Решение № 181 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600950 по описа за 2023 година С присъда № 51 от 19.12.2022 г., постановена по НОХД № 94/2022 г., Несебърският районен съд признал подсъдимия М. Б. (M. B.), роден на ***** г. в *****, паспорт № ****, издаден на *** г. в ****, валиден до ****г., *****гражданин, за виновен в това, че около 23:00 ч. на 4.07.2021 г. в общ.

****, гр. ****, к.к. „*****“, в рецепция на хотел „*****“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – счупил с глава плексигласова преграда на рецепция, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и на обществено порицание, което постановил да се изпълни чрез поставяне на диспозитива на присъдата на табло за съобщения в Община Несебър за срок от 1 месец.

На основание чл. 304 НПК районният съд признал подсъдимия М. Б. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК в частта за това да е извършил деянието в лоби бар на хотел „Несебър бийч“ чрез нанасяне на 1 имуществени вреди в лоби бара и псуване на всички присъстващи.

Със същата присъда районният съд признал подсъдимия М. Б. за виновен и в това, че за времето около 23:00 ч. на 4.07.2021 г. в общ. *****, гр.

****, к.к. „****“, в лоби бар на хотел „*****“ по хулигански подбуди, чрез удар с ръка съборил на земята М. С. (M. S.), родена на ***** г. в ****, с което й нанесъл лека телесна повреда – открита рана над дясна вежда (разкъсноконтузна рана, фронтално вдясно), която се квалифицира като разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК и чл. 54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК районният съд наложил на подсъдимия М.

Б. общо наказание измежду определените му наказания за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от 8 месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, като на основание чл. 25, ал. 2 НК присъединил към така наложеното общо наказание наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на диспозитива на присъдата на табло за съобщения в Община Несебър за срок от 1 месец.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК районният съд осъдил подсъдимия Б. да заплати по сметка на ОД МВР – Бургас направените на досъдебното производство разноски в размер на 447.25 лева, както и по сметка на Районен съд – Несебър сумата от 246.66 лева, представляваща разноски за превода в хода на съдебното производство.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

Виктор Паскалев от Адвокатска колегия – Бургас, назначен защитник на подсъдимия Б.. Жалбата е бланкетна. Изразено е становище, че атакуваният акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна. С подадена допълнителна жалба се иска оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинителната теза или отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения, или изменение на присъдата, като се намали наложеното наказание като явно несправедливо.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на 2

Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на присъдата.

Защитникът адв. Виктор Паскалев поддържа подадената жалба. Посочва, че първото деяние на подсъдимия не съставлява престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като същото следва да бъде санкционирано по реда на Указа за борба с дребното хулиганство. По отношение на второто деяние твърди, че липсват категорични доказателства за извършени умишлени действия от страна на подсъдимия, поради което пледира за оправдаването му.

Подсъдимият М. Б., редовно призован, не се яви в съдебното заседание, нито е изразил отношението си към подадената жалба.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз основа на които правилно е изяснил делото от фактическа страна. Установено е по несъмнен начин, че на 30.06.2021 г. група чешки туристи, сред които подсъдимият Б., приятелката му му Л. Ш. и малолетната й дъщеря, пристигнали в к.к. „******“ на едноседмична почивка. Подсъдимият, приятелката му и детето били настанени в хотел „****“, стая № *****.

На 4.07.2021 г. следобед свидетелката Л. Ш. и дъщеря й отишли на басейна до хотела. Малко по-късно към тях се присъединил подсъдимият, който не след дълго се преместил на бара, където пил алкохол. В един момент той започнал да изпитва силна ревност от бармана. Свидетелката Ш. много се уплашила и се отправила с детето към рецепцията на хотела. Там тя трескаво започнала да моли администраторката - свидетелката Л. Ч., за помощ. Докато последната се опитвала да разбере какво се е случило, свидетелката Ш. заедно с детето влязла зад рецепцията. Двете клекнали и се разплакали, като Ш. казала, че много се страхува да не би М. Б. да им направи нещо.

Около 17:00 часа администраторката се обадила по телефона на управителя на хотела, по чиито инструкции свидетелката Ш. и детето й били преместени в стая, намираща се в друго крило на хотела.

Подсъдимият, след като разбрал, че приятелката му се е изнесла от стаята им, отишъл на рецепцията, като непрекъснато повтарял, че иска да 3 разговаря с Ш.. Свидетелката Ч. отказвала да го уведоми къде е настанена приятелката му.

След 20:00 часа, когато свидетелката Л. Ч. предала смяната на свидетелката Т. Я., подсъдимият Б. продължил да настоява, че иска да говори с приятелката си. Изглеждал привидно спокоен, макар че видимо бил в нетрезво състояние.

Около 23:00 часа свидетелката Ш. била в лоби бара на хотела.

Подсъдимият я видял, втурнал се към нея, започнал да й крещи и да я обижда, че е „курва“. С дясната си ръка той нанесъл силен удар в лицето на Ш., от който тя паднала на земята. Подсъдимият продължил да й крещи, като я притискал към земята. Тогава към него се приближила чешката гражданка М.

