Решение № 755 от 22.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Добрич, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20213230101148 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Й. Д.

Й. с ЕГН **********,гр. Д., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адресат упълномощения адвокат С.С., гр. А., ул. „***“ № ***, с която против „Банка ДСК” АД с ЕИК 121830616, гр. София, р-н Оборище, ул.

„Московска“ № 18, са предявени искове, след уточнение с молба от 14.05.2021г. и с молба от 01.06.2021г., както следва:

- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от 3200,78 лева, съставляваща сбор от главница, лихви и други вземания, получена и инкасирана при начална липса на основание от „Банка ДСК” ЕАД от разплащателна сметка IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44 с титуляр Й. Д.

Й., по която са били отчитани парични суми по сключения между тях Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г.

- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от 2585,37 лева, съставляваща сбор от лихвени вземания, формиран чрез остойностяване на разликата между договореното лихвено възнаграждение от 8,95% и начисляваното и инкасирано възнаграждение при редовна главница, получени и инкасирани при начална липса на основание от „Банка ДСК” ЕАД от разплащателна сметка IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44 с титуляр Й. Д.

Й., по която са били отчитани парични суми по сключения между тях Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г.

- за осъждане на „Банка ДСК” АД да заплати на Й. Д. Й. сумата от 379,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1

3200,78 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.

- за осъждане на „Банка ДСК”ЕАД да заплати на Й. Д. Й. сумата от 306,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 2585,37 лева за периода от 30.01.2020г. до 31.03.2021г.

- за прогласяване за нищожни поради противоречие с императивни правни норми и поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителите на следните текстове от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г.: чл. 4.1. изречение първо за думите ”... , определян периодично от БАНКАТА,...” и чл.

4.1. изречение второ; чл. 6.2; чл. 7; чл. 8.1. в края на изречение второ за думите”... определен от БАНКАТА.”; чл. 16.1. в края на изречение второ за думите: ”... , с които КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е запознат и ги приема с подписване на настоящия договор.”; чл. 16.2 и чл. 16.3 - за прогласяване за нищожни поради противоречие с императивни правни норми и поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителите на следните текстове от „Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г.”: чл. 8, чл. 9, чл. 12 и на чл. 14 в частта ”... и приема ...”.

Претендират се законните лихви върху сумите от 3200,78 лева и 2585,37 лева от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните обстоятелства: Между страните са сключени два договора - Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г. и Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. Общо за двата договора ищецът твърди следното: отчитането на плащанията е договорено да се извършва по негова разплащателна сметка в лева с IBAN BG75 STSA 9300 0009 0422 44.

Плащанията на всички задължения за главници и за лихви е предвидено да се извършва чрез служебното им инкасиране от парични суми, налични по разплащателната му сметка. Отчитането на задълженията за главници и за лихви по двата кредита е извършвано от „Банка ДСК” АД по друга сметка 2627 8362, без това да е договорено. Ищецът не е получавал уведомления от „Банка ДСК” АД за изменение на договорен лихвен процент, за просрочие на парично задължение или за друго обстоятелство. Получено е (от жената на доведения син на ищеца) само едно уведомление с изх.№ 06-20-01898 от 21.08.2019г. за овърдрафт кредит.

Относно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г. се твърди конкретно и следното:

Възнаграждението за предоставена сума по овърдрафта е договорено да бъде променлив лихвен процент върху фактически ползвана сума от кредитен лимит от 3000 лева. Размерът на лихвения процент се определя периодично от банката, като при подписване на договора е бил 12.95%. В предоставените на ищеца документи не са посочени компонентите за формиране на възнаграждението по този договор, нито на условията за промяната на всеки от тези компоненти. Банката не твърди да е извършвала промяна на размера на лихвеното си възнаграждение. Ищецът не е ползвал никакви парични суми по свое искане или нареждане по този договор. Относно фактическото ползване на суми по този договор банката направила различни твърдения към 2 ищеца в изпратени му писма от 21.02.2020г. и от 15.03.2021г. (подробно посочени), които и не съответстват на предоставеното му извлечение по сметка. Данните в извлечението за инкасирането на суми за лихви по договора за овъдрафт на 5 дата от всеки месец не съответстват на договорената падежна дата на това задължение на 27 дата от всеки месец. До настоящия момент банката отказва да посочи на ищеца конкретни суми по този кредит, които да е ползвал на конкретни дати. С оглед липсата на доказателство за каквато и да е ползвана от ищеца сума по договора за овърдрафт, твърдението на „Банка ДСК” АД за изискуемост на сума по този кредит е неоснователно. Извършените от „Банка ДСК” АД начислявания и инкасирания на възнаграждение върху незаявена и неползвана от ищеца парична сума по договора за овъдрафт, е при начална липса на основание.

Банката сама е нареждала ползването на суми по този договор за сметка на ищеца, както и сама е инкасирала свое лихвено възнаграждение. С писмо до „Банка ДСК” АД от 15.01.2020г. ищецът предявил за плащане общата сума от 5786,15 лева, получена от ответника без основание по двата договора, и заявил претенцията си за заплащане и на обезщетение за забава върху нея.

Периодът на забавено плащане е от 30.01.2020г. до 31.03.2021г. Началната дата е единадесетия работен ден след получаване от „Банка ДСК” ЕАД на поканата за плащане от 15.01.2020г., защото с нея ищецът предоставил 10 работни дни за доброволно изпълнение. Крайната дата е денят на подписване на исковата молба.

