Решение № 18 от 16.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Плевен, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430202247 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-0938-002040/27.06.2023г. на *** на сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Плевен на И. Ц. Я. от гр.

Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по 48 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. Ц. Я., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при неотчитане на особеностите на мястото на произшествието с възможността за видимост и своевременна реакция и конкретно: вдясно от посоката му на движение до самото Т- образно кръстовище имало висока над 1м метър растителност, трафопост и стълб, която позволява видимост на по- висок обект като автомобил на разстояние не по- малко от 1, 50 м.; пострадалото дете е на три годишна възраст и е повисоко под един метър и движението му покрай трафопоста и високата растителност практически го прави невидимо за идващите от неговата посока на движение до момента, в която почти или вече е излязло от

1 кръстовището.Твърди, че при тази обстановка не е отчетено времето за реакция спрямо разстоянието, от което е възможно да се забележи или възприеме опасността, съответно и разстоянието за спираме спрямо скоростта на движение, т.е. дали съприкосновението попада в опасната зона за спиране.

Твърди, че в конкретния случай нито е допускал, че може или е искал да стане това произшествие, нито е бил длъжен или могъл да предвиди, че дете без надзор ще се движи с колело покрай по – висока от височината му растителност, нито че след излизане от кръстовището ща завие и навлезе в лентата му за движение. Навеждат се доводи, че деянието не е виновно, а с това и не несъставомерно. Претендира разноски.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 871420 от 13.06.2023 година е съставен от П. Г. Г. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД МВДР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен против И. Ц. Я., ЕГН ********** от гр. Плевен затова, че на 12.06.2023г. в 19:23 часа в гр. Плевен, *** с посока на движение към улица *** като водач на управлява МПС лек автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на П. А. Я.а и извършва следното: При навлизане на кръстовище с равнозначни пътища не пропуска идващия от дясната му страна велосипедист ТТ.Г.Г. с ЕГН **********, който управлява детско колело с черен цвят и надпис на него Max Fun, водачът на автомобила се опитва да спре и отклонява автомобила на ляво, но го удря странично с предната дясна част на автомобила. Реализира ПТП с леко пострадал велосипедист, с което виновно е нарушил чл.48, предл.1 от ЗДвП.

2

Жалбоподателят е подписал акта без възражения.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179, ал. 2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. чл.48 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя П. Г. Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Плевен се установява, че с колегата си Д. К. получили сигнал за настъпило пътно транспортно произшествие в ж.к.“***“ в гр. Плевен. При пристигане на местопроизшествието възприели на кръстовище с равнозначни пътища лек автомобил ***, детско колело и екип на Спешна помощ. Заявява, че пострадалото дете имало нараняване в областта на главата. Посочва, че съставили протокол с пострадали лица за ПТП и АУАН на жалбоподателя.

Обяснява, че автомобила и велосипеда били в кръстовището, като жалбоподателят заявил пред тях, че е възприел детето в последния момент и се е отклонил леко наляво, но поради насрещно движещ се автомобил не е успял да завие напълно. Твърди, че имало храстовидна растителност по посока на движението на жалбоподателя.

Показанията на Г. се потвърждават и от показанията на свидетеля Д.

К. К., присъствал при установяване на нарушението съставянето на АУАН.

Свидетелят К. заявява, че работи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Плевен на длъжност младши автоконтрольор. Твърди, че получили сигнал за блъснато дете в ж.к.“***“. Посетили местопроизшествието, където заварили дете на три години, което било с цепнатина по главата.

Детето било транспортирано до болнично заведение.

Заявява, че жалбоподателят навлязъл в кръстовището с предницата и ударил детето, което било дясно стоящо на автомобила. Твърди, че направили фотоснимки, съставили протокол и акт за установяване на административно нарушение.

От показанията на свидетелката Ц. В. Б. се установява, че на 19.07.2023г. заедно с детето си, сестра си и зет си се намирали на площадка, находяща се в между блоково пространство на блок 113 и 112 в ж.к. „***“.

