Решение № 236 от 30.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Сливен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500296 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

На 30.03.2026г. (ел.подпис) е постъпила въззивна жалба от адв.П. от САК, в качеството му на пълномощник на „М. к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ************* против решение № 184/26020.2026г. по гр.д. № 1074/2025г. на РС – Сливен, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против З. Г. Г. иск за признаване за установено, че въззиваемата Г. дължи на въззивника сумата от 245.04 лв.

Решението е обжалвано само по отношение неуважения иск за сумата от 245.04лв. представляваща незаплатена главница.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.М., пълномощник на З. Г. Г., ЕГН ********** от ********************, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че изложеното във въззивната жалба твърдение, че при главница 600.00лв. и заплатена сума в размер на 354.96лв. остава неизплатена главница в размер на 1

245.04лв., която се претендира е голословно. Същото не било подкрепено с представени доказателства или от заключението на ВЛ. По делото не било установено кога и какви суми са били заплатени и за погасяването на какви задължения са били отнесени. Претенцията била недоказана. Моли се да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от въззивната страна.

С разпореждане от 12.06.2025г., СлОС е оставил без движение исковата молба и е задължил ищеца да посочи, какви точно са исковите му претенции по пера, размер, основание, налице ли е погасяване на задължението и ако да кога и в какъв размер.

В отговор на разпореждането на съда е депозирана допълнителна молба от ищеца/въззивник, в която е посочено, че вземането на страната произтича от договор за заем, за който е била съставена и заповед за изпълнение. Ищецът бил предоставил на ответницата сумата от 600.00лв., която била изцяло усвоена. Била договорена лихва в размер на 66.65лв. – за целия период на издължаване, както и допълнително дължими суми – такси и неустойки. За погасяване на задължението били постъпили суми на 29.12.2023г. – 89.99лв., 10.01.2024г. – 89.99лв., 31.01.2024г. – 189.99лв. и 22.02.2024г. – 84.99лв. Така общо погасената сума била в размер на 354.96лв. Първоначално с внесените суми ищецът погасил главница, лихви и разноски. Така останали да са дължими според него 491.93лв. – главници, 36.90 лв. лихви и 339.08лв. –такси, които били търсени в заповедното производство. След като обаче съдът приел, че договорът е нищожен, жалбоподателят преструктурирал задължението като отнесъл всички платени суми за погасяване на главницата и така останала сумата от 245.00лв. – главница, която ответницата реално била получила, но не е върнала (чл.23 от ЗПК). Моли се въззивният съд да измени обжалваното решение като осъди ответницата да заплати сумата от 245.04лв. – главница.

Съдът е дал възможност на насрещната страна да изрази становище по допълнителната молба. Разпореждането на съда е било връчено на процесуалния пълномощник на страната адв.М. на 10.07.2026г., но до настоящия момент не е депозиран отговор.

Страните не са направили нови процесуални или доказателствени 2 искания.

В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и представител адв.П. писмено становище заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от пълномощника си адв.М., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Данните по делото са категорични и безспорно установяват, че ответницата по иска З. Г. Г. е получила в заем сумата от 600.00лв. Налице е признание от страна на ищеца – въззивник, че договора, по който е бил предоставен заема е нищожен, поради което по правилата на чл.23 от ЗПК следва да върне единствено получената главница по него. Налице е признание от страна на ищеца, че ответницата е извършила плащания на 29.12.2023г. – 89.99лв., 10.01.2024г. – 89.99лв., 31.01.2024г. – 189.99лв. и 22.02.2024г. – 84.99лв. Така общо погасената сума е в размер на 354.96лв., а непогасена главница остава в размер на 245.04лв. По делото няма твърдения и не са представени доказателства от ответницата/въззиваема Г., че освен признатите от ищеца плащания е извършила и други, с които да е погасила оставащата главница или част от нея. По правилата на чл.23 от ЗПК, когато кредитът е прогласен за нищожен поради наличие на неравноправна клауза, кредитополучателят дължи чистата сума по получената главница. В 3 настоящия случай непогасена остава сумата от

245.04лв.

Първоинстанционното решение следва да бъде изменено като същото бъде отменено до сумата от 245.04лв.

Съобразно изхода на делото следва да се присъдят деловодните разноски на страните.

Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. Адвокатските възнаграждения претендирани и от двете страни са идентични (204.52 €) и съответстват на положения от пълномощниците на страните процесуални усилия.

За въззивната фаза на производството, тъй като изцяло се удовлетворява въззивната жалба, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната сумата от 12.78€ - заплатена държавна такса, както и 204.52 евро адвокатско възнаграждение.

За първа инстанция разноските следва да се съобразят с обстоятелството, че ищецът е претендирал сумата 311.65лв., а тя е била основателна само за 245.04лв. Разноските, които е доказал ищецът са в размер н а 425.00лв. – 25.00лв. – държавна такса и 400.00лв. адвокатско възнаграждение. Разноските на ответника са били 400.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Така при уважени 0.79 % от иска, на ищеца се следват 335.75лв./171.67 евро разноски, а на ответника се полагат 84.00лв./42.95 евро.

С обжалваното решение на ответницата/въззиваема Г. са били присъдени разноски в размер на 400.00лв. (204.52 евро). Тъй като присъдената сума е повече от дължимата, обжалваното решение следва да бъде изменено, като същото бъде отменено до дължимата сума от 42.95евро./84.00лв.

По отношение разноските в заповедното производство, съдът съобрази следното :

Аналогично следват да се разгледат претенциите за разноски по заповедното производство. Там е била претендирана сумата от 867.91лв. при дължима сума от 245.04лв., уважената претенция съставлява 28% от претенцията. Заявителят е претендирал разноски в размер на 425.00лв., от които 25.00лв./12.78€ - ДТ и 400.00лв. адвокатско възнаграждение. Размерът 4 на дължимите му разноски е 119.00лв./60.84€.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 184/26.02.2026г. по гр.д. № 1074/2025г. на РС – Сливен, в частта с която предявеният от „М. к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, ул******************* против З. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. *************** положителен установителен иск за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 311.65лв. по запис на заповед от 13.12.2023г. представляваща неизплатена главница по договор за заем № 95561/13.12.2023г. е бил отхвърлен ЗА СУМАТА до 245.04лв./125.29евро.

ОТМЕНЯ решение № 184/26.02.2026г. по гр.д. № 1074/2025г. на РС – Сливен, в частта с която „М. к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, ул.******************* е бил осъден да заплати на З. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. *************** адвокатско възнаграждение за сумата над 42.95евро./84.00лв.

Вместо това постанови:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М. к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, ул.*******************, че З. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. *************** дължи сумата от 245.04лв./125.29евро, част от посочената главница в запис на заповед от 13.12.2023г. представляваща неизплатена главница по договор за заем № 95561/13.12.2023г.

5

В останалата част потвърждава решението.

ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. *************** да заплати на „М. к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, ул.******************* сумите от

73.62 евро (144.00лв.) – разноски по ч.гр.д. № 4202/2024г. на СлРС;

335.75лв./171.67 евро – разноски по гр.д. № 1074/2025г. на СлРС;

217.30евро – разноски по възз.гр.д. № 296/2026г. на СлОС, от които 25.00лв. /12.78€– заплатена държавна такса за въззивната фаза на производството и 204.52 евро адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6