С., която му казала: „Какво правиш, кучи сине“. В отговор подсъдимият й се развикал, хванал я и я ударил с ръка, при което и тя паднала, удряйки си главата в земята. От челото над дясната й вежда обилно започнала да тече кръв. Подсъдимият започнал да заплашва, че ще убие всички. Настанала суматоха, всички присъстващи - гости на хотела и служители, силно се уплашили, разкрещели се, децата започнали да пищят и да плачат. Двама мъже скочили да озаптят подсъдимия и успели за кратко време да го удържат, тъй като Б. бил изключително едър мъж, при това в неадекватно състояние.

Барманката Ф. Х. помогнала на пострадалата М. С., като я завела в помещението зад бара, за да не се страхува и й сложила лед на раната.

През това време свидетелката Ш. побягнала към рецепцията на хотела.

Озверелият подсъдим се отскубнал от държащите го мъже и хукнал след нея.

Непосредствено преди рецепцията същите мъже успели да хванат М. Б., който зверски крещял и със сила ударил главата си в плексигласовата преграда на рецепцията. Защитната преграда се сцепила, а от лицето му бликнала кръв.

Администраторката Т. Я. толкова се уплашила, че била готова да се заключи в задната стая. Двамата мъже издърпали подсъдимия настрани и го държали до пристигането на полицейските служители П. П., Д. Г. и П. Н., които го отвели в полицейското управление.

На мястото пристигнала и линейка, с свидетелката Л. Ш. е получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата фронтално, имало и съмнение за мозъчно сътресение. Същото било установено и при прегледа на свидетелката М. С., като за нея нямало данни за загуба на съзнание.

4

Стойността на счупената защитна плексигласова преграда била 401.76 лева. На другия ден подсъдимият възстановил щетите, като заплатил посочената сума на управителя на хотела С. А..

Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите Л. Ш., М. С. /приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК/, С. А., Л. Ч., Ф. Х., Т. Я., П. Н., Д. Г., П. П. и М. А., както и от заключенията на извършените експертизи: оценъчна, техническа и две съдебномедицински експертизи.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза № 83/2021 г., пострадалата М. С. е получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана с дължина 1,5 см над задния ръб на дясната вежда, обработена хирургически и зашита с три конеца, кръвонасядане и оток в областта на дясното око с леко затваряне на очната цепка, охлузна рана в областта на дясното слепоочие с размери 1х1 см. Според вещото лице д-р Милева уврежданията са получени от действието на или върху твърди тъпи предмети. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /л. 77-78 от ДП/.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав прие, че районният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянията на подсъдимия като престъпления по чл. 325, ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. На 4.07.2021 г. в лоби бара на хотел „****“ в к.к. „****“ подсъдимият Б. причинил на свидетелката М. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимият не е познавал пострадалата С.. Думите й, отправени към Б. са пренасочили агресията му от свид. Ш. към самата нея. В своите действия обаче подсъдимият е бил ръководен преди всичко от хулигански подбуди, в основата на които лежи явното му неуважение към обществото и към установените правила за поведение, както и незачитане на личността на свидетелката. Съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че подсъдимият е причинил телесната повреда по непредпазливост. М. Б. е нанесъл удар с ръка на свидетелката С., достатъчно силен, за да я събори на земята и да й причини посочените по-горе увреждания. Силата на удара, както и последващото поведение на дееца – отправена заплаха към всички присъстващи, че ще ги убие, ясно илюстрира представите му за общественоопасния характер на деянието му и на 5 последиците от него, чиито настъпване той е целял.

В условията на съвкупност подсъдимият Б. е осъществил и състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. На 4.07.2021 г. на рецепцията на хотел „****“ той извършил непристойни действия – счупил с глава защитната плексигласова преграда. Това му поведение представлява груба демонстрация против установения ред и изразява явно неуважение към обществото.

Деянието на подсъдимия е станало достояние на много хора, които са били не само скандализирани от поведението му, но са били и силно уплашени от него. В тази насока следва да бъдат посочени показанията на свидетелката Т.

Я.: „Едно момиче просто изпадна в шок, защото човекът беше огромен … Аз пих един валидол. Това ми се случваше за първи път и аз доста се бях уплашила“ /л. 152, гръб от съд. производство/. От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл, като непосредствената цел на подсъдимия е била да наруши обществения ред и спокойствие.

При определяне вида и размера на наложените наказания, първият съд правилно е съобразил , от една страна, необремененото съдебно минало на подсъдимия, а от друга - характера на причинената на пострадалата С. лека телесна повреда в рамките на приетата квалификация. Извън вниманието на районния съд е останало обстоятелството, че подсъдимият е осъзнал вината си, изразил е съжаление за стореното и е поднесъл извинение на служителите на хотела. В този смисъл са показанията на управителя С. А.: „След като впоследствие разговарях с дееца, вече беше в адекватно състояние, чувстваше се виновен. Съжаляваше за случилото се.“ и показанията на свидетелката Т.