Относно Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2013г. се твърди конкретно и следното:

Договорено е възнаграждението на банката за предоставената сума да бъде променлив лихвен процент върху предоставена и непогасена главница.

Компонентите за формиране на това възнаграждение, както и условията за промяната на всеки компонент, не са посочени в нито един от предоставените на ищеца документи. При подписване на договора възнаграждението е било в размер от 8.95%. В писмо от 21.02.2020г. банката е посочила, че размерът на това възнаграждение е променян два пъти, като на 27.08.2014г. е увеличен на 9.45%, а на 27.06.2015г. - на 13.45%; посочено е основанието за увеличенията и изпращане на съобщения до ищеца, без твърдение за получаването им. В предоставеното на ищеца извлечение по сметка е посочено, че на 21.01.2014г. е отразена операция по „промяна на лихвен процент”, без данни за съдържанието на тази промяна. В същото извлечение, за посочените от банката дати на въвеждане на новите размери на лихвеното възнаграждение /27.08.2014г. и 27.06.2015г./, няма отразени операции с такова наименование.

Съгласно договора, при установено неизпълнение на условие по него, банката има право да увеличи лихвеното си възнаграждение с 0.5% и да го приложи от следващата неизпълнението падежна дата на договора./ т.9.1.2. във вр. с т.1.1. от Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс”/. Условие по тази кредитна програма е всички доходи на ищеца да бъдат получавани по банкови сметки в „Банка ДСК” АД. С Решение от 15 октомври 2020г. по дело С-778/18 на Съда на Европейски съюз е указано, че правото на Европейски съюз не допуска определянето на лихвено възнаграждение по договор за кредит да бъде в зависимост от условие за превод на всички доходи на кредитополучателя по сметка при кредитора. Поради изложеното, лихвено 3 възнаграждение в размери от 9.45% и от 13.45% на „Банка ДСК” АД по този кредит, е било прилагано от неизвестна дата при начална липса на основание.

„Банка ДСК” АД отказа да посочи на ищеца методика и/или конкретни компоненти, които формират нейното възнаграждение по този кредит, вкл. и на „Базов лихвен процент”, участващ при формиране размера на възнаграждението по кредита.

По исковете за прогласяването за нищожни, поради естеството им на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, както и поради противоречието им с императивни правни норми, на текстове от двата договора за кредит, ищецът излага следните обстоятелства:

1. Относно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.11.2005г. се твърди конкретно следното:

Всеки от оспорените като недействителни текстове от договора е изцяло в полза на банката, в качеството на търговец по сделката и изцяло във вреда на ищеца, като потребител. Всеки от текстовете на договора е предварително изготвен от банката и не е индивидуално договарян с него.

Текстовете са част от формуляр на банката с наименование „Приложение № 3.4.ново”, като това е изрично вписано на първа страница от договора.

Текстовете в двете изречения на чл.4.1. предвиждат едностранно право на банката да определя годишен лихвен процент по кредита, без да са упоменати условия, с възникването на които, банката да има право да определя годишен лихвен процент. В договора няма текст, който да регламентира начина на определяне на годишен лихвен процент по кредита.

Липсата на такъв текст създава неяснота по размера на възнаграждението на банката и позволява едностранното му определяне и тълкуване от нея, което да е задължително за потребителя. Поради това оспорените текстове на чл.4.1. от договора са неравноправни клаузи, като освен това са и в противоречие на императивните разпоредби на чл. 39 от ЗБ и на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Размерът на законната лихва е бил различен от размера по чл. 4.1., изр. първо от договора.

Клаузата на чл. 6.2. е изцяло в полза на банката, като създава възможност тя да увеличава размера на главницата по овърдрафт кредита, дори когато не е ползвана от потребителя. Увеличаването на главницата е предвидено да се извършва от банката чрез теглене от нея на сума по разрешения овърдрафт, която сума се ползва от банката за нейно възнаграждение, а за ищеца остава плащането на така увеличената главница и на така увеличения размер на възнаграждението на банката по главницата.

Текстът не предвижда потребителят да ползва фактически такава сума по главница, а увеличаването да се извършва от банката - без негово съгласие или дори уведомяване. Предвижда също ищецът да заплаща лихва и върху така формирана главница по кредита, дори когато размерът на главницата надвишава договорния лимит. В тази си част договорният текст е в противоречие и с разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, предвиждащи сумата по договор за банков кредит да е определена между страните. Като вид банков кредит, този за овърдрафт е за кредитна сума с максимален лимит, но чл.6.2. от договора предвижда формираната по него главница да надвиши уговорения в чл. 1 лимит. Клаузата е в противоречие и с императивната 4 разпоредба на чл. 39, ал.3 от ЗБ, задължаващ банката да уведоми получателя на суми по овърдрафт кредит, когато размерът на ползваната от него сума надвишава договорения лимит.

Клаузата по чл.7 се оспорва по същите съображения, като тази на чл.

6.2., както и поради това, че тя предвижда формираната по чл.6.2. главница да бъде олихвявана за превишението над договорния лимит на кредита с лихвен процент, определен едностранно от банката, без да въвежда никакви критерии, методика или размери, които банката да прилага за определяне на този лихвен процент, представляващ нейното възнаграждение.