Заповед за изпълнение № 296 от 14.04.2026, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 14.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 356 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Христина Вълчанова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Л. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***** да заплати на

Кредитора: „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 202423225, с адрес на управление гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, общ.

Столична, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Л.,

- сумата от 326,71 евро (триста двадесет и шест евро и 71 евроцента) – главница по договор за кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.03.2026 г. до изплащане на вземането, - сумата от 21,59 евро (двадесет и едно евро и 59 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 16.11.2024 г., - сумата от 34,07 евро (тридесет и четири евро и 07 евроцента) – обезщетение за забава върху главницата от 326,71 евро, за периода от 10.08.2024 г. до 21.07.2025 г., - както и разноските по делото в размер на 10,86 евро (десет евро и 86 евроцента) държавна такса и 30,67 евро (тридесет евро и 67 евроцента) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума в размер на 291 евро представляваща: такса бързо разглеждане /произтичащо от раздел IV, чл. 9, ал. 1 от договора за кредит/, динамично плащане /произтичащо от раздел IV, чл. 9, ал. 2 от договора за кредит/ и разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VI, чл. 12 от договора за кредит.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № ***** г., сключен между „Би Енд Джи Кредит” ООД и Л. С. А. за сумата от 1000 лв./511,29 €, като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 13 анюитетни двуседмична вноски, всяка от които в размер на 144,03 лв./73,64 €, като съгласно изготвения погасителен план датата на първото плащане е 01.06.2024 г., а последната вноска е била предвидена за дата 16.11.2024 г.

На дата ***** г. между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „Би Енд Джи Кредит“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Би Енд Джи Кредит“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл

1

България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от ***** г. е включено и вземането по договор за потребителски кредит№ *****, сключен между Л. С. А. и „Би енд Джи Кредит“ ООД. С пълномощно от ***** г. предишният кредитор /цедентът/ „Би енд Джи Кредит“ ООД е упълномощил „КредитИнкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Би енд Джи Кредит“ ООД всички длъжници по вземания на „Би енд Джи Кредит“ ООД, които „Би енд Джи Кредит“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от ***** г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Л. С.

А., чрез препоръчана поща с обратна разписка.

Разноските за държавна такса се уважава в размер на 10,86 евро, представляваща 2% от уважената сума, намалени с 15%, но не по-малко то 10,86 евро.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 30,67 евро съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Присъдената сума може да бъде внесена по банкова сметка на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД с IBAN: *****.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за такса разходи за неоснователна, поради нищожност като неравноправни на клаузи, които предвиждат тези разходи, за което съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузите /чл. 20, ал. 2, т. 4, чл. 24 и чл. 25 от договора за кредит/ предвиждат мултиплицирана такса за събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „разходи за събиране на вземането”, то срещу това не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за 2 последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Съдът намира претенцията за динамично плащане и бързо разглеждане за неоснователна поради неравноправност на тези клаузи от договора /клаузите от Раздел VIII/, за което съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.

Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. И затова съдът намира, че клаузите се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно от горните съображения колкото кредитополучателят има интерес от бързото разглеждане и отпускане на кредита, в такава степен и кредитодателят има същият интерес с оглед финализиране на сделката, от която двете страни имат интерес. Затова съдът намира, че в противовес с добрите нрави е да се възлага в тежест на кредитополучателя този интерес чрез неговото заплащане.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

3

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.