Решение № 1091 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110209971 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. С. Ш., ЕГН **********, чрез адв.П., срещу Наказателно постановление № 23-4332-008514/17.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, в частта му, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и в частта, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че в случая се твърди жалбоподателят да е извършил поне две нарушения, респективно две отделни деяния, а ЗАНН не допуска съществуването на „продължавано” административно нарушение по аналогия с продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Сочи 1 се, че деянията са извършени на една и съща дата, в един и същи час, при една и съща обстановка, като осъществяват състава на едно и също нарушение, т.е. то се доближава до т. нар. „продължавано престъпление”, но разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН изключва приложимостта в административнонаказателното право на институтите

„множество престъпления” или „продължавано престъпление”, респективно и наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място се излага, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и не е посочил в издаденото НП наличието на отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства или защо приема липсата или наличието на такива, което представлява съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че за второто нарушение жалбоподателят е санкциониран за това, че е управлявал трамвай, което първо не отговаря на фактическата обстановка, второ съставлява съществено противоречие между съставения АУАН и издаденото НП и трето - съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице, което не може да разбере за какво нарушение и при каква установена фактическа обстановка е санкциониран. Счита се, че процесното наказателно постановление е постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да направи своя доброволен избор по реда на чл.3а, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор в хипотезата на отказ от извършване на проверка с техническо средство. В тази връзка се сочи, че вмененият отказ на въззивника да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол е постановен при съществено нарушаване на „надлежния ред”, регламентиран в НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като по този начин е било ограничено правото му да избера и да бъде изследван с доказателствен анализатор, с какъвто полицейските служители е следвало да бъдат оборудвани, което тенденциозно и предубедено отношение към него от страна на полицейските служители е опорочило по-нататъшните действия по административната проверка на място. В заключение се навежда, 2 че неправилно изяснената фактическа обстановка относно главния факт извършено деяние и авторството на нарушението, както и опорочената административнонаказателна процедура обуславят недоказаност на административното обвинение и неправилно приложение на материалния закон.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление в атакуваните му части.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. С. Ш., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.П. с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. В ангажирани по делото писмени бележки и допълнение към тях се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, въз основа на което се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Д. С. Ш. срещу Наказателно постановление № 23-4332008514/17.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 29.04.2023 г. около 03:45 ч. в гр.София, по бул.“Цар Борис III“, с 3 посока на движение от ул.“Николай Державин“ към ул.“Витошки извори“, жалбоподателят

Д.

С.

Ш. управлявал лек автомобил

"ххххххххххххххххххххх, собственост на „ххххххххххххх“ ЕООД, с БУЛСТАТ хххххххххххххх.

При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място на бул.“Цар Борис III“ пред № ххх, полицейски екип при 06 РУ – СДВР, в чийто състав бил свидетелят Т. Г. Т., заемащ длъжността „командир на отделение“ при 06 РУ - СДВР, спрели за извършване на проверка процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – Д. С. Ш., с ЕГН **********, и тъй като в хода на същата свидетелят Т. усетил миризма на алкохол от водача Ш., извикал екип на ОПП – СДВР за оказване на съдействие. На място се отзовали свидетелите св. С. К.

Д. и св. С. П. М. – на длъжност мл. автоконтрольори в СДВР - ОПП, които предложили на водача на лекия автомобил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието на употреба на алкохол с техническо средство " Alcotest dragger 7510", но последният отказал и двата теста.

Във връзка с последното на въззивника Д. С. Ш. бил издаден талон за медицинско изследване № 087336 с отбелязване, че следва да се яви във Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона.

За констатациите от извършената проверка свидетелят С. К. Д. съставил против водача на лекия автомобил Д. С. Ш. АУАН серия G A № 869549/29.04.2023 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.

174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 869549/29.04.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-008514/17.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с наложено 4 административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 16.06.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С.

К. Д., С. П. М., Т. Г. Т. и С-И-Г- С. (частично).

От показанията на свидетелите С. К. Д., С. П. М. и Т. Г. Т. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации, в това число - че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с технически средства за употреба на наркотични вещества и за наличието на употреба на алкохол, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал.

Показанията на свидетеля С-И-Г- С. са информативни в частта им досежно обстоятелствата, че въззивникът Ш. е управлявал МПС на процесното място, където е бил спрян за извършване на полицейска проверка, поради което и в тази им част като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. В останала им 5 част обаче, в която свидетелят излага, че на въззивника не е била предлагана проверка с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, а директно са му били връчени акт и талон, съдът счита, че обрисуват недостоверно факти и обстоятелства от обективната действителност и изграждат защитна версия на въззивника. В тази връзка съдът съобрази и противоречието в свидетелските показания в частта им дали свидетелят е присъствал през цялото време на извършваната проверка, респективно дали е възприел всички действия на полицейските служители, тъй като от една страна се твърди, че полицейските служители „не са обяснявали нищо, не са възлагали нищо и не са разпореждали нищо“ на жалбоподателя, а от друга страна се сочи, че свидетелят е присъствал „почти през цялото време“ на проверката, респективно и е налице несигурност дали изобщо е възприел релевантните за проверката действия на контролните органи. Поради изложеното и доколкото в посочената им част свидетелските показания се явяват изолирани и неподкрепени от други доказателствени източници, същите не се ползват от съда при формиране на фактическите му изводи.

От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 087336, връчен на Д. Ш. на 29.04.2023 г. в 05:45 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да стори това – до 45 минути от връчване на талона.