Присъда № 11 от 09.02.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 11 от 09.02.2026 година, постановена по НОХД № 425/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Е.Ш. /E.S./, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 11.04.2024г., в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, чрез защитника си по реда на чл. 180, ал.3 от НПК, по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.

Р.А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Е.Ш..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Р.А. заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че Е.Ш. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и желае подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, тъй като осъдителна присъда не може да се основава на предположения и само на направени от подсъдимия самопризнания.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е.Ш. е роден на *** г., в гр. ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и през 2023 година отишъл в Република Турция. След това в началото на 2024г. той решил да се установи в страна от Западна Европа - Франция, където искал да живее и да работи там. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и за целта неговият брат от Афганистан се свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение да организира пътуването на Е.Ш. от гр.Истанбул до Сърбия през Република България, като част от пътя на подсъдимия към Западна Европа. В изпълнение на намерението си на 11.04.2024 г. подсъдимият, като част от група от общо единадесет лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, водена от две неустановени по делото лица, достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската границата. На 11.04.2024 г. вечерта един от водачите на групата им показал отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата, след което подсъдимият преминал през този отвор заедно с останалите лица от групата и двамата им водачи, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от двамата водачи продължили пеша движението си на територията на Република България.

1

На 16.04.2024 година подсъдимият и десетимата му спътници се качили около 20.00 часа в лек автомобил, марка „Опел“, с който трябвало да продължат движението си във вътрешността на страната ни. Малко след това автомобилът, в който се намирал подсъдимия, бил спрян в близост до разклона за с. Каравелово на път I-7 от служители на ОДМВР Ямбол, изпълняващи служебните си задължения по контрол на движението по път І-7, между които и св. Д.А. – на длъжност „мл. автоконтрольор“.

При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите лица от групата, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.

След задържането на групата на 16.04.2024 година, през следващият ден 17.04.2024г. около 07.00 часа било извършено прохождане на обратната следа от служители на ГПУ Елхово, между които и свидетеля П.А. /тогава на длъжност ст. полицай в *** в ГПУЕлхово към РДГП-Елхово/, при което е било установено, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. В района на посочената гр.пирамида е било констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи, които били от множество лица с направление от Р Турция към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е Е.Ш.

/E.S./, гражданин на ИЕ Афганистан.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Е.Ш. /E.S./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д.А. и П.А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Д.А. и П.А. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите А. и А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите лек автомобил марка „Опел“ и последвалото му задържане заедно със спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Е.Ш. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 11.04.2024 година в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от 2

Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Д.А. и П.А., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Сърбия и по-късно към Франция.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Е.Ш. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Франция, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Е.Ш., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на 3 обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.