Тръгнали да се прибират като детето й управлявало детско колело. Тя останала на площадката за да прибере тебешира, а сестра й тръгнала с 3 детето. В един момента чула удар. Веднага отишла в кръстовището, където видяла, че детето се намира пред автомобила. Твърди, че веднага се обадили на Бърза помощ. Заявява, че жалбоподателят е бил притеснен за състоянието на детето и също отишъл с тях до Спешна помощ. Твърди още, че детето се движило с висока скорост по- край храстите и жалбоподателя не е могъл да го възприеме.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя

Същото е квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗДвП, по силата на която: " На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. За да е налице нарушение по този текст, следва от обективна страна деецът да е "водач" на превозното средство, за което няма спор по делото. Не се спори по делото, че кръстовището е нерегулирано и пътищата са равнозначни и, че велосипедистът е идвал от дясната му страна и жалбоподателят е бил длъжен да го пропусне като "дясностоящ".

В този смисъл, съдът приема за безспорно установен възприетия от контролните органи механизъм на ПТП.

Изводът за извършено нарушение от страна на жалбоподателя е обоснован с констатираното от служители на ОД на МВР- Плевен пътнотранспортно произшествие, настъпило на кръстовище с равнозначност на пътищата. Следва обаче да се има предвид, че задължението, формулирано в чл. 48 от ЗДвП възниква единствено и само на кръстовище на равнозначни пътища, като релевантните за това обстоятелства са наличие на водач на ППС, приближаване на същия към кръстовище на равнозначни пътища и наличие на ППС, което се намира или приближава от дясната му страна.

4

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, но по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити и конкретно на т. 6 от ал. 1 на цитираната разпоредба, поради следните съображения:

Следва най – напред да бъде отбелязано, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е словесно описано съобразно обуславящите го от обективна страна признаци и по този начин индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво деяние е обвинен и срещу какви конкретно фактически твърдения да се защитава. Независимо от това обаче в конкретната хипотеза е накърнено правото и на защита, тъй като след даденото описание на твърдяното нарушение, а именно неизпълнение на задължението за пропускане на приближаващото се от откъм дясната му страна превозно средство, прието за причина за настъпване на процесното ПТП, като квалификация на извършеното нарушение е посочена разпоредбата на чл. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 - то ЗДвП , без обаче да е съобразено, че предл. 1 –во на цитираната норма е неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, второто предложение се отнася до неспазване правилата за предимство, третото, визирано от АНО - за разминаване, четвъртото касае правилата за изпреварване и петото - за заобикаляне. Т. е. позовавайки се на предл. 4 – то на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказващият орган е следвало да опише най – напред деяние, което се отнася до нарушение на правилата за изпреварване, каквито твърдения в случая липсват, а пък неспазването на правилата за предимството се квалифицира като нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 2 – ро ЗДвП , с което е допуснато процесуално нарушение.

Жалбоподателят следва да знае всички факти, които се отнасят до елементите от обективната и субективната страна на деянието, в противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита. Така също посочването на факти, обосноваващи правна квалификация, различна от посочената в наказателното постановление, респ. непосочването на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице съответната правна квалификация, представлява съществено процесуално нарушение.

Нарушава се правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно се 5 обвинява, т. е. за неспазване на които точно правила се цели да бъде ангажирана отговорността му и това нарушение не може да бъдат санирано в съдебната фаза на производството. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е самоцел и се отнася до задължението за наказващия орган да посочи не каква да законова разпоредба, а тази, която именно е била виновно нарушена и която е всякога единствено възможна. Правната квалификация на административното нарушение следва да е релативна на описаните фактически твърдения и същите да се намират в логическо и правно единство, за да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в случая не е било изпълнено, поради което визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт. На това място, съдът следва да отбележи, че действително квалификацията на деянието би била пълна и релевантна на описаната фактическа обстановка и без да се конкретизира кое предложение на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП има предвид наказващият орган. След като обаче АНО се е ангажирал с конкретна алтернатива на цитираната разпоредба, а именно предл. 4 - то на чл. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП , към която препраща нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, е следвало да изложи конкретни фактически твърдения за съответните елементи от състава на нарушение, съобразно приложимата санкционна разпоредба от ЗДвП, респ. ако не отправя такива твърдения - да приведе правната квалификация в синхрон с изложените обстоятелства в постановлението, което не е сторено.