Решение № 8309 от 08.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

София 08.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора Чавдар Ангелов като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 775 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П.Д.С. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Ищецът претендира обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Твърди се, че за периода от 17.05.2010 г., когато ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград, пр.пр. № 314/2010 г. на ОП-Разград до 03.02.2012 г. срещу ищеца е било водено наказателно производство по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер в качеството му на длъжностно лице, което впоследствие е прекратено, поради липса на извършено от ищеца престъпление. Твърди се, че в резултат на неоснователното обвинение, били накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца като почтен гражданин. Било му създадено непрекъснато неудобство и необходимост да се съобразява с наложената му мярка за неотклонение „подписка“.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 9 260 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатена от ищеца адвокатска защита в рамките на наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2012 г. до окончателното издължаване.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.НА Р.Б. на 22.04.2015 г.

В законоустановения едномесечен срок на 20.02.2017 г. е постъпил отговор от ответника.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като недоказани и неоснователни. Поддържа липсата на доказателства, установяващи твърденията на ищеца. Поддържа се, че осъществената спрямо ищеца наказателна репресия е с много нисък интензитет от гледна точка на причинените вреди, тъй като спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и не са прилагани други мерки за процесуална принуда и разследването е продължило в разумен срок. На следващо място твърди, че ответникът не следва да носи отговорност и за разгласяване на информация за наказателното производство срещу ищеца, тъй като официално не е предоставял такава информация и не е разпространявал. Заявява възражение, че вземанията на ищеца за главница и лихва са погасени по давност. Поддържа прекомерност на претенцията.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По професия ищецът е магистър архитект. В периода от 1987 г. до 1997 г. работел като архитект към Общинска администрация - Разград, а от 1997 г. заемал длъжността директор на дирекция „Териториално и селищно устройство и общинска собственост“ и главен архитект на община Разград.

С постановление от 17.05.2010 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - гр. Разград, ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП В - 191/2009 г. на ОД - МВР - гр. Разград (пр. вх. № 314/2010 г. на ОП - Разград, ПД № 14/2010 г.) и му били предявения обвинения в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „подписка”.

С постановление от 15.12.2010 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - гр. Разград, ищецът повторно бил привлечен като обвиняем. Обвинението срещу ищеца било внесено от Окръжна прокуратура - Разград в съда с обвинителен акт от 18.06.2010 г. за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 166/2010 г. по описа на Окръжен съд - Разград. Производството по делото приключило с присъда № 20/12.11.2010 г. на Окръжен съд – Разград, с която ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била протестирана от Окръжна прокуратура – Разград, въз основа на което образувано в.н.о.х.д. № 478/2010 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С присъда № 1/04.02.2011 г. на Апелативен съд - Варна оправдателната присъда е отменена и ищецът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години. По жалба на ищеца е образувано н.д. № 1349/2011 г. на ВКС, II н.о. С решение № 236/15.06.2011 г. на ВКС, II н.о. осъдителната присъда № 1/04.02.2011 г. била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, в резултат на което било образувано в.н.о.х.д. № 251/2011 г. на Апелативен съд - Варна. Съдебното производство по второто въззивно наказателно дело приключило с решение № 137/24.10.2011 г., с което първоинстанционната присъда № 20/12.11.2010 г. на Окръжен съд - Разград била отменена и делото върнато за повторно разглеждане на Окръжна прокуратура – Разград, заради допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

Ищецът се е явявал по време на всички заседания, проведени в съдебното производство пред всички съдебни инстанции. С постановление на Окръжна прокуратура - Разград от 03.02.2012 г. воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Със същото постановление била отменена наложената мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е връчено редовно на кмета на Община Разград на 07.02.2012 г., а на ищеца на 20.02.2012 г. Установява се от приложените към прокурорската преписка известия/обратни разписки. Предвид необжалването на постановлението същото е влязло в сила на 28.02.2012 г.

Съдът не кредитира следните представени с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства:

Договор серия № В № ********** от 27.05.2010 г., сключен адвокат В. Запрянов за процесуално представителство в досъдебното производство с договорено и платено възнаграждение в размер на 3000 лв. Видно от този договор същият е за уговорено процесуално представителство по сл.д. № 12/09 г. ОСлС - Разград, което не е предмет на настоящото производство. Предмет на настоящото производство е ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград, по което процесуален представител на ищеца никога не е бил адвокат Запрянов, а адвокат С.

Д. с пълномощно, приложено на л.200 от ДП № В-191/2009 г. на ОД на МВР-Разград.

