Решение № 348 от 22.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000377 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД, чрез ю.к. Ю. К. срещу решение № 9/21.03.2022г., постановено по т.д. № 63/2021год. по описа на ОС - Шумен, с което дружеството въззивник е осъдено да заплати на Д. С. А., ЕГН **********, сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на баба й Я М И, починала на 04.11.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 31.10.2018г. в гр.Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2021г., като е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 04.11.2018г. до 19.04.2021г. и “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на адв.

П. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 2 130 лв., за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. А., както и да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ОС - Шумен, сумата 2 005 лв., от която 2 000 лв. - държавна такса за водене на делото и 5 лв. - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-поради противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства свидетелстващи за претърпени от ищцата и надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания като твърди, че свидетелските показания на свидетелите П Е и М М следва да бъдат кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК. Намира за недоказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и загиналата, надхвърляща традиционните отношения при подобен вид родственост, което посочва като абсолютна предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В условие на евентуалност излага аргументи за прекомерност на присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че същото е постановено в нарушение на принципа за справедливост и установената съдебна практика.

Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендира се заплащането на разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за въззивника осъждане. Жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана. Въззивното производство е допустимо.

В провелото се по делото открито съдебно заседание представител на въззивника не се явява. По електронен път, е постъпила молба с вх. № 63201/17.10.2022г. от процесуалния представител на въззивника, с която заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви в съдебно заседание, поддържа въззивната жалба и е изразил становище по същество. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Въззиваемата страна Д. С. А., редовно призована, се явява лично и е представлявана в с.з. от процесуалния си представител адв. Т., излагайки 2 доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на възнаграждение на осн. чл.

38 ЗАдв, като с представена в с.з. молба вх. № 6345/18.10.2022г. се конкретизира основанието за присъждането му по см. на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. С. А., чрез пълномощника си адв. Т., против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Наведените в исковата молба фактически основания на претенцията са, че на 31.10.2018г., в гр. Шумен, управляваният от С Д С л.а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, удря пресичащата в този момент пътното платно пешеходка Я М И – баба на ищцата, вследствие на което предвид получените тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, е починала на 04.11.2018г., въпреки предприетото незабавно болнично лечение. С влязла в сила на 11.07.2019г. Присъда № 16/25.06.2019 г. постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, водачът на процесния л.а. С Д С, е признат за виновен за това, че на 31.10.2018 г. в гр. Шумен, като управлява л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Я М И. Към датата на ПТП за процесния л.а. е имало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Сочи се, че въззиваемата и починалата Я И били изключително близки, имали са изградена особено близка и трайна житейска връзка между баба и внучка, надхвърляща обичайната привързаност в тази степен на родство, като загубата на толкова близък човек е довела до значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Двете са живеели заедно в периода 2000г. – 2015г. в гр. Шумен, като грижите по отглеждането й са били полагани изключително от починалата й баба. Отделянето от баба й е станало след навършването й на 15 годишна възраст и преместването й да живее в гр. Варна при майка си. До прекъсване на връзката с баба й не се е стигнало предвид честите й визити в гр. Варна и споделяното време заедно, в т.ч. е съвместно гостуване при роднини в страната. Предстоящото радостно 3 събитие в живота си – предстоящия годеж, ищцата е искала да сподели с найблизките си в тесен семеен кръг, сред които и баба й, за което е планирала да я изненада послучай предстоящия й рожден ден на 26.12.2018г., като я покани в новото си жилище за коледните и новогодишните празници. Трагичното събитие е довело до осуетяване реализираното на тези планове, а годежът ищцата е отложила. Внучката продължава да изживява и търпи нестихваща горест по загиналата й баба, които вреди намира пряка последица и в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. С оглед наличието на сключена застраховка "Гражданска отговорност" между виновния водач и ответното дружество ищцата, в качеството си на увредено лице, отправила на 20.04.2021г. искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, без посочване на конкретен размер, с молба същият да се определи от застрахователното дружество, отчитайки претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото на 31.10.2018г. ПТП, за което е заведена щета № 43072951800265 от П П Е – майка на ищцата и дъщеря на починалата. С оглед постановения отказ с писмо на застрахователната компания от 29.04.2021г. за изплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищцата обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция за заплащане на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.11.2018г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба са въведени единствено възражения за липсата на активна материалноправна легитимация у ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, позовавайки се на възприетото в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС разрешение, както и на задължителната за съдилищата практика на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. счита, че не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение за смъртта на баба си, като в случая не са налице критериите по цитираното ТР за изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между баба и внуци, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците. В случай на евентуалност, ако приеме, че е налице основание за изплащане на обезщетение, намира претендираната сума завишена.

4

Решението, в частта, с която е било отхвърлено акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 04.11.2018г. до 19.04.2021г. не е обжалвано, което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното вземане в този период.

Варненският апелативен съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно предметните предели на въззивното производство по чл.269 ГПК, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните предпоставки за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. На основание чл.300 ГПК е безспорно установено настъпването на деликт - виновно, противоправно действие, осъществено от С Д С, в резултат на което е настъпила смъртта на баба на ищцата - Я М И (влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16/25.06.2019 г. постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд).

Не е предмет на въззивната проверка както механизма на вредоносното събитие, така и причината за смъртта на Я И. Безспорни са и родствените връзки на починалата с претендиращата обезщетение Д. С. А. – последната внучка на починалата (приложено е удостоверение за наследници с изх.

№3639/06.11.2018г. на Община Шумен). Безспорно установено е и, че по подадено до застрахователното дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от страна на застрахователното дружество.

Спорен по делото остава въпроса за наличието на активна материалноправна легитимация у ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди, в евентуалност за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението.

По отношение на възражението

5 за липса на активната материалноправна легитимация:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в т.1 от същото, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато специфични житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено (изключителна) близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b622494-564f-4c4b-97cc-ea465940ab7c