Решение № 124 от 09.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Търговище, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20243500500190 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано е образувано по въззивна жалба на И. Н. И. от гр. Попово, против ,ешение № 80/ 30.05. 2024 г, постановено по гр.д. № 691/2023г. по описа на Районен съд -Попово.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРЕДОСТАВИЛ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата Изабела И. И., Преслава И. И. и Теодор И. И. на майката П. К. И., ЕГН **********, от гр.Попово, ж.к.“Р...“, бл...., ет.1, ап.17, като е ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на децата при нея; ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични отношения на бащата И. Н. И. с трите деца, както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица в месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспИ.е при бащата в петъчната и съботната нощ, през половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (коледна и пролетна), като конкретно по Коледните, Новогодишните и Великденските празници в числото на посочената половина от съответните ваканции бащата може да взема детето при себе си всяка четна година - за Бъдни вечер и Коледа, всяка нечетна година - на Нова година, а 1 всяка четна година - на Великден; както и по едни месец от летните такива юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; осъдил e бащата И. И. да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца ИЗАБЕЛА И. И. , ЕГН **********, ПРЕСЛАВА И. И., ЕГН ********** и ТЕОДОР И. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител П. К. И., в размер на по 240.00 лв. месечно за всяко от тях, считано от влизане в сила на решението, платима до 1-во число на следващия месец, по посочена от майката банкова сметка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Присъдена е държавна такса 1036.80 лв.

С решението съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от И. Н. И. против П. К.

И. иск по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на трите деца на бащата, за определяне режим на лични отношения на майката с децата, и за присъждане на месечна издръжка.

Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разпита на малолетното дете Изабела; несъобразено с желанията и интереса на децата, необсъдени в цялост свидетелските показания, жалбоподателят моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което родителските права спрямо трите деца да бъдат предоставени на него, като съдът определи и местоживеенето им да е при бащата на адрес в гр. Попово, ул. „Г...“ № 1, вх. Б, ет. 6, ап. 18; да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата, както и месечна издръжка по 240 лв. на дете, платима от майката.

Основните оплаквания са следните:1.При разпита на детето Изабела пред районния съд са присъствали адвокатите на двете страни, които са я „прекъсвали и я разпитвали на кръст“, за да не си навлече неприятности от агресивната си майка (по думи, споделени от детето пред бащата) Изабела само прошепнала, че няма притеснения, когато отиде в жилището на майка си, макар в действителност да не искала да ходи там, заради любовника й, 2.В социалния доклад в точка ”Жилищни условия и среда за детето” изобщо не е отразено дали в жилището, което обитава към момента майката, има нужните условия за отглеждането на три деца, не се събрали доказателства в тази насока, но съдът в решението си неправилно е отразил, че майката разполага с 2 необходимите жилищни и битови условия за правилното отглеждане на трите им деца, докато жалбоподателят твърди, че майката живее в една стая и когато за първи път взела децата за Нова година, четиримата са спали напреко на едно легло; 3. Съдът не е обсъдил показанията на св. Неделчева, че ищцата не общува с баща си, като не е направил и необходимото да изясни причината майката да не общува със своя баща, което, според жалбоподателя е от значение при преценката за нейните възпитателски качества като родител.

Излага части от разговора си с бащата на ответницата П. И. относно причините за лошите им взаимоотношения, свързани и с отношението на майката към децата; 4. Съдът проформа е отбелязал в решението си, че следва да извърши цялостна преценка на критериите, посочени в разпоредбата на чл.

59, ал.4 от СК, „с оглед най- добрия интерес на децата"/ стр. 6/ и изненадващо на стр, 9 бил отбелязал: „Този извод на съда няма как да се промени от изразеното желание на Изабела да остане при баща си”, пренебрегвайки тотално желанието на детето; 5. Не е обсъдено и обстоятелството, че майката не общува с ответника, а използва детето Изабела (тормозейки го по телефона по всяко време на денонощието) като буфер за емоциите си спрямо бащата показателно за липса на възпитателски качества и лош родителски капацитет.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощника й адв. Н. Г.-Антонова, ТАК, със становище за неоснователност на жалбата, поради несъстоятелност на изложените в нея оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изслушването на детето Изабела по реда на чл.15, ал. 1 от ЗЗакрД в с.з. на 30.04.24 г., както и на възраженията за необоснованост и неправилност на изводите на съда относно жилищно-битовите условия и родителския капацитет на майката. Възразява срещу доказателствените искания (с изключение на искането за прилагане на преписката по жалба вх. № 321000-4947 от 13.06.2024 г.), позовавайки се на преклузия на осн.чл. 266, ал. 1 от ГПК. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

С определението по чл. 267 ГЩПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.

В о.с.з., проведено пред въззивната инстанция на 09.09.2024 г., страните се явяват лично и с пълномощници, поддържат своите становища. Въпреки предоставената възможност за спогодба и приканване към сключване на 3 такава, с оглед интересите на децата, такава не е постигната.

