Протокол № 145 от 09.06.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 145 гр. Варна, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600103 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:20 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А.

Подсъдимата С. М. И., редовно призована, явява се лично и с адв. Д. П.

П. от АК – Търговище, редовно упълномощен от първата инстанция.

ЖАЛБ.ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:

Х. И. Д., редовно призована, не се явява.

И. М. Д., редовно призован, не се явява.

Представляват се от повереник адв. Р. Г. К. от АК – Разград , редовно упълномощен от първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по доказателствата, считам, че всичко което е трябвало да бъде установено от обективна страна в хода на това наказателно производство е сторено, но въпреки всичко ако съда е на позиция различна от моята, моля да се уважи доказателственото искане.

АДВ. К.: Нямам искания за отводи. Поддържаме искането, като считаме, че ако непосредствено след инцидента е било ясно за травмата в главата е можело да бъде избегнат леталния изход. Както и да разширя въпроса, тъй като е допусната лека неточност, доколкото лечението на травмата на главата е едва на 01.03., т.е. няколко дни след травмата. Смисълът на въпроса е, дали ако беше съобщила за травма в главата, макар и с цената на увреждането, въобще ако се знаеше, че има такава травма веднага и лечението беше насочено само към главата, а не няколко дни да изследват гръден кош.

1

АДВ. П.: Нямам искания за отводи. Нямам искания по доказателствата.

Моето становище е същото като на държавното обвинение, като считам, че в единичната и комплексната експертизи се съдържа отговор на този въпрос.

Вещите лица са категорични, че при извършени своевременни медицински изследвания, леталния изход е бил неизбежен.

Съставът на въззивната инстанция като съобрази направеното доказателствено искане с допълнението към въззивната жалба, депозирано след произнасяне по реда на чл.327 от НПК, в частност за назначаване на допълнителна СМЕ, намира, че към настоящия момент са събрани всички необходими доказателства, относими към предмета на доказване, дадени са изчерпателни отговори от вещите лица по назначените СМЕ. Съвсем на друга плоскост следва да се разглежда въпроса, дали те са били обект на коментар от съда, поради което въззивния съд намира, че на този етап не се налага събиране на нови доказателства чрез назначаване на подобна експертиза.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ така направеното доказателствено искане от повереника на частните обвинители.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че на този етап не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, първо искам да кажа, че изцяло поддържам протеста, депозиран от прокурор в ОП-Търговище по съображения и мотиви изложени в него. Ще ми се с няколко думи да допълня тези съображения, и да изложа свои. Доказателственият стандарт въведен с българския наказателен закон е такъв, че понякога ни е трудно да обясним на един обикновен човек защо някой подсъдим бива оправдан, след като на пръв поглед е логично в хода на съответното съдебно производство срещу него са 2 събрани доказателства. В рамките на настоящото наказателно производство по моему по скоро първоинстанционният съд е прав за едно, съобразявайки именно този доказателствен стандарт, който съществува в нашата страна, за това, че с тези налични доказателства е трудно, ако не и невъзможно да се обяви с присъда, че подсъдимата е изтървала детето на земята, което всъщност е генезата на всички последвали по нататък събития. Не така обаче е позицията ми по отношение на крайния извод на съда, който е изложил в присъдата, че тя е обявен за невиновна, като е намерено, че нарушенията на бланкетните норми не са в пряко причинно следствена връзка с настъпилия резултат - смъртта на М. М. в 03.40 ч. на 20.03.2022 г.

По отношение на подсъдимата е възведено обвинение за това, че тя е извършила няколко нарушения на правилата, които са довели до този резултат.

Едно от тях е, че не е обърнала детето към себе си, а към стената. Другото нарушение е, че не е изготвила рапорт за събитията, които са протекли през въпросната нощ 27. срещу 28.02. Аз не виждам пряка причинно следствена връзка между резултата и между тези две нарушения, така, че по отношение на тях се солидализирам с позицията на съда. Не така обаче стоят нещата по отношение на другото нарушение, за което е възведено обвинение, ангажирано на отговорността на подсъдимата. Тя е имала задължение при влошаването на състоянието на детето, единственото дете, за което се е грижила тази нощ. Там е имало една акушерка, в нейно лице и в отделението е имало едно дете – М. М.. Тя е имала задължение ако състоянието на това дете се влоши да съобщи на дежурния лекар. Не говорим за огромна болница със стотици деца и акушерки и т.н. Имало е три акушерки. Подсъдимата е отговаряла само за едно дете и тя е имала задължението ако забележи влошаване състоянието на това дете да не поема отговорност към себе си, а да съобщи на дежурния лекар, който е бил там точно за това, за да носи той отговорност за всички действия, които следва да бъдат или не следва да бъдат предприети. Въпросът, който стои е подсъдимата можела ли е да прецени от събитията, които са се развили тази нощ, че има някаква промяна в състоянието на детето. Забележете, тя сама на своя глава решава да отмени храненето в 3 часа през нощта, защото е имало промяна в състоянието на детето. Детето е повърнало мляко и на няколко пъти силно е плакало. И въпреки това, когато нощта изтича подсъдимата приключва смяната си, и си отива, без да попълва и дума в съответния рапорт как е минала нощта.

