Решение № 391 от 24.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Велико Търново, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500350 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 472 от 16.08.2022г. по гр. д. № 917/2021г. по описа на РС Г. О. е допуснато извършването на съдебна делба между Л. А. П. и Н. Т. П. на жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „Ю. Г", при равни квоти на страните - по 1/2 ид. част, което е допълнено с решение № 80 от 22.02.2023г. по същото гр.д., с което отхвърлен предявения от Н. Т. П. срещу Л. А. П. инцидентния установителен иск с правно основание чл. 23 ал. 1 СК за пълна трансформация на лично имущество.

Срещу основното и допълнителното решение са подадени въззивни жалби от Н.

Т. П., в които са изложени оплаквания за неправилност на обжалваните актове, като се иска тяхната отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен иска за пълна трансформация по чл. 23 ал. 1 СК респ. отхвърлен иска за съдебна делба.

Претендират се разноски за двете инстанции. Относно необосноваността и неправилността на обжалваните решения се навеждат доводи, че от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ категорично се установява, че жалбоподателят е получил в дарение сумата, с която е платена покупната цена на делбения имот, поради което ищцата /бившата му съпруга/ няма никакви права върху него. Възразява се срещу начина, по който са кредитирани показанията на свидетеля на последната с оплаквания за грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

1

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбите е депозирала отговори, с които оспорва същите, като излага доводи тяхната неоснователност.

Изтъква се, че първоинстанционният съд надлежно е обсъдил събраните по делото доказателства, при спазване на правилата на процесуалния закон, като е формирал правилни правни изводи въз основа на тях. В тази връзка се сочи, че районният съд правилно е отхвърлил иска за пълна трансформация на лично имущество по чл. 23 ал.

1 СК респ. е уважил иска за съдебна делба при посочените квоти. С тези доводи въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваните решения с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваните решения и допустимостта им в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, а и липсват оплаквания от страните за наличието на такива.

При проверка на неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен в предметните предели, очертани с въззивната жалба и не може да се произнася по ненаведени от жалбоподателя оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, дори и да констатира наличието на такива.

При извършената проверка за правилност на обжалваните актове въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ апарамент, находящ се в гр. Г. О., ул. „Ю. Г". В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение по гр.д. № 1585/2020г. по описа на ГОРС. Посочва се, че съгласно одобреното от съда споразумение между страните делбения имот, представляващ семейното жилище на съпрузите, е предоставен за ползване на ответника, а придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти са останали в режим на обикновена съсобственост. Уточнява се, че 2 процесния имот е придобит от съпрузите през 2012г. чрез покупко – продажба, поради което се съпритежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. По тези съображения и доколкото правата на съпрузите при прекратяване на брака с развод са равни се иска делбения имот да бъде допуснат до делба при квоти на страните от по 1/2 ид. част за всеки от тях.

С отговора на исковата молба ответника оспорва да е налице съсобственост между страните по отношения на спорния имот, като твърди същият да е негова индивидуална собственост. Във връзка с последното изтъква, че платената на продавачите покупна цена в размер на 9500 лв. му е дарена от трето за делото лице в деня на нотариалното изповядване на сделката. Отделно от това възразява, че ищцата няма никакъв принос в придобиването на жилището, тъй като към момента на сключване на сделката не е работила и не се е грижила за домакинството и децата. С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на иска за делба.

Наред с отговора на исковата молба и при изложените в него твърдения ответникът в срока по чл. 131 ГПК е предявил срещу ищцата инцидентен установителен иск за пълна трансформация на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК, с който иска да се приеме за установено спрямо нея, че е изключителен собственик на делбения имот, доколкото е закупен от него с лични средства дарени му от трето за делото лице.

Районният съд е приел инцидентния установителен иск за пълна трансформация на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК за съвместно разглеждане в делбеното производство. В първото по делото заседание ищцата е оспорила този иск с твърдения, че половината от покупната цена – сумата от 4500 лв. е осигурена от нея чрез заем от нейна приятелка, а друга половина е платена с общи средства на съпрузите.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическата обстановка:

Страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях граждански брак на 02.05.1992г. е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение по гр.д.

№ 1585/2020г. по описа на ГОРС. По време на брака им родителите на ответника са продали на последния за сумата от 9500 лв. процесното жилище, находящо се в гр. Г.

О., ул. „Ю. Г" и представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на града, за което е съставен нотариален акт за покупко – продажба № 159, том 1, рег. № 1487, дело № 136/2012г. на нотариус А.М.. В него изрично е посочено, че продавачите са получили от купувача продажната цена преди нотариалното изповядване на сделката. В утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51 СК липсва постигната между страните уговорка по отношение на процесната вещ и изразено съгласие, че същата е съсобствена между тях.

