Решение № 2967 от 01.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11918/2025
- Вид
- Решение № 2967
- Подписан
- 01.08.2026
- Състав
- СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- член 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 5 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 5 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2 · Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2967 гр. София, 01.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110211918 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-2500355 от 09.07.2025г., издадено от Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, на " ,,***'', е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят ,,***'' оспорва Наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретика сочи, че наказващ орган не изяснил в пълнота фактическата обстановка, намира, че е налице противоречие в дати на извършена проверка. Отделно се излагат доводи за непълнота на приложените правни норми, както и че нарушението е отстранено своевременно. Излагат се и доводи за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподател е редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" оспорва жалбата. Юрисконсулт Б. / с пълномощно по делото/ , моли жалбата да се отхвърли, като намира, че нарушението е доказано с оглед събраните доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2025 г., около 11.00 часа, служители от "Инспекция по труда" град София 1 извършили проверка на обект: " Многофамилна жилищна сграда с офиси, гаражи и две подземни паркинг нива“, изпълнявани от ",,***''. В хода на проверката установили, че жалбоподател не е обезопасил асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж, с което създал опасност за падане от височина на хора и предмети. Следвало е шахтите да са обезопасени чрез бордова лента за краката , средно и главно перило за ръцете.
На същата дата бил съставен акт за спиране на обекта с оглед установеното нарушение и липсата на обезопасяване на асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж. На 29.04.20235г. жалбоподател предоставил ДИТ София Констативен протокол за отстраняване на констатираните нарушения, ведно със снимков материал към него.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2516664 от 16.05.20235г. В него били отразени 9 на брой извършени от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство, за чието отстраняване били издадени предписания. Така съставеният протокол бил връчен на представител на дружеството на същата дата.
С оглед горните констатации св. Г. – главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" София приела, че жалбоподател е извършил нарушение на чл.275, ал.1 от КТ и Наредба №2 и съставила АУАН № 22-2500335/16.05.2025г.
Въз основа съставен на № 22-2500335/16.05.2025г г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 09.07.2025г., като на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко протокол за извършена проверка, акт за спиране, протокол за отстраняване на констатирани нарушения и приложени към него снимки и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която лично е извършила проверка на строителния обект и лично е възприела липсата на обезопасени асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж, на строителния обект. Нейните показания са подкрепени от писмените доказателства по делото и преди всичко от представения от дружеството констативен протокол и фотоснимки към него. Чрез него представители на дружеството уведомяват ДИТ София, че едва след проверката, на 29.04.20225г., са предприети мерки за отстраняване на нарушението.
Основните обстоятелства от предмета на доказване, свързан със състоянието на обекта на дата 23.04.2025г. се установяват преди всичко от показанията на св. Г. и протокола за извършена проверка, като дружеството не оспорва липсата на обезопасени асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж. Съдът основа вътрешното си убеждение и въз основа на приобщените по делото протокол за отстраняване на нарушение и снимки, приложени към 2 него, като обективни и достоверни.
От показанията на разпитан свидетел несъмнено се установява качеството на дружествотожалбоподател както на работодател на охранителя на обекта, така и на изпълнител на обекта, натоварен с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед № 3-0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и спазване на материалния закон.
Описаното нарушение е достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и строителния обект, където е извършено нарушението. Налице са изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението, изложено в жалбата, за неправилно и непълно описание на нарушението от фактическа страна.Така описаните фактически обстоятелства в акта и в НП съответстват на правната квалификация и са правилно субсумирани под хипотезата на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. като материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ "Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. " Тази бланкетна разпоредба се допълва с конкретните правила на законодателството развити подробно в ЗЗБУТ, а в случай на СМР и в разпоредбите на Наредба № 2/2004 г.
В чл. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е описан обхвата на приложение на Наредбата, като настоящият случай попада в приложното й поле, доколкото се касае за строеж на сграда, т. е. "изграждане" по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Съобразно текста на чл. 61 от Наредбата, паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце.
Несъмнено е установено и наличието на необезопасени асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж в обекта, което обуславя и приложимостта на правилата на Наредбата.
3
Видно от протокола за извършена проверка и акта за спиране, контролните органи са възприели, че асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж в строителния обект не са обезопасени по регламентиран в Наредбата начин. Като по този начин несъмнено се създава и реална опасност за работещите на строителния обект. В случая за съставомерността на нарушението е ирелевантно дали на обекта в този момент са работили строителни работници.
С констативен протокол и снимков материал, изходящ от жалбоподател, се установяват предприетите мерки по обезопасяването асансьорни шахти от 1-ви до 5-ти етаж в обекта.
Следователно и самият жалбоподател чрез тези си действия признава необходимостта от поставянето на бордова лента за краката , средно и главно перило за ръцете.
Правилно е определен субекта на установено нарушение, доколкото отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана в качеството му на работодател и строител. На първо място, жалбоподателят притежава качеството "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/2004 г., съгласно които това е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение /в случая охранителят на обекта е бил нает именно от жалбоподателя/. На второ място, жалбоподателят притежава и качеството строител според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г., а именно лице, определено в ЗЗБУТ, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Според чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, което по писмен договор с възложител изпълнява строежа. От дружеството не се оспорва, че то е изпълнител на СМР на обекта, което е отразено и в констативния протокол за отстраняване на установените нарушения.
Съдът приема, че въпреки отстраняване на нарушението в рамките на 6 дни, то към датата на проверката са били осъществени признаците на административното нарушение, за което правилно е ангажирана и отговорността на жалбоподател. Последващото поведение на строителя по обезопасяване не може да заличи реализирания в обективната действителност факт по неспазване на трудовото законодателство и създаването на опасни условия на труд, а единствено може да се вземе предвид при определяне на наказанието.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за доказано извършеното нарушение на дружеството от обективна страна, което правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 61 от Наредба № 2/2004 г.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице – работодател, не е необходимо да се изследва субективната страна на извършеното нарушение.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая нарушител е изпълнител на обекта-строител, поради това имуществената санкция на дружеството правилно е определена в диапазона от 1500 до 15 000 лева. В случая е наложена имуществена санкция е ориентирана към минималния предвиден от закона 4 размер. Така определеното административно наказание е справедливо и съответно на тежестта на нарушението и отчита факта на отстраняване на нарушението след констатирането му.
При това положение въззивната инстанция достигна до извод, че е безспорно установено извършването на нарушение на чл.275, ал.1 Кт и чл.60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г., за което правилно е ангажирана имуществената отговорност на работодателя на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, като му е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева.
Съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл следва да се отчете и ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Според посоченото тълкувателно решение разпоредбата на член 415в от КТ представлява привилегирован състав спрямо този на член 414, ал. 3 от КТ и изброените в него административни нарушения.