Връщам се пак към това, което се опитах да спра вниманието Ви в началото доказателствения стандарт. Вярно е, че закона хубав или лош, ние го прилагаме такъв какъвто е. Ама трудно може да обясниш на някой как след като с това дете е била само тази жена там, някой друг го е изтървал на пода. И акушерката с опит не е могла да прецени. Така, че в крайна сметка за това не съм съгласен с крайния извод на съда, защото считам, че по отношение на това задължение на дежурната акушерка, в случая подсъдимата да съобщи на дежурния лекар за влошаване състоянието на детето, считам, че това нейно задължение тя не го е изпълнила, и го е нарушила. И от там нататък са се 3 развили събитията, които днес са ни събрали в тази зала. Затова се противопоставих и на назначаването на допълнителната експертиза. В крайна сметка по моему на въпросите, които се искаха от повереника на пострадалите да бъдат зададени, те са намерили своя отговор в рамките на воденото наказателно производство. В.л. доктор Митев казва това забавяне от 24 часа, което се дължи на не съобщаването от страна на подсъдимата на дежурния лекар за влошеното състояние на детето, до момента в който те го установяват но по съвсем друг начин са изминали 24 часа. Това забавяне казва той е било вече неспасяемо, защото този процес се е развил. На 28. правят ехография на мозъка на М. М., т.е. на 11 ден след като е бил роден, и там ехографията не показва наличие на кръв в мозъчните стомахчета, което после се установява.

Процесът явно се е развил много бързо. Това забавяне от тези 24 часа е било фатално за живота на детето, който си отива от нашия свят 31 дена след като трудно се е появил. След обдишване и след настаняване в неонатологично отделение, след като са му били предписани антибиотици и т.н. Но е имало не човещината да попадне в смъртоносната въртележка на българската здравна система, в неговия случай представлявана от подсъдимата, която всъщност е трябвало да се грижи само и единствено за него.

По тези съображения аз ще Ви моля да отмените оправдателната присъда, да осъдите подсъдимата за престъплението, за което е ангажирана нейната наказателна отговорност, като й наложите наказание, което да е справедливо.

АДВ. К.: Уважаеми

Апелативни съдии, поддържам изложените съображения от апелативна прокуратура, и също считам, че акцента в наказателното производство следваше да бъде поставен на времето след допускането на инцидента заради възможността да се оперира с доказателства. Подсъдимата знаейки, че в отделението и по точно в тази детска стая няма видеонаблюдение се възползва от това и през цялото време вместо да помогне на детето, се опитва да помага само на себе си и до тук успешно. Такова поведение е абсолютно укоримо не само правно, но и морално. Верно, тя няма задължение да съдейства на разследването, но поведението й след инцидента е изключително неприемливо, и най-вече то е в пряка причинна връзка с най-тежкия резултат. С искането ми за допълнителни въпроси и отговори на в.л. исках да се затвърди изразеното от тях становище, че ако травмата на главата беше известна от самото начало, можеше да бъде предотвратен леталния изход, макар и с цената на някои увреждания на мозъка. Въпреки всичко детето щеше да бъде живо.

Като казваме и твърдим, че липсват мотиви, защото съдът не е отговорил за всяко едно от вменените нарушения на изискванията към дейността на подсъдимата, имахме предвид, че той трябваше всяко едно така както направи представителя на прокуратурата следваше да обоснове дали то е в пряка причинна връзка с крайния резултат. Мотивите са не само бланкетни, но и противоречат на отговори от заключението на в.л., които са в тази насока, че именно само нейното поведение и неизпълнението на 4 задълженията са довели до това. Сега вече става неясно защо съдът приема, че тя е изпълнила задълженията си, или защо това не е във връзка със смъртта на детето М.. Такива отговори няма. Има посочване, че няма свидетел, няма и видеокамери. Това означава ли, че всеки път когато нямаме свидетел трябва да се постановяват оправдателни присъди. Наивно е обяснението, че заради измиване на чаши или посещение на друга стая, някой може да се вмъкне в забранените за влизане дори за майките отделения, някой ще дойде и ще причини травма. Макар, че логиката или не логиката не е аргумент и не е доказателство, всъщност няма никакво прекъсване на причинната връзка между поведението на подсъдимата и смъртта на детето. От самото начало на приемането му в тази детска стая за която отговаря само тя за това 24 часово дежурство има едно посещение и то е в 9.30 часа на другата служителка, като към 12 часа или до приключване на деня не е имало никакви данни за влошаване. Т.е няма как това да се е случило тогава. Много по-късно отива да мие няколко съдове с които хранят децата, защото общо децата са няколко. Но в края на краищата става ясно, че няма никой друг в цялото отделение, както заяви прокурора и едно кратковременно излизане няма как да позволи на някой друг да влезе и да извърши това. Тази травма всъщност подсъдимата е считала, че ще е лека и няма да доведе до това, до което е довела. Това е за мен моя извод и моя прочит на материалите по делото. Затова аз Ви моля да отмените присъдата на ТОС, като приемете, че тя не отговаря на изискванията и на въпросите, на които трябва, а отговорите които дава са необосновани и в противоречие със заключенията на в.л. Моля да осъдите С. М. И., да я признаете за виновна, ако не за всяко едно от вменените й към нарушения на правилата, то поне за две от тях категорично. Това, че не е реагирала и не е уведомила своевременно. Съдът се опитва да убеди себе си, че тя не е знаела за травмата и затова нямало на кого как да убеждава. Това е неправилен прочит и не кореспондира с материалите по делото. А дали е знаела или не, всъщност би могло да бъде още едно нарушаване и не обръщане на внимание на това за което е там. Затова моля да я признаете за виновна и да наложите справедлива присъда. Всъщност самата присъда няма никакво значение какъв ще е размера, а наказанието по точно. Има значение единствено дали тя пред себе си ще признае допуснатите грешки и вина и дали вие ще успеете да я признаете за виновна.