Решение № 1686 от 16.10.2015, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /16.10.2015 год., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС

СЛАВОВ при секретаря А.И. по гр. дело № 3043 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано с искова молба от В.И.С., ЕГН: **********. адрес ***/ „С." № **, процесуалния си представител по пълномощия адв. П.А.В. ***, бул. "О.п.п." № ** иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

В хода на производството първоначалния ищец В.И.С. починал на 02.07.2015 год. б.ж. на с.К. общ.Г.Т. с ЕГН:********** и на основание чл.227 от ГПК в качеството на ищец е конституиран негов законен наследник и наследник по завет С.В.И. с ЕГН:********** с адрес ***, който поддържа иска.

В исковата си молба ищеца твърди, че И.И. Ш. негов баща, през 1935 год. е придобил десет декара земя, в регулацията на гр. Варна, стопанисвана като лозе, а сега ”Приморски парк”, местност „Салтанат", който към днешна дата отговарят на поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, в който са застроени сграда със застроена площ от 147 кв.м. с идентификатор *** и сграда със застроена площ от 91 кв.м. с идентификатор ***.

Първоначално първите два имота са били един имот /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 57/, след което е разделен с преминаващия път /имот с идентификатор ***/. Към настоящия момент те са му реституирани съгласно съдебно решение № 4876/23.09.1999 г. на ВАС.

Другият съседен имот - с идентификатор

*** първоначално е съществувал като три отделни парцела съгласно стария кадастрален план от 1936 г. /съответно с № 71. № 50 и № 45/ и е обединен в един с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна, одобрени със заповед № 300-5-18/04.03.2004 год. на Изпълнителния директор на АГКК.

След придобиването на имотите през

1935 год. постройките /с идентификатор *** и ***/ не са съществували. И.Ш. е бил кредитиран от БНБ за строителство на двете сгради и поради тази причина в разписната книга към стария кадастрален план от 1936 год. два от парцелите под № 50 и № 45 са били записани временно на банката.

И.Ш. е извършил строителство през 1937 г. в два от парцелите с кредита /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 50 и пристройка в №71 вместо в № 45/, а в четвъртия парцел /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 57/ със собствени средства е построил малка сграда за обслужване на лозята. Спорът с „Община Варна" е за поземлен имот с идентификатор ***, обединен от трите парцела и постройките в него.

Към 1951 год. неговия баща е владеел имотите и в процес на организиране на частна клиника, тъй като бил лекар по професия, но тази дейност в първите години на социализма нямало как да се осъществи.

От 1951 год. започнали опитите неговия баща да бъде изгонен от поземлените имоти и от постройките заради намеренията му. През 1959 г. са били иззети всички документи на баща му, а по реда на ЗПИНМ е бил отчужден само имот № 57 по стария кадастрален план от 1936 год., отговарящ на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, които, както вече бе посочено, към настоящия момент са реституирани; другият съседен имот - с идентификатор ***, който първоначално е съществувал като три отделни парцела съгласно стария кадастрален план от 1936 год. - съответно с № 71, № 50 и № 45, както и постройките в него, не са били одържавени, нито са били отчуждени.

Наследодателя на първоначалния ищец е бил изгонен оттам и недопускан в тях поради убежденията си, което довело и до смъртта му през 1959 год.

Ищецът, след тези репресии бил принуден да живее в друго населено място, но не е загубил владението и грижите за неотчуждената част. Процесния имот никога не е бил общински или държавен. По късно без негово знание двете сгради са били актувани като безстопанствени по чл. 6 от ЗС с акт № 501/1987 год., а всички стари документи са били унищожени.

През 1991 год. първоначалния ищец започнал ремонт и поддръжка на имота и никой по никакъв начин не го е безпокоил, нито го е уведомявал, че сградите са негови, още повече пък за поземления имот. След като пригодил сградите за живеене и стопанисване ги декларирал в данъчната служба при Община Варна, където заплаща редовно данъците за имота и до днес.

По повод подадена молба-декларация за процедура по придобиване на имота по давност е съставен АОС- 5456/2009 год., който е антидатиран - от 09.01.2009 год.

С Решение №354/10.03.2014г. постановено по гр.д.№3268/2013г. влязло в законна сила по описа на ВОС са установени престъпните действия по актуването на имота за общинска собственост.

Установява,че цитирания в скица № 126/08.01.2009г. АДС пореден №1893 или акт 01197/10.11.1951 год. е за друг имот съставлявал п.I-32 в кв.4 по плана от 1936 год. от което следва, че не е идентичен с имота описан в АОС-5456/09.01.2009 год. За това обстоятелство ответника-Община Варна е бил уведомен и от Областния Управител с писмо от 30.07.2009 год., с което се установява ,че цитирания акт за имот с административен адрес „Салтанат" № 11, за който има съставен нов АДС-№7298/2009г. представляващ ПИ-*** по сегашния кадастър, а АДС №1893 към преписка № 1197/10.11.1951 год., се отнася за ПИ ***, съответно не се отнася за поземлен имот ***.

Ищецът твръди, че е владял имота повече от 63 години и се позова на изтекъл срок на придобивна давност със съответните правни последици за правото му на собственост върху описания имот.

От заповед № РД-10-7706-48/

16.02.2010г., на Областния Управител на Варненска област е видно, че по отношение на имот с идентификатор *** /по стария кадастрален план от 1936 год. съответно с № 71, № 50 и № 45/ и сградите в него не са предприемани мероприятия през 1951 г. и актовете за Държавна собственост не се отнасят за него. Давностния срок за неговия праводател, на който ищеца е единствен наследник е започнал да тече на 16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона за собствеността, който урежда този институт.

