Определение № 14 от 29.01.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 19/2025
- Вид
- Определение № 14
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.2, т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14 гр. Варна, 29.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600019 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.341, ал.2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. А. Т. А. – защитник на ос.лице А. Г. С., в която се оспорва правилността на протоколно определение № 13, постановено от състав на Окръжен съд Варна на 10.01.2025г. по ЧНД № 1722/2024г., с което на А. Г. С. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от приетото с решение №55/23.02.2024г. по ЧНД №232/24г. на ВОС, наказание по присъда на РС – Шрем по дело II 218/18, постановена на 12.10.2021г. и потвърдена от ОС – Познан (Република Полша), влязло в сила на 09.03.2022г. за престъпление, квалифицирано по чл.152, ал.1, т.2, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК на Република България. Наказанието е в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото лице.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:
1
Л.св. А. Г. С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, наложено му с присъда на РС – Шрем по дело II 218/18, постановена на 12.10.2021г. и потвърдена от ОС – Познан (Република Полша), влязла в сила на 09.03.2022г., което е приетото за изпълнение в Република България с решение №55/23.02.2024г. по ЧНД №232/24г. на ВОС.
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
С. е изтърпял фактически повече от изискуемите 1/2 от наложеното му наказание, а именно 2 години, 5 месеца и 25 дни – фактически 1 г., 1 м. и 23 дни, от арест 1г., 1 м. и 4 дни и от работа 2м. и 28 дни, което изпълва законодателното изискване.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице С. е започнало в Затвора - Варна на 27.11.2023г., поставен на общ режим, след което на 05.03.2024г. е разпределен в ЗО Разделна, считано от 06.03.2024г. с Общ режим, открит тип.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела нисък риск – 26 т. Като основни зони на дефицит са отчетени: отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като среден за обществото.
Последващо преразглеждане на криминогенните фактори са отчели спад в проблемните зони до 23 точки, отчетено е понижение в зоната на отношение към правонарушението.
Лишеният от свобода е награждаван два пъти – веднъж домашен отпуск, съгласно Заповед №778/20.08.2024г. и писмена похвала със Заповед №460/05.07.2024г. Въпреки това, със Заповед №874/13.12.2024г. на Началника на Затвора – гр. Варна, същият е бил дисциплинарно наказан за нарушение на разпоредбите на чл.96, т.3 вр. с чл.97, т.5 вр. с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Наказанието е за това, че на 06.12.2024г. в ЗО „Разделна“ л.св. С. е нарушил установените правила в МЛС, като след направена проверка с техническо средство са отчетени 0,97% промила алкохол. Видно е, че нарушението е извършено близо два месеца след подаване на молбата за предсрочно освобождаване. Това обстоятелство обозначава нуждата от сериозен анализ на поведението на осъдения.
Прави впечатление, че в изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние е отчетената обща оценка на криминогенните нужди - на средно равнище и високи нива в критериите социална среда, свободно време, работа и училище. Според психолога, именно тези показатели са взаимносвързани и показват проблемни зони, лошата социализация в съвкупност с липсата на подходящо образование, вероятно са спомогнали лицето да влезе в компанията на хора с криминогенно мислене.
Социалните връзки на лишения от свобода по-скоро насочват към маргинална адаптация и могат да се определят като допълнителен рисков фактор.
Злоупотребата с алкохол, която се споделя и от самия подсъдим допълнително 2 е оказала негативно влияние върху живота му. Нещо повече, самият подсъдим споделя, че престъплението за което търпи наказание е извършено след употреба на голямо количество алкохол.
Изложените фактически констатации навеждат на извод за повишен риск в тази зона, обстоятелство, което не е било отчетено от страна на компетентните органи, нито пък са били положени усилия за корекция на проблемната зона, с цел отстраняване на криминогенните потребности.
Първоначална оценка на риска от рецидив е търпяла минимална корекция /върху която също би могло да бъде разсъждавано, след като злоупотребата с алкохол не е била отчетена като рисков фактор/, а това означава, че продължават да са налице дефицитите, отчетени и при постъпването в МЛС. И макар да са поставени цели за промяна в поведението на осъденото лице, то очевидно те към момента не са постигналия желания ефект, не са се оказали достатъчни за да окажат поправителен и превъзпитателен ефект.
Обстоятелството, че А. Г. С. е допуснал дисциплинарно нарушение на реда, непосредствено след подаване на молбата за предсрочно освобождаване, може да обозначи само и единствено несигурност по отношение на крайния извод за трайност и осъзнатост у нагласите и мисленето.
Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив при евентуално предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна, следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото досие. Прочитът на материалите показва, че поведението не може да се характеризира с трайност и стабилност, каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК.
В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство“, ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след известен период на изтърпяване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007 V; и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с 3 допълнителни препратки в тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така, че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо С., към този момент не може да бъде направен. Настоящият състав счита, че престоят му в изолирана среда следва да продължи.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13/10.01.2025г. по ЧНД № 1722/2024г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4