Решение № 2138 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2138 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110215718 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ",,***'' АД, с ЕИК *********, против наказателно постановление /НП/ № 45-07-11/27.10.2023 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГД ГВА/, с което на „,,***'' АД с ЕИК ********* за нарушение на чл. 16.4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Делото се разглежда повторно от СРС, след като с Решение № 33806/16.10.2025г. по КАНД № 5186/2025г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, е обезсилено Решение № 1032/19.03.2025г., постановено по НАХД № 304/2024г. по описа на СРС, НО, 134 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени задължителни указания по приложението на закона.

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи задължителното съдържание на АУАН и НП съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Оспорва се твърдението, че на инспекторите от ГД ГВА не е бил предоставен достъп до залата за видеонаблюдение, намираща се в Терминал 2 на летище София. Сочи се, че инспекторите не са могли да бъдат допуснати в момента, тъй като това е било обективно невъзможно поради присъствието на представители на други държавни органи, които са извършвали преглед на видеозаписите в същия момент, а залата е разполагала само с едно място, на което може да бъде осъществяван преглед на видеозаписите. В тази връзка в жалбата се допълва, че преглеждането на записите не може да бъде прекъсванo самоволно, тъй като това би довело до риск за сигурността и 1 безопасността на летището и намиращите се на него хора и обекти. Поддържа се, че извършването на проверка на записи, които се пазят 60 дни, не налага изключителна спешност и незабавност, заради която да се пренебрегват мерки и процедури, осигуряващи сигурно и безопасно функциониране на летището. Изтъква се, че свободен и безпрепятствен достъп не следва да се приравнява на нерегулиран и безконтролен достъп. Сочи се, че чл.

16.3 от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година предвижда, че правото на достъп на одиторите следва да бъде реализирано с конкретна и ясна цел, а именно извършване на мониторинг, за каквато цел не са предоставени данни да е била налице в случая, като в този смисъл е и изискването на чл. 16б, ал. 3, т. 1 от ЗГВ. Излагат се аргументи за липса на „преднамерено възпрепятстване“ на достъпа по смисъла на приложимите разпоредби. Посочва се и че имуществената санкция е наложена на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от ЗГВ, която визира фактически състав на нарушение, изразяващо се във възпрепятстване на проверка, а към момента на извършване на твърдяното нарушение, летищният оператор не е бил уведомен, че се извършва проверка, която да възпрепятстват.

Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от юрк. М.

Г., която моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В допълнение към доводите от жалбата посочва, че в момента, в който служителите на ГД „ГВА“ са поискали достъп до помещението за видеонаблюдение, в същото се е намирал служител на ГД „Гранична полиция“. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,68 евро.

Въззиваемата страна – ГД „ГВА“, редовно призована, се представлява от юрк. С.Н., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП да бъде потвърдено.

Счита, че не е доказано към момента на извършване на нарушението в залата за видеонаблюдение да е имало служител на ГД „Гранична полиция“. Намира, че приложената Процедура предвижда ограничения на достъпа на контролните органи, тъй като в т. 4,25 е предвидено, че достъпът се осъществява със знанието на ръководител от Дирекция „Сигурност“, с което същата противоречи на закона и на чл.16, т.3, б „а“ от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията, поради което е нищожна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 67,68 евро. Подробни съображения по същество се излагат и в депозирани писмени бележки

Като взе предвид приложените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.08.2023 г., в 11:25 часа, свидетелките Л. Т. и С. М. - инспектори в отдел „Авиационна сигурност“ при ГД „ГВА“ предприели извършване на проверка, която им била възложена от свидетеля Н. Х. - началник на отдела, с оглед наличие на данни за осъществяван нерегламентиран достъп - преминаване през контролирани зони на Терминал 2, Летище София, от членове на екипажи на въздухоплавателни средства, непритежаващи идентификационни карти с графичен образ, без чип, които били издавани от ГД „ГВА“ след извършена проверка от ДАНС и МВР на съответното лице, а вместо това били използвани служебни карти, издавани от авиокомпании, които графично наподобявали издаваните от ГД „ГВА“ карти. Проверяващите инспектори отишли в Терминал 2 на Летище София, пред залата за видеонаблюдение на летищния оператор „,,***'' АД, където поискали достъп, за да прегледат видеозаписи с цел установяване на осъществен нерегламентиран достъп.

Достъпът до залата бил ограничен, като вратата й се отваряла със служебна магнитна карта.

В това време в помещението се намирал свидетелят Е. С. – полицейски служител при Гранично полицейско управление, сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ /ГПУ-ОИД/, като за осъществения достъп се подписал във водения от дружеството-жалбоподател Дневник за посещение на лица в залата за видеонаблюдение или стаята за преглед на видеозаписи, като С. преглеждал записите от видеокамерите във връзка с изпълнение на 2 служебните си задължения. Свидетелката М. М. – служител в Отдел „Обективен контрол“ при „,,***'' АД излязла пред залата и двамата инспектори се легитимирали, като я информирали, че желаят да извършат проверка чрез преглед на камерите за видеонаблюдение. Свид. М. М. им обяснила, че няма да ги допусне до помещението, тъй като в момента същото било използвано от служители към друга институция, както и че за осъществяване на достъп било необходимо да поискат предварително разрешение от директора на дирекция „Сигурност“. Посоченото изискване било предвидено в Процедура № 108 за работа на служителите по сигурността от Отдел „Обективен контрол“ в мониторна зала, утвърдена от директора на Дирекция „Сигурност“ в „,,***'' АД.

