито имущество и съответно пристъпване към отнемането му в полза на държавата.

Тъй като самото несъответствие е обективния резултат от нерегламентираните действия на ответника, изискването за допълнителна причинна връзка е излишно, доколкото вредоносния резултат за фиска е вече настъпил и е доказан. Тези действия по увреждане на икономическата система демонстрират незачитане на установения правов ред в страната.

Следователно, с оглед защитата на обществения и държавен интерес, намесата в правото на собственост на ответника е пропорционална на преследваната легитимна цел и отговаря на изискването на третото правило на чл. 1 от Протокол 1.

Моля, при постановяване на Вашия краен съдебен акт да обърнете внимание и на цитираната във въззивната жалба практика на ЕСПЧ по дела срещу редица европейски държави. ЕСПЧ не създава норми само за конкретна държава, а общи стандарти за тълкуване от всички подписали Конвенцията.

Тази практика потвърждава, че мерките по гражданската конфискация се прилагат независимо от наказателното обвинение и най-вече, когато ответникът не може да докаже ясни законни доходи. Считам, че българският ЗОНПИ не прави изключение от стандарта на европейската общност.

С оглед на гореизложеното, моля при постановяване на Вашия акт да съобразите изложеното от мен в молбата от 18.04.2024г., във въззивната жалба, както и в днешното съдебно заседание и да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното решение като присъдите за отнемане в полза на държавата претендираното имущество.

Моля, да ни присъдите сторените разноски в първоинстанционното производство, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Алтернативно, моля да намалите претендираните адвокатски хонорари и за двете инстанции, като съобразите изложените аргументи в частната жалба и практиката на СЕС и на ВКС.

4

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.20 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 52 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно гражданско дело № 20252000500426 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивникът КОНПИ, редовно призован, се представлява от гл. инспектор Е. Д., надлежно упълномощена.

Въззиваемият П. С. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с Определение № 557/15.12.2025 година, с което са приети за допустими въззивната жалба на КОНПИ против Решение № № 688 /21.08.2025 г., постановено по гр.дело №1376/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и частната жалба на КОНПИ против Определение № 2546/10.10.2025г., 1 постановено по същото гр.дело, и настоящото дело е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.