Определение № 241 от 01.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502235 по описа за 2023 година и като взе предвид следното:

Производството е по чл. 129, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № на СГС 279294/22.06.2023 г. на М. Д. Д., ЕГН ********** срещу определение № 263370 от 30.05.2023 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр.д.

№ 10434/2019 г. за връщане на искова молба на М. Д. Д., по която е образувано гр.д. № 10434/2019 г. и прекратяване на производството по делото.

Излагат се оплаквания за съдебен произвол – СГС трябвало да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на СРС след молбата от 12 април 2023, с която исковите претенции са намалени „по принуда“. Твърди се още, че определението е постановено от незаконен състав, въпреки че съдията знае, че има издадена от ищеца книга за него и неговите действия като съдия, и при наличие на основанията на чл. 22 от ГПК, е проявил предубеденост, и пристрастие, а това доказвало явно безправие грубо нарушаване на правата и на закона, както и на европейското право и ГПК въобще.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията за незаконен състав, постановил акта. Според практиката на ЕСПЧ решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. По делото няма никакви данни за предубеденост на съда, който добросъвестно е давал многократно указания за отстраняване на нередовност на исковата молба и е администрирал молбите на ищеца своевременно. Фактът, че по делото са се отвели огромна част от съдиите от СГС, не е основание да се приеме, че съдията, който не го е сторил, е предубеден.

1

На ищеца-жалбоподател са дадени следните указания за отстраняване в едноседмичен срок от получаването им на нередовности на исковата молба с разпореждане на първоинстанционния съд от 03.01.2023 г. 1. Защо счита, че може да насочи исковете си за претърпени вреди срещу застрахователя на ЧСИ; 2. С кои свои действия освен налагането на възбрана ЧСИ е осъществил незаконосъобразно принудително изпълнение, по кое изпълнително дело са осъществени те; 3. По какъв начин осъществените от ЧСИ незаконосъобразни действия са довели до претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди; 4. Колко са исковете – частични ли са и какъв е пълният им размер, както и да представи декларация за имущественото състояние предвид искането за освобождаване от държавна такса.

Препис от разпореждането е връчен лично на ищеца на 17.01.2023 г. По делото е постъпилa молба на 24.01.2023 г. във връзка с това разпореждане, с което частично са изпълнени указанията във връзка с точка 1 и точка 4 и е представена декларация за имущественото състояние на ищеца.

С определение 260400 от 25.01.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса, а определението е влязло в сила на 13.02.2023 г.

С молба от 13.02.2023 г. ищецът е заявил, че намалява исковата си претенция и е поискал изпращане на делото по подсъдност на СРС, като си е послужил с обидни изрази по отношение на съдията от СГС, пред когото делото е висящо.

С разпореждане от 18.04.2023 г. на ищеца са дадени указания да посочи по кое изпълнително дело са осъществени незаконосъобразните действия на ЧСИ, довели до претърпените вреди, както и да представи документ за платена държавна такса по сметка на СГС в размер на 3140 лева. Препис от разпореждането е връчен лично на ищеца на 02.05.2023 г.

Постъпили са молби на 05.05.2023 г. и на 09.05.2023, в които отново ищецът е заявил, че намалява исковата си претенция и е поискал изпращане на делото по подсъдност на СРС. С друга молба от 09.05.2023 г. ищецът е посочил по кое изпълнително дело са извършени незаконосъобразните действия по принудително изпълнение, от които е претърпял вреди и е поискал освобождаване от държавна такса.

В мотивите на обжалваното определение съдът е констатирал, че вече се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса и не дължи ново произнасяне, тъй като няма промяна в обстоятелствата, на които се позовава ищецът. Ето защо, като е установил, че определената държавна такса не е платена, съдът е върнал исковата молба.

Последователно поддържано е в практиката на ВКС становището, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е допустимо и възможно само при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности и е предупредил страната за последиците от неизпълнението. Настоящият състав намира, че дадените от първоинстанционния съд указания за заплащане на държанвна такса отговарят на посочените изисквания, поради 2 което неизпълнението им е основание за прилагане на неблагоприятните последици по чл.

129, ал. 3 ГПК. По делото не е платена държавната такса, определена от СГС. Преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба, СГС не може да изпрати делото на друг съд, тъй като няма как да прецени дали делото му е подсъдно съобразно чл. 118, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са оплакванията, че СГС няма право да постановява актове след нарочната молба за намаляване на исковете „по принуда“.

Многократно е имало увеличаване и намаляване на иска, което води до движение на делото между СРС и СГС от месец март 2017 г. - злоупотреба с процесуални права и невъзможност делото да продължи, дължаща се на действията на самия ищец Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263370 от 30.05.2023 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр.д. № 10434/2019 г. за връщане на искова молба на М. Д. Д., по която е образувано гр.д.

№ 10434/2019 г. и прекратяване на производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3