Определение № 11320 от 22.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11320 гр. София, 22.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110150079 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. А. срещу „М*“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

С исковата молба са представени документи, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото товарителници за транспорт, изпълнен от ищеца; отчетни данни от тахографската карта на ищеца за периода от 07.01.2025 г. до 13.08.2025 г., съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да уважи.

Искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ е относимо към предмета на доказване, като за установяване на спорните обстоятелства са необходими специални знания, поради което следва да се допусне.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Д О П У С К А представените към исковата молба документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи товарителници за транспорт, изпълнен от ищеца; отчетни данни от тахографската карта на ищеца за периода от 07.01.2025 г. до 13.08.2025 г.

1

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на първите два въпроса, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В* Р* Т*, Специалност „Икономика и управление в транспорта, международен транспорт“.

Вещото лице да се уведоми за възложената експертиза след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1/ Какъв е размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 27.12.2024 г. до 27.08.2025 г., изплатено ли е същото, респ. в какъв размер е неизплатеното трудово възнаграждение?

2/ Какъв е размерът на възнаграждението за дневни командировъчни съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специалиациите в чужбина - за периода от 07.01.2025 г. до13.08.2025 г.,респ. заплатено ли е.

-за периодите, за които са издадени заповед № 2/07.01.2025 г., заповед № 3/18.03.2025 г. и заповед № 4/29.04.2025 г., респ. заплатено ли е.

3/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 225 КТ за периода от 27.08.2025 г. до 14.12.2025 г., като ВЪЗЛАГА на вещото лице при възможност да изготви таблица по месеци, при депозит в размер на 200 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е* В* Ж*.

Вещото лице да се уведоми за възложената експертиза след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.05.2026 г. в 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са от Г. В. А. срещу „М*“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 111/27.08.2025 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие);

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1861,10 евро (3640,00 лв.), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 27.12.2024 г. до 27.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 27.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 716,51 евро (28 783,00 лв.), представляваща неплатени командировъчни пари за периода 07.01.2025 г. – 13.08.2025 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 27.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

4/ осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2760,98 евро (5 400 лв.), представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 27.08.2025 г. до 14.12.2025 г.

В исковата молба, уточнена с молба от 14.12.2025 г. се твърди, че ищецът работи при ответника като международен шофьор по силата на трудов договор № 145 от 27.12.2024 г., сключен с изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, въпреки наличие на сключен в периода от 18.02.2021 г. до 06.12.2023 г. трудов договор № 093/18.02.2021 г. за същата длъжност. Твърди, че предложените и обещани от работодателя условия включвали да 2 получава основна заплата и командировъчни в размер не по-малко от 100 евро на ден. За времето от м. януари до м. август 2025 г. е бил командирован да осъществява превози на товари в държави от Европейския съюз което работодателят му е връчил заповеди с № № 02/07.01.2025 г., № 03/18.03.2025 г., № 04/29.04.2025 г. на основание НСКСЧ и чл. 121 КТ с разрешени дневни пари 35 евро на ден. Твърди, че са времето на командировката (07.01.2025 г. - 13.08.2025 г.) изпълнил множество превози, превозил различни товари, участвал в товаренето, подреждането, закрепването и обезопасяването им, както и в разтоварването им.

След връщането му от командирова били платени в брой само 5 000 лв. От справка в НАП установил, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 27.08.2025 г. по взаимно съгласие, каквото не е заявявал. На 15.10.2025 г. получил заповед № 111/27.08.2025 г. за прекратяване на трудовия договор, в която като причина за прекратяване било посочено „молба“. Твърди се, че не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор, а копие от молбата не му била предоставена. С оглед изложеното твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено незаконосъобразно. Твърди, че съгласно трудовия договор дължимото основно месечно възнаграждение е 1080 лв. Моли уволнението, извършено със заповед № 111/27.08.2025 г. да бъде отменено като незаконно, ответникът да му заплати дължимото трудово възнаграждение за периода от 27.12.2024 г. до 27.08.2025 г. в размер на 3640 лева, обезщетение за оставане без работа за периода от 27.08.2025 г. до депозиране на уточняващата молба /14.12.2025 г./ в размер на 5400 лева, както и командировъчни пари за 219 дни за периода от 07.01.2025 г. до 13.08.2025 г. в размер на 28 783 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е изплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение в цялост, както и дължимите командировъчни пари. Оспорва между страните да е уговаряно заплащане на командировъчни в размер на 100 евро на ден и излага, че подобна уговорка не е обективирана в писмен акт. Оспорва ищецът да е бил в непрекъсната командировка. Оспорва да е налице незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, както и претенцията за обезщетение за оставане без работа.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

1/ По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 111/27.08.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие на страните).

В доказателствена тежест на ответника е да докаже законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание.

2/ По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, че претендираното от него трудово възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че в исковия период е престирал труд;

В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения.

3/ По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения и е бил командирован от работодателя през посочените периоди в чужбина, както и наличие на уговорка за възнаграждение за дневни командировъчни за периода на командироване в размер на 100 евро на ден.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези факти.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на възнаграждение за дневни командировъчни за периода на командироване.

4/ По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за периода от 27.08.2025 г. до 14.12.2025 г., е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец 3 преди уволнението.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези факти.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор № 145 от 27.12.2024 г. по силата на който ищецът е работил като международен шофьор, както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 111/27.08.2025 г., връчена на ищеца на 15.10.2025 г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.