Пред въззивния съд са допуснати и събрани нови доказателства: разпит на свидетел, приети са като писмени доказателства 2 преписки на РП Търговище, изслушано е детето Изабела, приет е социален доклад, изготвен на 03.09.2024 г.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

Пред първонистанционния съд са предявени и приети за разглеждане искове (главен и насрещен) от двамата родители за предоставяне упражняването на родителските права, определяне режим на лични контакти и издръжка за родените от съвместното им съжителство малолетни деца Изабела И. И., род.на 18.11.2013 г., Преслава И. И. и Теодор И. И., родени на 20.06.2018 г. в размер на по 240 лв. за всяко дете.

Бащата И. И. твърди в исковата си молба, че съвместното съжителство на страните като семейство е от 2012 г., като първоначално отношенията им били нормални и се разбирали много добре. След като двете малки деца поотраснали, ответницата решила да работи, тъй като не издържала да бъде домакиня, макар, че хигиената която поддържала в домът им, не била на ниво.

Поддържала връзки с други мъже. Многократно започвала работа при различни работодатели, но всеки път недоволствала, по една или друга причина, което след време довеждало, до нейното напускане. Започнала да не обръща необходимото внимание на децата. Спрели да общуват като нормални хора. По цяла вечер била в социалните мрежи. Постоянно му обяснявала, че много неща й липсвали и че не може да живее по този начин, без някакво смислено обяснение. От друга страна той винаги бил трудово ангажиран, с добро възнаграждение и осигурявал необходимите средства за семейството, с цел децата, а и те самите да не чувстват липсата на необходимото за един нормален живот. Това положение продължило до месец юни 2023г., когато заявила, че напуска него и децата, тъй като вече не издържала. Първият месец след напускането си не се обадила нито на него, нито на децата. След това през съботните и неделни дни, започнала да звъни на голямата дъщеря, за да се видят, като срещите им продължавали не повече от половин час. След няколко месеца, започнала да взема малките деца от градина, но и тези й срещи с децата били мимолетни и с продължителност от половин-един час.

4

Предложил й да решат доброволно, със споразумение, въпроса относно местоживеенето на децата, както и упражняването на родителските права, но тя категорично отказала, тъй като това положение за нея било приемливо.

В писмения си отговор по реда на чл.131 от ГПК майката П. К. И. е оспорила иска, с възражения, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителността, в т.ч. и изложените обстоятелства, свързани с родителите й качества. Предявила е насрещен иск на нея да се предоставят родителските права и определено местоживеенето на децата, съответно присъдена издръжка. Според нея през цялото съвместно съжителство с ищеца не могли да намерят сходство в характерите си, подход един към друг и общи ценности.

Преди да се роди първото им дете, претърпяла спонтанен аборт, който преживяла много тежко, но не намерила подкрепа от ищеца. Н.вала се раждането на голямото им дете да заздрави връзката им, но не се получило.

Ответникът не изоставил навика си да се събира навън и да запива, към нея се държал контролиращо и властнически, не й позволявал да излиза дори на разходка с бебето и приятелки, безпричинно и болезнено я ревнувал. Тези непрекъснати съмнения за връзки с други мъже били една от причините за постоянните им дрязги и конфликти. Няколко пъти страните се разделяли и се събирали отново, но ответникът продължил да се държи по същият властнически и обсебващ начин. В ежедневните грижи за децата нямал никакъв ангажимент. За него грижите за децата се изразявали в това да им сложи храна на масата. Продължил да излиза да пие вечер с приятелите си, а като се приберял в къщи, сядал на дИ.а с бира пред телевизора, дразнел се и ругаел децата, когато по време на игра били по-шумни. Социалната изолация, в която живеела и липсата на нормална комуникация и разбиране от страна на ответника я натоварвали и затова, когато децата поотраснали започнала работа, но това задълбочило скандалите в семейството, като ответникът отправял безпочвани обвинения за изневяра, крещял и я обиждал. Проверявал с кого е говорила по телефона и писала в социалните мрежи. Случвало се да й посяга и физически пред очите на голямата им дъщеря. През месец юни 2023г., след поредна свада от ревност, ответникът й дал ултиматум до една седмица да се изнесе от апартамента. Твърди, че не нейно желание, а под закани и натиск се наложило да остави децата при баща им, тъй като тогава нямало къде да отиде и първоначално за няколко месеца живеела при своя позната в кв. „М...“, но не прекъснала контактите си с децата. След раздялата, 5 с Изабела се чувала всеки ден по телефона, всяка вечер след работа отивала в градинката пред блока, да ги види или вземала по-малките от градина, прекарвали заедно вечерите навън пред площадката. Твърди, че през м. ноември 2023г. успяла да се установи в самостоятелно жилище, под наем, в тристаен апартамент в ж.к.“Р...“, където имало необходимите условия за отглеждане на трите деца; кандидатствала за отпускане на общинско жилище.

Трудово ангажирана е и може да осигури основните неща, от които се нуждаят децата. От както има жилище, всеки уикенд децата са при нея. С разрешение на ответника те оставали и за по-дълго, дори и за седмица. С децата се чувствали добре. Твърди, че никога не е била безотговорен родител, а е обгрижвала децата с внимание, топлота и обич, стремяла се е да поддържа с тях добри и приятелски отношения.

В писмен отговор ищецът оспорва твърденията на ищцата и счита исковете й за неоснователни, поддържайки предявения от него иск.

Въззивният съд, след преценка на събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства и доводи на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Разпечатката съдържа 34 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b5f443d-98d9-43a7-b8e2-f9fa17dc7a6a