Издадените АДС № 501/1987 год. и

АОС-5456/2009 год. са неистински документи - издадени за имоти, тъй като имота не е бил собственост на държавата, съответно общината. Това е престъпно обстоятелство установено със съдебно решение.

Акта за държавна собственост има само констативно действие и не е самостоятелно основание за придобиване правото на собственост от държавата. В случай на посочване на основанието по чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951 год. констатацията в акта, че се касае за имот, който няма друг собственик, в тежест на държавата, респективно общината е да докаже придобивното основание.

Към 1987 год. когато са актувани сградите са изтекли повече от 35г. придобивна давност и имота не е бил без собственик. Последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с доказателствена сила, съгл.чл.5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно за общината-чл.5, ал.З от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. За да бъде съставен акт за държавна, съответно общинска собственост, той следва да има правно основание. Държавата може да стане собственик чрез одържавяване, отчуждаване или друга форма на отнемане, каквато е визирана в чл. 6 от ЗС по отношение на безстопанствените имоти. Индивидуален административен акт (подобен на актовете по чл. 99 и чл. 100 от тогава действащият ЗТСУ), който да прехвърля собствеността (акт с транслативен вещен ефект) няма. Няма правопораждащ факт за съставяне на АДС и АОС, а имота не е общински /държавен/ и за него не действа забраната за придобиване по давност и придобивна давност е текла в полза на ищеца.

С АДС № 501/1987 год. се актуват само сградите в поземлен имот с идентификатор *** /по стария кадастрален план от 1936 г. съответно с № 71, № 50 и № 45/ но не и земята. Твърди, че този акт се издаден в противоречие с чл. 7 ал. 2 и чл. 77 ал. от НДИ, тъй като отчуждаване не е проведено.

Имотите се владеят и до днес от ищеца, макар че поради напредналата му възраст е възложил поддръжката и запазването на синът му и семейството му и това е видно от писмо № ОБС-9-0600/12/23.03.2010 г. с Констативен протокол към него от 25.06.2010 год.

С исковата молба е заявен петитум, с който моли съда да постанови решение, с което съдът да признае в отношенията между страните, че ищеца е собственик на основание на давностно владение повече от 63 години /от 16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона за собствеността, който въвежда този институт до момента на завеждане на настоящият иск/ на Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 7656 кв.м., както и построените в него сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 147 м2 и двуетажна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 91 кв.м. находящи се в гр. Варна ул./местност/ „Салтанат" № 38.

С исковата молба са депозирани писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва предявения иск, като неоснователен. С отговора се оспорва твърдението, че праводателя на ищеца т.е. неговия баща е придобил през 1935 год. земя 10 дка в м-ст „Салтанат" гр.

Варна, част от която бил процесния имот. Оспорва въведеното в исковата молба твърдение на ищеца, че баща му Иван Шипков е владял явно и необезпокоявано процесния имот от 1935 /1951 год./ до смъртта му, както и че самият ищец е владял по този начин имота през процесния период.

Оспорва твърдението, че бащата на ищеца е ипотекирал имоти пл. № 50 и пл. № 45 по КП-1936 год. в полза на БНБ, тъй като се касае за формална сделка при която нотариалната форма е условие за действителност, ипотекарния длъжник е следвало да установи правото си на собственост с документ, а е и подлежала на вписване, каквито доказателства няма. Твърди, че имоти пл. № 47 и пл. № 50 са записани в разписните листи по КП 1935г. като собственост на държавна институция, - БНБ, която съгл. Указа за Българска народна банка /ДВ 94 от 23.11.1956г., отм. с ДВ 48/1989 год., Закон за БНБ-1928 год. и Закона за банките от 1947 год./ представлява държавно учреждение на подчинението на Министерски съвет и като такава не притежава отделно право на собственост върху предоставеното и за ползване от държавата имущество - същото е било държавна собственост.

В отговора на исковата молба ответника твърди че процесния имот е бил държавна собственост от 1937 год. като имот, който не е имал друг собственик - съгл. чл. 3 от Законъ за държавните имоти /ДВ 66/25.03.1941г.; отм. 1948г./; съгл. чл. 2 от Закон за държавните имоти, приет с Указ № 1772/07.12.1948 год. /ДВ 300/22.12.1948 год., отм. 1951 год. и съгл.чл. 6 от ЗС /в редакцията му с ДВ 92/1951г./.

Имотът не може да бъде придобит по давност до 1951 год. поради забрана съществуващи в законите в цитирания период и дори ищецът или баща му да са владяли процесния имот до 01.06.1996г., давност в тяхна полза не тече - на чл. 15 от Законъ за държавните имоти /ДВ 66/25.03.1941г.; отм. 1948г./; както и чл. 3 от Закон за държавните имоти, приет с Указ № 1772/07.12.1948г. /ДВ 300/22.12.1948г., отм. 1951г./, ЗС (Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) забраната да се придобиват по давност имоти социалистическа, т.е. държавна, а след 1990г. - държавна и общинска собственост е закрепена в чл. 86 от ЗС в редакцията, действала до 1996г.

За сградите в имота е съставен Акт за държавна собственост № 501/0304.1987 год. Същите са заведени още тогава във водените към Община Варна регистри на държавните имоти.

В отговора се твърди, че по Генералния строителен план на гр. Варна, одобрен с Указ № 470/08.12.195бг. територията, в която попада имота е предназначена за парк. Същото е отреждането и по Общия регулационен план на гр. Варна, одобрен със Заповед № 224/1959 год., както и с ОГП на гр. Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ при МС № РД - 0302/46/31.12.1982 год. Територията, в която попада процесния имот е била част от парк в периода от 1959г. досега.

Разпечатката съдържа 46 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b68a632-da3b-4f75-95ab-471f1b31925b