На същата страница е приложен и договор за правна помощ с адвокат Д. без уговорено адвокатско възнаграждение.

Не кредитира и договор за процесуално представителство в първоинстанционното производство пред Окръжен съд - Разград по Договор серия АМ № 5019023 от 08.10.2010 г., сключен с адвокат С. Д. за договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за защита по н.о.х.д. на ОС-Разград. Не е посочен конкретен номер на делото, поради което този договор не доказва извършени от ищеца разходи по н.о.х.д. № 166/2010 г. по описа на ОС-Разград.

Ето защо и искът за имуществени вреди в размер на сумата от 3 500 лв. се явява недоказан.

С приетите като доказателства по делото, неоспорени от ответника Договор № 1175/11.11.2010 г., сключен с Адвокатско дружество Д., А. и съдружници за сумата от 1200 лева (от които 200 лева ДДС) за процесуално представителство по н.о.х.д. № 166/2010 г. на Окръжен съд- Разград, Договор № 1468/05.10.2011 г., сключен с Адвокатско дружество Д., А. и съдружници за сумата от 2160 лева (от които 360 лева ДДС) за процесуално представителство по в.н.о.х.д. № 251/2011 г. на Апелативен съд – Варна и Договор № 1322/19.04.2011 г., сключен с Адвокатско дружество Д., А. и съдружници за сумата от 2400 лева (от които 400 лева ДДС) за процесуално представителство по н.д. № 1349/2011 г. на ВКС, ищецът доказа, че е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 760 лв. и в този размер искът се явява основателен и доказан. Видно от представеното на л.138 от н.о.х.д. № 166/2010 г. по описа на ОС-Разград, пълномощно, ищецът в качеството си на подсъдим е упълномощил Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, в частност адвокат В. да го представлява в наказателното производство до неговото приключване. Видно от приобщените по настоящото делото н.о.х.д .№ 166/2010 г. по описа на ОС-Разград, в.н.о.х.д. № 478/2010 г. по описа на АС-Варна, н.д. № 1349/2011 г. на ВКС, ІІ н.о., в.н.о.х.д. № 251/2011 г. по описа на АС-Варна, адвокат В. се е явявала на насрочените съдебни заседания и е осъществявала защита на ищеца в качеството му на подсъдим в производството.

С представените фактури и разходни касови ордери, неоспорени от ответника се установява, че ищецът е заплатил на адвокатското дружество уговорените суми с ДДС, предвид регистрацията на дружеството по ЗДДС.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Я.Т.Я.и Г.Д.Г..

Разпитан свидетелят Я. установява, че познава ищеца от 90-те години. Свидетелят установява, че след започване на наказателното производство срещу ищеца, той се затворил в себе си, бил притеснен. Когато разговаряли ищецът избягвал да погледне свидетеля, говорили си като общи познати най-обикновени неща. Свидетелят установява, че децата на ищеца се променили спрямо него, а впоследствие и съпругата му. Нещата в семейството не били добре и по-късно разбрал, че съпругата на ищеца подала молба за развод.

Свидетелят Г. установява, че познава архитект С. от 1993 г., като от 2000 г. започнал усилено да контактува с него, в резултат на работата, която изпълнявал. Свидетелят се занимава със строителен надзор. Знае за воденото дело, не само от вестниците, знае за делото, тъй като обектът, за който ищецът бил съден бил общ надзорен обект.

Това дело се отразило изключително отрицателно по отношение личността на архитект С.. По време на делото се наложило той да се раздели със съпругата си, с която бил женен 34 години и имат две деца. Преди делото ищецът бил в изключително добри отношения със съпругата си, като всяко нормално семейство. Чувал, че децата на ищеца изживели много трудно факта на образуваното срещу баща им производство и леко са се поопълчили срещу него, като хвърлили вината за раздялата му със съпругата му върху него. Във връзка с делото ищецът имал доста пътувания до Варна и София. След делото ищецът не запазил позициите си. Бил освободен от поста главен архитект. Имало хора, които започнали да го заобикалят, спрели да го поздравяват, въпреки че са били в близки взаимоотношения с него. Делото било отразявано в медиите и това се отразило отрицателно върху самия ищец като човек, като личност, като интелект, като професионалист. Имало случаи, в които ищецът бил изолиран. След като приключило делото ищецът бил върнат на длъжността. Негативите до днешен момент не са отшумели. Свидетелят знае, че ищецът си продал гаража по време на водене на делото, за да посрещне разходи, които са свързани с воденето на делото.

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b66ebf8-8c20-4140-a53f-039cc82ced99