Такова предварително разрешение не било поискано, нито „,,***'' АД било уведомено предварително, че ще бъде извършена проверка. Свидетелката С. М. направила опит да се свърже с директора от Дирекция „Сигурност“, с чийто телефонен номер разполагала от преди това, но не получила отговор на телефонното обаждането, след което инспекторите си тръгнали без да им бъде предоставен достъп до помещението за видеонаблюдение. Свид. М.

М. уведомила свид. Ц. Т. - ръководител сектор в отдел „Обективен контрол“ за това, че инспектори от ГД „ГВА“ са се намирали пред мониторната зала с искане за достъп до помещението за преглед на видеозаписи, но са били уведомени, че помещението в момента е заето от служители на „Гранична Полиция“ и че съгласно процедура на отдела №108 и точка 4.2.5. от нея, достъп за лица от външни организации ставало само със знанието на Ръководител отдел „Обективен контрол“, по разпореждане на Директор на Дирекция „Сигурност“. Няколко часа по-късно директорът на Дирекция „Сигурност“ - П.К.Х. върнал пропуснатото обаждане от свид. М., като последната му обяснила причината да поискат достъп до залата и че такъв им е бил отказан, като директорът отговорил, че е трябвало предварително чрез имейл да уведомят залата за видеонаблюдение за такъв достъп.

С оглед на горните обстоятелства свид. Т. приела, че с действия си „,,***'' АД преднамерено е възпрепятствало достъпа на инспекторите от ГД „ГВА“ до залата за видеонаблюдение, поради което съставила АУАН № 45-06-10 от 03.10.2023 г., в който квалифицирала извършеното от дружеството-жалбоподател като извършено нарушение на разпоредбата на чл. 16.4, буква "а", Приложение II от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване. Същият бил връчен срещу подпис на упълномощен представител на санкционираното дружество.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 45-0711/27.10.2023 г., издадено от главния директор на ГД „ГВА“, с което за нарушение на чл.

16.4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година, на основание чл. 143, ал. 3, т. 9 от ЗГВ, на ",,***'' АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Описаната фактическа обстановка е установена след анализ и съпоставка на събраните доказателства по делото, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л. Т., С. М., Н. Х., Е. С., М. М. и Ц. Т., както и приобщените по реда на чл. 183 от НПК писмените доказателства.

Съдът кредитира показанията на свид. Т., М. и Х., които са служители на ГД „ГВА“, като в показанията си същите излагат логични, последователни и непротиворечиви твърдения, от които се установяват обстоятелствата, свързани с повода за извършване на проверка, хода на същата и факта, че служителите на ",,***'' АД са им отказали достъп до помещението за видеонаблюдение на Терминал 2 на Летище София, както и причините, които свид. М. е заявила за отказа.

Показанията на свид. М. също следва да бъдат преценени като достоверни, тъй като 3 те са вътрешно непротиворечиви, като не се наблюдават съществени противоречия и с разказаното от свидетелите Т., М. и Х.. Чрез тях се потвърждава, че служители на ГД „ГВА“ са извършвали проверка, като за целта са поискали достъп до залата за видеонаблюдение, който им е бил отказан от свид. М., с мотив, че в момента залата е била използвана от полицейски служител, като освен това е следвало да имат предварително разрешение.

От показанията на свид. Т., които съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани, т.к. съответстват на останалите доказателства по делото, се установява какъв е редът за получаване на разрешение за достъп до залата за видеонаблюдение, както и че е бил уведомен от свид. М., че инспектори от ГД „ГВА“ са поискали достъп до помещението за видеонаблюдение, но им е било отказано, както и причините за това.

Показанията на свид. С. съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани в цялост.

Установява се, че този свидетел има съхранен спомен за това, че преди обяд на 16.08.2023 г., когато имал и рожден ден, както е видно и при снемане на самоличността му, в качеството си на полицейски служител от ГПУ-ОИД, е преглеждал видеозаписи в процесното помещение, което се потвърждава от приобщения към материалите по делото Дневник за посещение на лица в залата за видеонаблюдение или стаята за преглед на видеозаписи.

Макар да няма съхранен спомен относно продължителността на извършване на тази дейност в процесния ден, същият пояснява, че винаги преглеждането на записите му е отнемало повече от един час, а понякога и 4-5 часа, предвид на което, както и след съпоставка с останалите доказателствени източници по делото, съдът прие, че по времето, в което инспекторите от ГД „ГВА“ са поискали достъп до помещението за видеонаблюдение, същото е било заето, тъй като свид. С., в изпълнение на служебните си задължения като полицейски служител, е преглеждал видеозаписи.