Акт от 25.11.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ……

25.11.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на 12.11.2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

И.З.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №268 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания "Лев Инс"АД гр.София, подадена от адв.Т.П. от САК, против Решение №524/08.07.2019г. по гр.д. №4699/2018г. на Ямболски районен съд, в частта, с която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Р.Д.И. сумата 2036.00лева - обезщетение по покрит застрахователен риск, настъпил на 26.02.2018г. по застраховка "Каско" от 10.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 26.11.2018г., както и да заплати на Р.И. сумата 139.68лева - обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва за периода 26.03.2018г. - 26.11.2018г.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи, че от заключението на съдебната авто-техническа експертиза по делото е установено, че липсва обективна информация, която да позволи да се анализира и опише механизма на процесното ПТП и че по делото не е установена причинно-следствена връзка между предполагаемия механизъм на ПТП и настъпването на вредите, при което неправилен е изводът на районния съд, че посредством експертното заключение е установена причинната връзка между застрахователното събитие и имуществените вреди.

Въззивникът твърди, че ищецът не е представил нито един документ, удостоверяващ обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП и че вредите са резултат от това ПТП, че погрешно районният съд е кредитирал с доверие твърденията на ищеца за настъпило ПТП и че неправилно районният съд е анализирал и кредитирал като доказателство писмото на Дирекция "Национална система 112" и представения аудиозапис за извършеното телефонно обаждане на 26.02.2018г., с което е установена конкретната вреда по застрахованото имущество.

Застрахователят счита, че с телефонен разговор не може да се установи отговорността му и настъпилата вреда по застрахованото имущество, но дори и да се приеме, че ищецът се е обадил на телефон 112, това обаждане на установява реално събитие. Според въззивното дружество, представените с отговора на исковата молба Общи условия на застрахователя са неразделна част от сключения застрахователен договор, с подписването на който договор Общите условия се приемат автоматично и не е задължително подписването им, както неправилно е приел районният съд. При постановяване на решението ЯРС извършил и процесуално нарушение, като не допуснал представените от ответника, сега въззивник, въпроси към авто-техническата експертиза, с които е следвало да бъде установен механизма на ПТП. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните части и за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият Р.И., чрез пълномощника си адв.Т., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки съображения, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

В o.с.з. страните не се представляват, като от пълномощниците им са депозирани писмени молби, с които въззивникът настоява за уважаване на жалбата, а въззиваемият - за оставянето й без уважение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Р.Д.И. ***, с която против ЗК"Лев Инс"АД- София е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 2 036лв. (след допуснато увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско", сключен с полица №93001710021464, за настъпило на 26.02.2018г. застрахователно събитие - ПТП със застрахования лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан", рег. №У 4159 АС, в резултат на което на автомобила са причинени материални вреди. Предявен е и иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава върху обезщетението в размер на сумата 152,70лв. (след увеличение на иска) за периода от уведомяването на застрахователя - 27.02.2018г. до предявяване на иска, като е претендирана и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Твърденията на ищеца са, че на 26.02.2018г., при управление от него на застрахования автомобил на автомагистрала "Тракия", в района на 222-ри километър, автомобилът е попаднал на заснежен участък и образувани коловози, при което автомобилът е поднесъл, завъртял се е и се е ударил в страничните мантинели и така са причинени материалните вреди по същия.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възраженията, че е не е настъпило соченото от ищеца ПТП по описания в исковата молба начин и че не е налице настъпил застрахователен риск; както и че е налице основанието по т.14.10, вр. с т.28 и т.29.5 от Общите условия на застраховятеля, на което основание същият е отказал плащането на обезщетението, тъй като застрахованият не е изпълнил задължението си да регистрира ПТП незабавно чрез компетентните органи по места (КАТ, полиция и др.) и да изиска от тях необходимите констативни документи, удостоверяващи събитието.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Установено е и не е налице спор, че със застрахователна полица №3001710021464/10.03.2017г. между страните е сключен застрахователен договор по имуществената застраховка „Каско“ относно собственото на ищеца МПС - л.а. марка "Дачия", модел "Логан", рег. №У 4159 АС, покриваща и риска "ПТП по време на движение и/или в паркирано положение". Срокът на застраховката е от

