Определение № 23294 от 25.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23294 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110154563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Ч., с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. Г. Я., член на САК, със служебен адрес: гр. София, ул. ”Добрич” №2, против М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк Света Троица № 145В, вх. Г, ет. 12, ап. 195 и срещу А. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк Света Троица № 145В, вх. Г, ет. 12, ап. 195, с предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), за признаване правото на ищеца, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла в периода от 2005 г., до 2025 г., на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, адрес: гр. София, район Панчарево, ул. "1-ва" №13, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – Ниско застрояване (до 10 m), с площ по скица от 566 кв.м, номер по предходен план: 144, квартал: 3, парцел: IV, при съседи ПИ с идентификатори:

***, ***, ***, ***; и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване по отношение на М. Д. Б., ЕГН ********** и А. Р. Б., ЕГН **********, че не са собственици на имот с идентификатор ***.

В исковата молба са налице твърдения, че през 2005 г. ищецът, заедно с 1 майка си Верка Г. Ч.а, починала на 08.12.2006 г., посетили процесния имот.

Именно тогава майката категорично му заявява, че имотът е техен по наследствена линия и че той следва занапред да полага необходимите грижи за него. От този момент нататък ищецът приема имота, като свой и започва да го владее открито и явно – така както би постъпвал всеки собственик и стопанин. Още през 2005 г. ищецът организирал първото цялостно почистване на имота от саморасла растителност, храсти и дървесна маса. След това започва да го стопанисва: засажда и отглежда овощни дървета, поддържа терена, извършва периодични почиствания и трасирания.

През 2010 г. ищецът отново извършва пълно обезлесяване и почистване на имота със собствени средства и организация. Именно тогава изградил и стабилна ограда и порта, които се заключват с катинар и ключ, достъп до които има единствено той. В същия период ищецът засадил допълнителни овошки и започнал да предоставя свободната част от терена за паркиране на автомобили, включително на живущите в съседния имот – ПИ с идентификатор *** – като именно той разрешил достъп и определя условията за ползване. Считано от 2010г., ищецът извършва ежегодни почиствания и обезлесявания на имота.

От 2005 г. до настоящия момент, т.е. вече 20 години, единственото лице, което фактически владее, стопанисва, управлява и обработва процесния имот, е именно ищеца. Владението му е постоянно, спокойно, явно и непрекъснато, без каквито и да е претенции или действия от страна на трети лица. Едва през настоящата година, при опита си да стартира обстоятелствена проверка за снабдяване с нотариален акт на основание давностно владение, ищецът установил, че в имотния регистър фигурира вписан собственик – ответникът, придобил имота по нотариален акт от 18.12.2008 г. Същевременно в този нотариален акт изрично липсва предаване на владението. От самото придобиване през 2008 г. до днес ответникът не е посещавал имота, не е упражнявал фактическа власт върху него, не го е стопанисвал, не е извършвал поддръжка и не е изявявал претенции, вкл. претенции за достъп (доколкото имотът както отбелязах е заключен и ограден). Нито веднъж за целия период ответникът не е оспорил владелческите действия на доверителя ми. Всички тези обстоятелства недвусмислено сочат, че именно ищецът е упражнявал фактическа власт и владение върху имота в продължение на повече от две десетилетия – трайно, необезпокоявано и със съзнанието, че имотът е негов.

2

Намира, че фактическия състав на придобивната давност е изпълнен и е придобил собствеността на имота на това основание.

В условията на евентуалност и в случай че съдът прецени, че иска по чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС е основателен и установи, че ищецът е собственик на процесния имот, то счита, че следва да постанови решение, с което да установи, съответно да признае, че ответниците не са собственици на процесните имоти. Позовава се на т. 1 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предвид така посочената практика на съдилищата следва изводът, че ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника, което води и до извода, че производството по отрицателно установителния иск следва да се разгледа и след като съдът установи, че претенцията му по положителния установителен иск е основателна, да постанови решение с което да признае, че ответниците не са собственици на процесния имот.

Ищецът представя писмени документи, които иска да бъдат приети като писмени доказателства, както и формулира искане за допускане до разпит на петима свидетели при режим на довеждане за установяване на владението на имота за процесния период.

По делото е постъпил писмен отговор от ответниците М. Д. Б., чрез адв. Д.

П. Г., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. На първо място прави възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.