Ответникът е представил по делото договор за дарение от 15.05.2012г., по силата 3 на който трето за делото лице му дарява сумата от 9500 лв., като за фактическото й предаване е съставена разписка между дарител и надарен от същата дата.

От показанията на свид. С.С. – доведена от ищеца се установява, че същата й е предоставила в заем сумата от 4500 лв. за закупуване на процесното жилище. В този период свидетелката работела в Унгария като шивачка. От нейните показания и тези на свид. П. – сестра на ответника се установява, че ищцата основно е полагала грижи за децата и домакинството, особено когато ответникът е отсъствал по няколко месеца, тъй като работел като шофьор на камион. Същата разполага с парични средства, тъй като работела.

От показанията на свид. С. – доведен от ответника се установява, че ищцата до 2012г. не е работела, но се грижила за домакинството. Средствата за живот били осигурявани от ответника. В тази насока са и показанията на другия свидетел В.Д..

При така установените факти, с обжалваното решение № 472 от 16.08.2022г. по гр. д. № 917/2021г. по описа на РС Г. О. предявеният иск с правно основания чл. 23 ал.

1 СК е оставен без разглеждане като процесуално недопустим с доводи, че в бракоразводния процес, съгласно одобреното от съда споразумение по чл. 51 СК, страните са изразили воля, че придобития по време на брака делбен имот е съсобствен между тях при равни права и доколкото това споразумение има характер на договорна спогодба по чл. 365 ЗЗД въпроса дали е налице съсобственост помежду им по отношение на спорната вещ не може да бъде пререшаван чрез иск за пълната трансформация на лично имущество по чл. 23 ал.1 СК, поради което е допусната делба на спорната вещ при равни права на страните. Този съдебен акт е бил обжалван в цялост от ответника, като с решение № 23 от 20.01.2023г. по в.гр.д № 805/2022г. на ВТОС същият е бил отменен в частта, с която иска по чл. 23 ал. 1 СК е оставен без разглеждане, имаща характер на определение, тъй като в утвърденото споразумение по чл. 51 СК липсва постигната между страните договорка относно правата им в процесната вещ и делото е върнато на районния съда да се произнесе по основателността на иска с правно основание чл. 23 ал. 1 СК. По отношение произнасянето по делбения иск производството по в.гр.д № 805/2022г. на ВТОС е прекратено като преждевременно образувано, с оглед обуславящия характер на иск за преобразуване на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК спрямо делбения иск. С решение № 80 от 22.02.2023г. районният съд се е произнесъл по същество на инцидентния установителен иск с правно основание чл. 23 ал. 1 СК и го е отхвърлил като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е 4 несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имота ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител в тях. По арг. от чл. 342 ГПК в делбеното производство е допустимо, чрез иск или възражение, да се повдига въпроса, че делбената вещ е изключителната собственост на някой от съделителите.

Този претенция е преюдициална спрямо делбения иск, поради което следва да се разгледа първа и в тази връзка настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да се произнесе по иска с правно основание чл. 23 ал. 1 СК, който е предмет на допълнителното решение № 80/22.02.2023г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че бракът на страните е сключен преди влизане в сила на СК от 2009г., но е прекратен при неговото действие през 2020г., поради което има статута на заварен брак по см. на § 4 от ПЗР на този закон. Предвид на това имуществените отношения между страните се уреждат от правилата на новия СК. Доколкото по заварения брак на страните не е избран някой от уредените в СК режими на имуществени отношения, относно същият следва да се прилага и действа законовия режим на общност /арг. от чл. 18 ал. 2 СК/.

При предявен иск за преобразуване на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК в тежест на ищеца е да обори законовата презумпция за съвместен принос, като проведе обратно доказване, което следва да е пълно и пряко. Същият следва да установи, че сумите за закупуване на вещта са били лична негова собственост, че тези средства са използвани именно за заплащане цената на имота, както и каква е действителната му придобивната стойност. Критерият за трансформация на лично имущество е изцяло обективен и при него се изследва единствено характера на вложените средства, доколкото ако те са лично имущество на единия съпруг, то придобития по време на брака имот става негова лична собственост. Ето защо обстоятелството дали другия съпруг е полагал труд по време на брака и дали е полагал грижи за домакинството и за отглеждане на децата се явява ирелевантно, тъй като тези факти и обстоятелства не са относими към предмета на доказване на иска по чл. 23 СК.