Решение № 153 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7 от 09.01.2024 г. по гр.д. № 274/2023 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗК „Лев Инс” да заплати на Ф. А. А. сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 06.02.2023 г., както и сумата 888,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 60000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ф. А.

А., като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 45000 лв. до сумата от 60000 лв. и съответно в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено 1 при неправилно прилагане на материалния закон, а именно – не е спазен принципът, заложен в чл. 52 ЗЗД, за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Описани са травматичните увреждания на ищцата, като се сочи, че на 09.01.2024 г. тя е постъпила за четвърти път за лечение и наблюдение в болнично заведение, за отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването. Изписана е на 12.01.2024 г. С оглед на това, се сочи, че заместващото обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 60000 лв. Навеждат се съображения за социалноикономическите условия в страната към момента на събитието, за нормативно определения максимален размер на обезщетението, като според жалбоподателката съдът не е съобразил претърпените вреди от нея при определяне на размера на присъденото обезщетение.

Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и вместо него постанови ново, с което бъде уважен изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс” АД, в която решението се обжалва в частта му, в която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 30000 лв. Излагат се съображения за необоснованост на обжалваното решеине, постановено в противоречие с принципа за справедливост, поради необосновано завишаване на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди. Травматичните увреждания са установени от представените доказателства, като вещото лице е пояснило, че при допълнителен преглед, в случай, че костта е зараснала напълно, предстои операция за изваждане на фиксиращата метална остеосинтеза. От приложената във въззивната инстанция епикриза е видно, че същата е отстранена, фрактурата на костта е зараснала и е налице пълно възстановяване на походката на ищцата. Действително, към момента на експертизата, ищцата се е придвижвала с бастун, но с оглед последващата операция и възможността за провеждане на рехабилитация, съществува реална възможност при нея да настъпи пълно възстановяване от травматичните увреждания. При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с вероятността от последваща операция и така е формирал своите мотиви за завишаване на застрахователното обезщетение. Сочи се, че определената парична сума е прекомерна и необосновано завишена, не съответства на 2 справедливостта и на естеството и интензитета на вредите. В мотивите на съдебния акт не се съдържат обективно установените обстоятелства, за които са наведени твърдения в исковата молба, въз основа на които е прието наличие на нематериални вреди в приетия размер.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, вместо което се постанови друго решение, с което се отхвърли исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 30000 лв., ведно със съответните последици.

Насрещната страна не е депозирала становище по тази жалба, но в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Ф. А. А. твърди, че на 06.02.2023 г. на път ГП I-4, км 91+000 в посока за гр. Варна, водачът на лек автомобил Ауди А6, с водач Г.

Н., предприема маневра „изпреварване” на влекач Ман, като не успява да завърши маневрата безопасно и се удря челно в лек автомобил Фолксваген Голф, движещ се в обратната посока, управляван от А. А., като водачът на л.а.

Ауди А6 се удря и в предна лява част на влекач Ман. Ищцата е била пътник в лек автомобил Фолксваген Голф, и вследствие на произшествието на нея са причинени телесни повреди.

След инцидента е откарана в МБАЛ „”Д-р Стойчо Христов” ЕООД, 3 гр. Севлиево, където е била на лечение до 14.02.2023 г. Получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на гръдния кош, предна коремна стена, лява поясна и ингвинална област, кръвонасядания по лява гърда и гръден кош, кръвонасядане на предна коремна стена, кръвонасядане по лява подбедрица, охлузни рани по лява подбедрица, коляно и дясно коляно, закрито счупване на дясна малкопищялна кост с изкълчване на дясна глезенна става, металическа остеосинтеза на счупената кост, порезни и контузни рани по лява китка. Предприето оперативно лечение, поставени тубуларна плака и винтове.

На 14.02.2023 г. отново постъпва в болница за долекуване, изписана на 24.02.2023 г. На 06.04.2023 г. постъпва за трети път за лечение и наблюдение в Ортопедотравматично отделение към МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД, гр.

Севлиево за отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването. Изписана на 10.04.2023 г.

Травматичните увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение в движението на десен долен крайник, разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания по време на възстановително оздравителния процес. Към момента на исковата молба не е възстановена.

