Решение № 1103 от 02.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба от А. А. Р., в качеството му на длъжник по изп.дело № ***г. на ЧСИ К. П., против разпореждане от 29.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че от 24.10.2019г., когато от взискателя била подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, банковите му сметки и МПС, до 25.03.2022г., когато била подадена нова молба за налагане на запор върху банкови сметки, не било направено искане за извършване на каквито и да било изпълнителни действия, поради което на осование чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпила перемпция..

От взискателите „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и ТД на НАП- гр.*** не са подадени писмени възражения.

От ЧСИ К. П. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 06.06.2018г. по молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2017г.. С молбата не е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като е посочен само един изпълнителен способ, който взискателят е пожелал да бъде предприет за събиране на вземанията му, а именно опис на движимо имущество. Както се сочи и в жалбата, на 24.10.2019г. от взискателя е подадена молба, с която са заявени искания за налагане на запори върху трудовото 1 възнаграждение, банкови сметки и МПС на длъжника, както и за извършване на опис на движими вещи в дома му. Насрочен е опис на движими вещи за 28.02.2020г.. Съобщение за насрочения опис не е връчено на длъжника, тъй като същият не е бил открит на адреса му.

На 12.02.2020г. ЧСИ П. е наложил запор върху притежаваните от А. Р. мотопед марка „Хонда“ и лек автомобил марка „Фиат“. На 09.03.2022г. ЧСИ П. е насрочил за 13.05.2022г. опис на движими вещи в дома на длъжника, а на 25.03.2022г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху негови банкови сметки, в случай, че такива бъдат открити.

Във връзка с доводите в жалбата на първо място следва да се направи ясно разграничение между двугодишния срок, с изтичането на който настъпва перемпция, и срокът на погасителната давност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става ясно, че двугодишният срок, с изтичането на който принудителното изпълнение се прекратява по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.

Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето от ЧСИ изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ. Перемция е налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, но не и когато от взискателя са поискани изпълнителни действия, но те не са осъществени и са останали безрезултатни. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”.

Видно от материалите по изпълнителното дело, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия с молба от 24.10.2019г., а впоследствие с друга молба от 25.03.2022г.. Междувременно на 12.02.2020г. е наложен запор върху МПС на длъжника, а на 09.03.2022г. е насрочен опис на движими вещи. Описът на движими вещи, който е следвало да бъде извършен на 28.02.2020г., следва да е насрочен на 24.10.2019г., тъй като на молбата от същата дата е налице резолюция „Уважавам молбата“. Съобщение за насрочения опис е изпратено на А. Р. на 07.01.2020г.. Между датите на двете молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия са изтекли повече от две години. Повече от две години са изтекли и между датата, на която е наложен запор върху МПС на длъжника12.02.2020г., и датата, на която повторно е насрочен опис на движими вещи в дома му09.03.2022г.. Ето защо, обжалваният отказ ще следва да бъде отменен, като се даде указания ЧСИ П. да прекрати производството по изп.дело № ***г. с изрично постановление.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К. П. да прекрати производството по негово изп.дело № ***г., обективиран в разпореждане от 29.05.2024г..

УКАЗВА на ЧСИ К. П. да прекрати производството по изп.дело № ***г. с изрично постановление.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3