Определение № 9237 от 22.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9237 гр. София, 22.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20211110147319 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Г..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да работи само по задачи, за които е внесен депозита.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2022 г. от 10. 00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

1

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от договор за кредит от 12.08.2016 г. и договор за кредит от 14.08.2018 г. са нищожни, като противоречящи на добрите нрави и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума в общ размер на 10 222 лв., като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.08.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди да е бил в облигационни отношение с ответника по два договора за кредит – договор за бизнес линия от 12.08.2016 г. и договор за бизнес линия от 14.08.2018 г.

Твърди, че съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1, т. 1 от двата договора ищецът заплащал такса „ангажимент“ за ползване на кредитите, представляваща 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползване на кредита, но не по – малко от 30 лв., като изплатил на ответното дружество 7 590 лв. по първия договор и 2 632 лв. по втория, или общо 10 222 лв.

Но всъщност тази такса по същността си представлявала възнаграждение по кредита, което не било ясно при сключването му и което било нееквивалентно на размера на главницата.

Ето защо счита така уговорената в чл. 3, ал. 1, т. 1 такса по двата договора за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а начислените и изплатени въз основа на нея суми в общ размер на 10 222 лв., като платени без основание.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че от една страна от съдържанието на клаузите на процесните договори ясно се извлича характера на уговорената такса, като възнаграждение по кредита, а от друга ищецът, който е търговец и следва да полага грижата на добър търговец в търговските си отношения, не може да се позовава на неразбирае на уговорките в процесните договори, още повече, че е изпълнявал стриктно и в срок задълженията си по тях. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно правоотношение по договор за бизнес линия от 12.08.2016 г. и договор за бизнес линия от 14.08.2018 г., както и че е заплатил по двата договора уговорената в чл. 3, ал. 1, т. 1 такса в общ размер на 10 222 лв.

В тежест на ответника е да докаже, че уговорените в чл. 3, ал. 1, т. 1 от двата процесни договора за кредит клаузи са валидни, или че е налице друго основание да задържи претедираната сума.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2