Решение № 55 от 25.10.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Исперих, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20223310200117 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Е. А. А. от с.К., обл.Разград, срещу Наказателно постановление (НП) №22-0275000293/09.06.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - Р., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.179, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК – Р. поддържа жалбата си, като счита НП за неправилно и незаконосъобразно.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Р., не се явява представител.

За РП – Р., редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2022 г., около 13.30 ч., св.Д. В. Д. – младши автоконтрольор при ОДМВР – Р., РУ – И., бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП на път III 205 (Р. - Я. – Л. – И. – С. К. – Б. – Т.), при км 30+790, в посока гр.И.. На място полицейският служител заварил жалбоподателя Е. А.. Лек автомобил „Ф“ с рег.№..............собственост на жалбоподателя, бил в канавката отдясно на пътя по посока на движението към гр.И.. В проведения разговор с Е. А. св.Д. установил, че водач на автомобила е именно жалбоподателя, който обяснил, че пред него на пътя имало каруца, той не успял да спре и за да не я удари, отбил в дясно и влязъл в канавката. Въз основа на така установеното св.Д. преценил, че водачът Е. А. е виновен, за това, че не е спазвал достатъчна 1 дистанция с предното ППС, не е съобразил скоростта си с пътните условия и с другите участници в движението и му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). При предявяването му на нарушителя, той го подписал без възражения.

Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била отразена същата фактическа обстановка, като наказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 20 ал. 1 ЗДвП и е приложил санкционната норма на чл. 179 ал. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН № 484945/13.05.2022 г. и НП №22-0275-000293/09.06.2022 г., както и от гласните доказателства. В показанията си св.Д. Д. посочва, че когато е отишъл на местопроизшествието, водачът бил на място, като с него имало още едно лице. Автомобилът бил в канавката. Свидетелят извършил необходимите проверки на документите на водача и автомобила, всичко било редовно, пробата за алкохол била нулева. По отношение на причините, довели до попадането на автомобила в канавката, свидетелят направил изводи изцяло въз основа на разказаното му от водача.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание.

Същевременно съдът счита, че при издаване на процесното НП административнонаказващият орган (АНО) е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които от една страна са довели до неизяснена фактическа обстановка и съответно до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга – до неправилно приложение на материалния закон.

Безспорно по делото се установи, а и жалбоподателят не го оспорва, че на посочените в НП дата и място е управлявал собствения си автомобил „Ф“ с рег.№..........., като с несъобразена скорост, при рязко намаляване на скоростта, губи контрол над управляваното МПС и излиза в дясно от пътя, в канавката, като се блъска в дърво. При така описаната в НП и установена в хода на съдебното производство фактическа обстановка административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, а именно – водачът при избиране на скоростта на движение е длъжен да се е съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Така констатираното нарушение АНО е подвел под санкционната норма на чл. 179 ал. 2 ЗДвП. Видно е обаче от съдържанието на НП (а и от това на АУАН), че пълно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179 ал. 2 ЗДвП липсва. Съгласно цитираната разпоредба се наказва с 2 глоба в размер 200 лв. водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Т.е. за да е съставомерно деянието по чл.179 ал. 2 ЗДвП е необходимо не само водачът да се е движил с несъобразена скорост (което в случая е безспорно установено), но и да е причинил ПТП.

В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП се съдържа легално определение за ПТП - това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Съдебната практика е трайна и последователна по отношение на съставомерността на нарушението по чл. 179 ал. 2 ЗДвП, като се приема, че в НП не е необходимо да се посочва с каква скорост се е движил водачът, нито пък причинените материални щети да са на чужд автомобил. При всички случай обаче следва да се посочи в какво се изразяват последиците от ПТПто.

В настоящия случай при описанието на фактическата обстановка както в АУАН, така и в НП е посочено, че след като е излязъл от пътя, водачът се е блъснал в крайпътно дърво. Никъде в обжалваното постановление не е посочено, че именно с това действие нарушителят е причинил ПТП по смисъла на закона и какво е причинило това ПТП. Вероятно този факт блъскането в дървото - АНО е възприел като причиняване на ПТП, но описанието е крайно неясно и непълно. Всъщност и в НП, и в АУАН, само в края на описанието на извършеното от водача е посочено „ПТП“, но без да уточнено какво е предизвикало това ПТП. Посочването на последиците от процесното ПТП е важен елемент от изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179 ал. 2 ЗДвП. Същите съгласно § 6 т. 3 от ДР на ЗДвП може да се изразяват както в телесни повреди или смърт на хора, така и в нанесени материални щети. В случая в НП въобще липсва посочване на този съставомерен резултат. Той не може да се изведе и от приложените към административнонаказателната преписка доказателства. Само може да се предполага, че евентуално са причинени щети на автомобила в резултат на сблъсъка с дървото, но такива не са посочени в АУАН и НП, за тях не се съдържат данни и в административнонаказателната преписка, липсват протокол за ПТП, сведения или снимков материал. А реализирането на административнонаказателната отговорност е недопустимо да става въз основа на предположения и догадки.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай действително АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и такива не са постъпили в 3-дневрия срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, но самия АУАН има пропуски и непълноти при описанието на нарушението в частта за причиненото ПТП, както и доказателствата, които го потвърждават, които пропуски е следвало да бъдат отстранени от наказващия орган в НП. Вместо това АНО безкритично и без каквито и да било други доказателства е приел описаното в АУАН и го е възпроизвел в НП.

По този начин наказващият орган е лишил нарушителят от правото да 3 разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, с което е нарушил правото му на защита.

Неправилното и неясно описание на всички съставомерни елементи на нарушението е довело и до неправилно приложение на материалния закон при прилагането на съответната санкционна норма. В хода на административнонаказателното производство безспорно се установи, че водачът Е. А. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. За това нарушение обаче, при липса на доказателства за причинено ПТП, санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 ЗДвП е неприложима. Като е подвел констатираното нарушение под грешна санкционна норма, АНО е допуснал и нарушение на материалния закон. При липса на друга санкционна разпоредба, която да е относима към цитираното нарушение, е следвало да се приложи общата норма на чл. 185 ЗДвП.

При това положение за съда се налага извода, че АНО е постановил обжалваното НП без да изясни в пълнота фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. Това поведение на органа възпрепятства изясняването на фактическата обстановка и в хода на съдебното следствие. Тъй като в АУАН и НП не е посочено какви са последиците от ПТП-то – дали са причинени телесни повреди на хора или материални щети, съответно нито нарушителят може да организира защитата си, нито съдът може да направи преценка в каква насока следва да се съберат доказателства.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от страна на АНО, са довели и до неправилно приложение на материалния закон, като е ангажирана административнонаказателната отговорост на жалбоподателя за нарушение, за което липсват достатъчно и категорични доказателства, че е осъществено.

Поради това процесното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото производство на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 82540/14.07.2022 г. (л.15 от делото) същите възлизат на 200 лв. за адвокатски хонорар, които следва да се възложат в тежест на административния орган, в чиято структура се намира наказващия орган, издал НП, а именно – ОДМВР – Р.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0275-000293/09.06.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Р, РУ – И, с което на Е. А. А., ЕГН:**********, от с.К., обл.Р., за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на Е. А. А., ЕГН:**********, от с.К., обл.Р. сумата от 200.00 (двеста) лева – разноски по дело за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 5