Решение № 3020 от 24.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 24.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12545 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 428063 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 31211/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, са отхвърлени предявените от В.К.Х.-Г.срещу П.Д.М., И.Д.В. и В.Т.Р. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2248, 72 лв. по решение на ОС на ЕС от 2011 г., сумата от 4016, 51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2248, 72 лв. за периода 01.08.1995 г. – 22.10.2013 г., сумата от 50, 07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2248, 72 лв. за периода 22.10.2013 г. – 10.01.2014 г. и сумата от 60 лв. за нотариална покана.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата В.К.Х.-Г., с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Подържа се, че по делото е било установено, че ищцата е заплатила процесната сума като вноска към етажната собственост и че тази сума е следвало да й бъде възстановена съгласно взето от етажната собственост решение, но това не е било направено, като в тази връзка районният съд не е отчел признанието на ответниците, извършено с отговора на исковата молба. Според ищцата ответниците като управители на етажната собственост са били длъжни да изпълнят взетото решение, като обстоятелството дали за възстановяването на сумите има предвиден срок, е извън предмета на делото. Неправилно също така районният съд се бил позовал на обстоятелството, че ответниците не са били управители на етажната собственост към момента на вземане на решението, тъй като след встъпването си в длъжност те са били длъжни да изпълняват вече взетите решения. Без значение било и обстоятелството дали ищцата е отправила покана за връщане на сумите, след като е било взето решение в този смисъл. С оглед на изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците чрез адв. М., с който се моли първоинстанционнното решение да бъде потвърдено. Посочва се, че по делото е безспорно, че ищцата е заплатила сумата от 8 460 лв. на 01.08.1995 г. и че през 2000 г. е било взето решение на общо събрание за утвърждаване на коефициент К=2, 5 за внесените през 1995 г. суми спрямо тези през 1998 г., в резултат на което внесените от ищцата суми са били приравнени вместо на 124, 92 щатски долари (колкото са били към момента на внасянето им), на 312, 325 щатски долари. Поддържа се, че ответниците не носят отговорност, че така определената сума не е била заплатена на ищцата, тъй като са били избрани за управители на етажната собственост много по-късно – П.М. от 16.05.2011 г. на вх. 1, И.В. от 04.11.2008 г. на вх. 2, а В.Р. за касиер на вх.

2 от 04.11.2008 г., като освен това П.М. е управител на етажната собственост на вх. 1, която има отделна каса, а ищцата е собственик на апартамент във вх. 2.

Посочва се също така, че определените суми не са били заплатени на нито един от собствениците, като през 2011 г. е било взето ново решение от общото събрание дължимите суми, изчислени в долари към датата на внасянето им в касата съгласно приложената от ищцата таблица, наречена „Пълен списък на вноските (за двете групи)“, да бъдат изплатени на етажните собственици по 4 лв. за долар, с което задължението на ищцата се равнява на 499, 68 лв. или 124, 92 долара, която сума й е била заплатена, видно от приложения към исковата молба разходен касов ордер. Според ответниците всички оплаквания срещу редовността на провежданите общи събрания и правилността на взетите решение не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като решенията са влезли в сила. Изложени са и доводи, че установеното с протокола от 2000 г. задължение е погасено по давност, като погасени по давност са и лихвите по него. В това решение не е бил предвиден срок за плащане на дължимите суми, следователно срокът за плащането му тече от покана, каквато ищцата не е отправяла до етажната собственост, поради което и няма как етажната собственост да изпадне в забава. Срок за плащане на задължението не е бил определен и с последващото решение на общото събрание от 2011 г., което е новирало задължението. Приетата по делото нотариална покана е била отправена лично до всеки от ответниците, които не дължат процесната сума в лични качество и следователно с нея не са били поставени в забава нито те, нито етажната собственост.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС при условията на солидарност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно по следните съображения:

По делото не е спорно, че ищцата В.К.Х.-Г.е собственик на апартамент № 36, находящ се в гр. София, жк „********съгласно нотариален акт № 108 от 07.07.1995 г., приложен на л. 6 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на СРС, 40 състав. С влязло в сила решение от 03.06.1997 г. по гр.д. № 1045/1996 г. по описа на СРС, 40 състав, е бил уважен предявеният от етажните собственици в процесната сграда срещу Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на следните недвижими имоти, представляващи общи части на етажната собственост: две детски занимални с площ от по 104, 84 кв.м. всяка и междуколонно пространство с площ от 232, 56 кв.м. Въз основа на решението със заповед № РД-57-774/30.12.1998 г. и заповед № РД-57-908/26.10.1999 г. на кмета на Столична община е било наредено отписването от актовите книги за общинска собственост на съответните общински имоти.

Между страните по делото не се спори, а и от приложената на гърба на л. 15 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, квитанция № 14 се установява, че на 01.08.1995 г. ищцата е платила сумата от 8460 лв. за водене на посоченото по-горе дело от етажните собственици.

