Решение № 10911 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

..........911 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110161180 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:

М. Д. Ш.: сумата от 3323.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. София, ж. к. „Л. .............. сумата от 564.75 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 18.10.2022г., сумата от 32.57 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.09 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

Е. Г. Н. : сумата от 1107.68 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. София, ж. к. „Л. .............. сумата от 188.25 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 18.10.2022г., сумата от 10.86 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.36 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си 1 задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно общите му условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата Е. Г. Н., с който предявените срещу нея искове се оспорват с твърдения, че договорът за продажба на топлинна енергия по повод на процесното жилище, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата- Г.Н. не бил приподписан от нейно име след смъртта на последния, както и че не е получавала фактурите за процесните задължения. Оспорва да е действителен потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Д. Ш..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен договор от 18.10.1989г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за 2 държавните имоти, че на посочената дата В.М. Н. и ответницата М. Д. Ш. (Д.) са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. София, ж. к. „Л. .............. при равни квоти- по ½ идеална част за всяка, а от удостоверение за наследници № .................. по описа на Столична община, район „Люлин“че след смъртта й на 16.10.2007г. В.М. Н. (Иванова) е оставила като свои наследници по закон ответницата М. Д. Ш., както и Г.В.Н.- нейни деца, които съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили поравно собствената й идеална част от процесния имот. Така, в резултат от сделката от 1989г. и от настъпилото наследствено правоприемство ответницата М. Ш. се легитимира като собственик на ¾ идеални части от жилището- ½ идеална част, придобита чрез покупко- продажба, и ¼ идеална част- чрез наследяване на майка й.

Собствената на Г.В.Н. идеална част от имота, възлизаща на ½ част от притежаваната приживе от майка му ½ идеална част, или общо ¼ идеална част от жилището, е преминала след смъртта му на 02.09.2014г. към патримониума на малолетната му дъщеря- ответницата Е. Г. Н.. С оглед на така установеното и при липсата на данни, а и на твърдения за настъпили преди или в хода на исковия период юридически факти, довели до отчуждаване на правото на собственост върху процесния апартамент от правните сфери на ответниците, следва да се приеме, че именно те са били собственици на имота при установените квоти през исковия период и като такива съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕпотребители на доставяната до същия топлинна енергия, материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената й. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая ответниците не оспорват принадлежността на правото на собственост върху имота към правните им сфери, вкл. през исковия период, както и квотата на всеки от тях в съсобствеността.

Във връзка с доводите на ответницата Н. в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК следва да се изясни, че доколкото съгласно закона договорното правоотношение между топлофикационното дружество и конкретен правен субект възниква с факта на придобиване на вещно право- на собственост или на ползване, по отношение на имот, намиращ се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, т. е. доколкото се касае за неформален договор за покупко- продажба на топлинна енергия между ищеца и отделния етажен собственик, безпредметни и неотносими са съжденията в отговора, касаещи придподписване от наследницата на Г.Н. на сключен от него писмен договор за доставка на топлинна енергия. По идентични съображения правно ирелевантно е и кой е действителният обитател на жилището, а с това и фактически ползвател на топлинната енергия, като отношенията между съсобствениците в тази насока подлежат на уреждане помежду им съобразно правилата на неоснователното обогатяване.

Що се отнася до получаването на фактури за процесните задължения, следва да се изясни, че същото е без значение за възникването на правоотношението, както и за дължимостта на сумите по тях, доколкото при сключен съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК договор за продажба на топлинна енергия, регламентиран от приложимите общи условия на ищеца, срещу които не се твърди ответниците, респ. техните праводатели да са възразили в срок, изискуемостта на задълженията настъпва съобразно предвиденото в тези общи условия, в случая съобразно общите условия, в сила от 10.07.2016г., съгласно които всяко месечно задължение следва да бъде заплатено в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а задълженията по изравнителните сметки- до 45 дни след изтичане на съответния отчетен период.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор № 4712/08.10.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в 3 режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Ответниците не са оспорили и реалното изпълнение на задължението на ищеца, респ. на третото лице- негов помагач, да предоставят съответното количество топлинна енергия, респ. услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот през исковия период, както и стойността на същите, поради което и съобразно приобщените и неоспорени писмени доказателства следва да се приеме, че същите възлизат именно на претендираните суми от общо 4430.71 лева- цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2019г. до м.