Недопустимостта произтича от липсата на правен интерес. Ищецът обуславя произнасянето по предявеният в условията на евентуалност иск от уважаването на „главния иск“ от страна на съда. При обективно съединяване на исковете, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от не уважаването на главния иск. Когато ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при 3 уважаване на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. В този смисъл, така заявената от ищеца конструкция за евентуалност на исковете се явява недопустима.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е владял имота през твърдения в исковата молба период. Твърди, че имотът до 2008 г. е собственост на Ангелка Маринова Иванова, която е майка на М. Б.. На 18.12.2008 г. Ангелка Маринова Иванова продала имота на своята дъщеря, като продажбата е извършена с нотариален акт № 141, том 2, per. № 671511 дело 313/2008 г. на нотариус Анета Минкова, вписан в служба по вписванията с вх. Peг. № 95124, акт 157, дело № CCXLVI. След тази дата М. Б. и А. Б. осъществяват фактическата власт върху имота и не са губили владението върху имота до неговото насилствено отнемане на 01.03.2026 г. През целия период имотът е ползван като семеен, последователно от майката на моята доверителна, а след това и от самата нея, нейният съпруг и техните деца, като през годините са осъществявани типични действия на владелци на имот: ежегодно посещаване, бране на плодове, почистване на терена, поддържане на дърветата и насажденията, изграждане и поддържане на ограда, врата и заключващи съоръжения, възлагане на абонаментно почистване, организиране на геодезично заснемане, възлагане на архитектурен проект и подготовка за застрояване. Те са заплащали абсолютно всички разходи във връзка с използването и поддържането на имота включително всички режийни разноски, данъци и такси.

През 2009 г. М. Б. възложила на „МАПЕКС“ АД, извършване на трасиране на имота. Геодезическата услуга е изпълнена и с приемо- предавателен протокол от 09.07.2009г. инж. И. Тодоров от фирма „Мапскс“ АД отчита извършената работа по точното определяне границите на УПИ IV- 144, кв. 3 в.з. Малинова долина.

През 2010 г. семейството възложили на инж. Брозиг изработване на проект за ажурна ограда на имота. На база одобрения проект, Столична община издава Разрешение за строеж № 286 от 27.09.2010 г., с което се разрешава на М. Б. да изгради ограда в УПИ IV-144, в кв. 3. Стоежът е реализиран, от фирма „Ей Джи Ай Мениджмънт“ ЕООД, по силата на договор от 15.07.2011 г.

Оградата е изградена през 2011 г. Оспорва посоченото в исковата молба твърдение, че Г. Ч. е изградил стабилна ограда в имота през 2010 г. Той не е 4 строил ограда и не е ограждал имота нито през 2010 г. нито преди или след тази година. Оградата е изградена от М. и А. Б.и по установения в закона ред.

В периода 2011-2013 г. М. Б. договорила абонаментно почистване на мястото. С договор от 07.07.2011 г., сключен между нея, като възложител и от фирма „Ей Джи Ай Мениджмънт“ ЕООД, като изпълнител, е възложено извършването на действия по почистването на имота от нискостеблени растения, по орязване на ниските клони на дърветата и изхвърляне на събраната биомаса от имота, за което са платили сумата от 440 лева - 220 лева авансово при сключване на договора и останалата сума, след приключване на възложената работа - на 15.07.2011 г. След това на 19.08.2011 г. е сключен договор с фирмата за абонаментно почистване на мястото за период от 12 месеца. И през 2013 г. ответниците са ползвали услугите на фирмата за почистване на процесния имот.

В периода 2014 г. - 2022 г., а и след това семейството или отделни негови членове са посещавали имота, като са осъществявали фактическата си власт върху него свободно и необезпокоявано. Само те са имали постоянен и непрекъснат достъп до имота.

През 2022 г. ответницата и семейството предприемат реални подготвителни действия за застрояване на имота: мястото е почистено, посещавано е от нает от тях архитект, на когото са предоставили ключ от катинара на входната брава, за да идва в имота и да извършва нужните за работата му огледи и замервания. В резултат е издадена Виза за проектиране от м.11.2022 г. и е изработен архитектурен проект по тяхно възлагане. Ползвана е фирма за почистване на парцела, извършено е и геодезично заснемане на имота, която услуга е заплатена от дъщерята на ответниците - И. А. Б..

През 2023-2025 г. ответниците многократно са посещавали имота. Макар да не са го е почиствали постоянно, достъпът до него е оставал единствено под техен контрол. През годините съседи и други лица са проявявали интерес да „купят“ имота, като съседите са споделяли този интерес при посещения на ищците в имота, когато те самите са упражнявали своето владение.

На 13.06.2023 г. М. и А. Б.и, чрез дъщеря си И. Б., сключили договор за проектиране на еднофамилна жилищна сграда и гараж в имота. През ноември 2024 г. ищците провеждат работна среща с представители на проектантската фирма за обсъждане на изработения архитектурен проект. Тези действия 5 обективирали по категоричен начин фактическата власт на доверителката ми върху имота.

На 16.11.2025 г. М. и А. Б.и установяват, че имотът е разграден: влизано е с тежка техника, премахната е растителност върху значителна част от мястото, пръстта е изтласкана покрай оградата, а катинарът и входната брава били сменени. А. незабавно възстановил заграждането и оставил телефоните си като собственик осъществяващ властта си върху мястото. М. Б. подготвила сигнал до прокуратурата, който е регистриран в Софийска районна прокуратура и е заведен с вх. № 56036/25 г. на 24.11.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от другия ответник А. Р. Б., чрез адв. Калина Г.. Оспорва изцяло исковете на ищеца, като поддържа фактически твърдения и възражения сходни с гореописаните по отговора на исковата молба на съпругата си М. Д. Б.. Твърди, че на 01.03.2026 г. посегателството прерастнало в окончателно и явно отнемане на владението.