00.00ч. на 11.03.2017г. до 24.00ч. на 10.03.2018г., с лимит на отговорност 5 100,00лв. (застрахователна сума) и застрахователна премия, възлизаща в размер на 385,08лв., разсрочена на четири вноски. Не е спорно между страните, че дължимите по договора вноски от застрахователната премия са платени от застрахования.

Въз основа на уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие- ПТП от

26.02.2018г., при ответника е била образувана щета №

2801-1201-18-402518, по която на

26.02.2018г. и на 02.03.2018г. застрахователят е извършил опис на щетите и е съставил описи-заключения за нанесените на автомобила щети. С писма - изх. №9974/07.09.2018г. и изх.№ 11443/19.10.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че на основавние т.28, вр. с т.29.5 и т.14.11 от Общите условия на застрахователя отказва да му изплати обезщетение по образуваната щета, т.к. застрахованият не е представил официален документ, издаден от компетентните органи, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие; че уврежданията по застрахования автомобил са възникнали след самокатастрофа и липсват оглед и констативен документ, удостоверяващи събитието, издадени от компетентните органи.

От писмо рег. №105840-113, екз.№2 от

26.03.2019г. на Дирекция „Национална система 112“,“Районен център 112“-Бургас по делото е установено, че на датата 26.02.2018г., в 10.12ч. е било регистрирано повикване от телефонен номер ********** от лице, представило се с името Р.И., като е представен 1 бр. CD с 1бр.запис на разговор.

Със заключението на вещото лице - инж.М., извършило назначената по делото автотехническа експертиза, е установен размера на пазарната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на нанесените на застрахования автомобил вреди - в размер на сумата 2036лв. Вещото лице е остойностило вредите съобразно описите на същите, извършени от застрахователя и макар да е посочило, че поради липса на обективна информация не е възможно да се опише механизма на ПТП, от инженерно - техническа гледна точка е допустимо вредите да са настъпили като резултат именно от пътно-транспортно събитие - при движение по заледен /заснежен/ пътен участък, при който коефицентът на сцепление на гумите с пътната настилка е значително занижен, при което може да настъпи безконтролно движение на автомобила, независимо от реакциите на водача. С оглед на това, при изслушването му по реда на чл.200, ал.2 ГПК, вещото лице е изяснило, че съпоставяйки увредените елементи по лекия автомобил, същите са и биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.

При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, с което е уважил изцяло предявения иск по чл.405 КЗ, а иска по чл.86 ЗЗД - до размера на сумата 139,68лв., районният съд е приел, че ищецът е доказал всички предпоставки на чл.405 КЗ за изплащане на дължимото му се застрахователно обезщетение. Съдът е счел за неоснователен отказа на застрахователя да заплати обезщетението, основан на Общите условия на дружеството, тъй като е приел, че тези Общи условия не са приети от застрахования съобразно изискването на чл.348 КЗ. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ, която не допуска изискване от застрахователя на доказателства, с които застрахованият не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липса на правна възможност за осигуряването им, като е посочил, че в случая, съобразно приложимата Наредба №Iз-41/12.01.2009г. не се съставят документи за ПТП, което не е причинено от друго ППС, освен ако участникът е МПС, което не е в състояние да се придвижи на собствен ход, за което няма данни по делото.

Съдът е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 139,68лв. до предявения размер от 152,70лв., в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от надлежната страна - ищеца и е влязло в сила.

Решението на ЯРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.343, ал.1, чл.394 и чл.405, ал.1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по 106 КЗ. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).

Следователно, предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, респ. за намаляването му, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.