На 14.04.2000 г. е било проведено отчетно-изборно събрание на етажната собственост „Атом“ на процесния бл. 4, като в т. 1 от дневния ред е включена информация за собствеността на първия (надпартерен) етаж на блока и предложение за възстановяване на направените разходи. Прочетено е предложение за изравняване на направените разходи по възстановяване на собствеността и за прилагане на преводни коефициенти за сумите, внесени по различно време. В приложения на л. 15 пълен списък на вноските за възстановяване на собствеността върху партерния етаж срещу апартамент № 36, притежаван от ищцата, е записано, че на 01.08.1995 г. е била внесена неденоминирана сума в размер на 8460 лв., цената на един долар в неденоминирани левове към датата на внасяне е била 67, 718, доларовата цена на вноската е била 124, 93, а бонифицираната цена на вноската съобразно 2, 5 деноминирани лева за 1 щатски долар е 312, 325. В протокола е отбелязано, че общото събрание е взело решение за утвърждаване на коефициент К=25 за внесените суми през 1995 г. спрямо тези през 1998 г. при изравняване на направените разходи, като всички направени от собствениците вноски да им бъдат възстановени в актуализирания с този коефициент размер за сметка на част от получаваните наеми до края на 2000 г. На новоизбраните УС и НС е възложено да изготвят до 30.06.2000 г. поименен уравнителен протокол, по който да стане възстановяването на сумите след одобрение от общото събрание.

На 14.05.2011 г. е било проведено друго общо събрание на процесната етажна собственост, в което е записано изявление на И. В., че отдавна има решение да се възстановят на собствениците средствата, дадени във връзка с воденото дело, като в изготвените от Вл. А.таблици се виждало на колко долара отговаря внесената от всеки собственик сума и общата сума е около 2500 долара. И. В. е предложил на собствениците да бъдат изплатени по 4 лв. за долар, за което ще са необходими общо около 10 000 лв. Прието е решение за компенсиране на направените разходи при раздържавяването на някои общи части на сградата от средствата на етажната собственост да се възстановят посочените в таблица 1 (приложение 1 – неотделима част от тези решения) суми в щатски долари при съотношение 4 лв. за долар.

На 08.10.2013 г. ищцата е изпратила нотариална покана до тримата ответници, с която ги е поканила в седемдневен срок да й изплатят полагащите й се пари от касата на бл. 4 във връзка с направени разходи за раздържавяване на първия надпартерен етаж, като се твърди, че на нея й се полагат 2748, 44 лв. съобразно решенията на общото събрание, взети на 14.04.2000 г. и 14.05.2011 г. Всеки от ответниците е получил екземпляр от нотариалната покана на 09.10.2013 г. С решение по т. 5 от дневния ред общото събрание е потвърдило разделянето на етажната собственост на две – вход 1 и вход 2 и е решило приходите от всички отдавани под наем общи части на сградата да бъдат разделяни между двете етажни собствености пропорционално на идеалните им части.

На 14.10.2013 г. е било проведено съвместно общо събрание на собствениците на обекти в етажните собствености „Атом“, бл. 4, вх.

1 и „********от дневния ред е обсъждане на финансовите претенции на ищцата към етажните собствености за неизплатени суми от получаваните наеми. В протокола е посочено, че сумите, които ищцата може да претендира, са две: 1500 лв. като награда за участието на покойния й съпруг Димитър Генов, която е била изплатена и 499, 72 лв. компенсация за направените разходи от 124, 93 щатски долара или по 4 лв. за долар съгласно решението на общото събрание от 14.05.2011 г. Освен това от получаваните наеми съгласно решение на ОС на етажната собственост на вх. 2 само веднъж са били изплащани средства на собствениците по 100 лв. на идеална част, което се равнява на 567, 90 лв. за апартамента, притежаван от ищцата. Така общият размер на сумата, която й се дължи е посочен в протокола като 1067, 62 лв., представляваща сбор от 567, 90 лв. и 499, 72 лв. На това общо събрание е било взето решение на ищцата да бъде изплатена сума в размер на общо 1067, 62 лв.

От приложените на л. 30 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, два броя разходни касови ордери се установява, а и между страните не се спори, че на 22.10.2013 г. на ищцата са били изплатени 567, 90 лв. „възстановяване на сумата, раздавана по 100 лв. на ид.ч. от вх. 2 и предоставена на вх. 1 през м. 3.2012 г.“ и 499, 72 лв. „възстановяване сумата за внесени долари“.

От приложения на л. 61 от гр.д. № 1410/2014 г. по описа на СРС, 40 състав, протокол от общо събрание се установява, че на 04.11.2008 г. ответниците И.В. и В.Р. са били избрани съответно за управител (председател) и касиер на етажната собственост на вход 2. От приложения на л. 63 протокол от общо събрание се установява, че на 16.05.2011 г. ответницата П.М. е била избрана за управител на етажната собственост на вход 1.

В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят А.Д.Г., син на ищцата, който е бил домоуправител в периода м. 07.2008 г. до 2010 г. Той е заявил, че в този период не са били изплащани пари на етажните собственици поради липсата на финансов ресурс. Тъй като имало съмнения за злоупотреби от страна на предишния домоуправител Г.П., била инициирана вътрешна ревизия и било установено наличието на две банкови сметки с големи суми. По случая било образувано досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради смъртта на Г.П.. Според свидетеля общите събрания са били провеждани в апартамента на единия на ответниците, като ищцата не е обжалвала взетите на тези общи събрания решения, тъй като не е била наясно с тях.