Наред с физическите травми А. е преживяла и душевни такива. Почувствала е основателен страх за живота си, често сънувала кошмари и до момента избягва да се вози в лек автомобил, не може да спи, изпитва постоянна тревога.

Във връзка с лечението е сторила и имуществени разходи на стойност 888 лв., които също претендира.

Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗК „Лев Инс” АД, към когото ищцата предявила застрахователна претенция на 15.03.2023 г., по която и до момента няма произнасяне.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 888 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП; оспорват се травматичните увреждания, както и психичните страдания в причинна връзка с произшествието; оспорва се интензитета и проявлението на 4 неимуществените вреди; причинната връзка между настъпването им и инцидента; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е била без поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за неимуществени вреди като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди.

С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Габрово е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяните травматични увреждания и последиците от тях, възлиза на 45000 лв., доказаният размер на имуществените вреди възлиза на 888 лв. и с оглед на това, че не са налице данни за съпричиняване са присъдени тези стойности на обезщетенията, ведно със законна лихва от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, съобразно поисканото.

Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.02.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, показанията на св. Г. Н. и заключението на вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 06.02.2023 г. около 17,15 ч. на път ГП I-4, км 91+000 в землището на гр. Севлиево, лек автомобил Ауди А6, с рег. № Т98****, управляван от Г. Н., който се движи в посока от гр. София към гр. Варна, предприема изпреварване на влекач с ремарке Ман, управляван от И. И., движещ се със скорост 84 км/ч. След завършване на изпреварването лекият автомобил Ауди се прибира в лентата си за движение, след което загубва водачът загубва контрол над автомобила и движейки се със скорост около 103,9 км/ч навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от А. А., със скорост 68 км/ч. След удара л.а. Фолксваген Голф вследствие на инерционните сили се завърта обратно на часовниковата стрелка, напуска платното за движение и се установява на описаното в протокола за оглед място. Л.а. Ауди след удара се завърта обратно на часовниковата стрелка, загубва част от кинетичната си енергия, при което е ударен в задната си част от т.а. Ман, продължава въртеливото си движение и се установява на описаното в протокола за оглед положение.

След произшествието

А. е

5 настанена в болница, като от представената медицинска документация, включително съдебно – медицинско удостоверение от 13.03.2023 г., анализирана от вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза, се установява, че е получила следните травматични увреждения: лентовидно кръвонасядане от дясното рамо към левия хълбок, обширно кръвонасядане на корема под нивото на пъпа, масивно кръвонасядане на лявата гърда, на левия хълбок и лява поясна област, кръвонасядане по предно – вътрешната част на лявата подбедрица, порезни и охлузни рани на гърба на лявата китка и пръстите, дълбоки охлузвания на коленете и лявата подбедрица, изкълчване на дясната глезенна става, счупване в долния край на малкия пищял на дясната подбедрица /външен глезен/.

Проведено е оперативно лечение чрез метална остеосинтеза. По механизъм уврежданията отговарят да са причинени при травма вътре в купето на автомобила, като има ясни следи от поставен предпазен колан по предната повърхност на тялото от движението му напред от инерционните сили.

Кръвонасядането в поясната област е възможно от последователно движение на тялото при ударите в седалката. Счупването на малкия пищял /външен глезен/ и изкълчването на глезена, заедно и поотделто са довели до трайно затрудняване на дивжението на десен долен крайник, за срок над един месец.

По отношение на изкълчването на глезена, възстановителният период е около 1,5 месеца. Счупването, наложило оперативно лечение, е с дълъг период на лечение и възстановяване, като към момента на изготвяне на експертизата, този период не е приключил. Непосредственият период на обездвижване на крайника е около три месеца, след който движението е ограничено. Проведена е втора операция за отстраняване на металните елементи, като предстои трета за премахване на останалите части от остеосинтезата. Външните увреждания /охлузвания, рани и кръвонасядания/ са с възстановителен период до около един месец след травмите, като подкожните уплътнения, установени към момента, са резултат от подкожни хематоми, в процес на организация. Могат да персистират с години след травма.