Решение № 2397 от 26.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2397 гр. Бургас, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120102485 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на Т. Д. В., от гр. Бургас, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ..............., със седалище гр. София, с която моли да бъде прогласена недействителността на сключения между страните Договор за паричен заем № ............... год., поради противоречието му на закона.

Ищецът Т. В. е изложила следните фактически и правни твърдения: на 10.04.2024 год. страните са сключили Договор за паричен заем № .........за сумата от 600 лв., която ищцата следва да върне в срок от 22 месеца, на 11 двуседмични вноски; в договора са посочени ГПР в размер на 56.40 % и договорна лихва от 45 %; заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от конкретно посочени три вида обезпечения; на 10.04.2024 год. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ............, по който ищецът дължи възнаграждение от 248,93 лева, платимо разсрочено – на вноски, съвпадащи с тези на договора за кредит; за процесния договор се прилагат нормите на ЗПК, ЗЗП и ЗПФУР;

1 общите разходи по кредита следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователни премии, ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия; ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита; в процесния договор е посочен ГПР от 56.40 %, без да е предоставена информация какви компоненти включва; ответникът и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица по смисъла на ТЗ; действителната цел на гаранционния договор не е да обезпечи вземанията на ответното дружество, а да оскъпи по заобиколен начин договора за кредит; ищцата не е имала право на избор и възможност за ин‐ дивидуално договаряне, тъй като дружеството-гарант се одобрява от свърза‐ ния с него кредитор; опитът на ответника да обезпечи възможната фактическа неплатежоспособност на потребителя чрез заставяне на последния да сключи възмезден договор за поръчителство прехвърля риска от възможната неплатежоспособност върху потребителя, което пряко противоречи на нор‐ мата на чл. 16, ЗПК; дължимото по гаранционния договор възнаграждение представлява скрито, очаквано и известно за ответника възнаграждение, което оскъпява предоставения заем; предвиденото и изчислено възнаграждение за дружеството-гарант е включено в предварително изготвения погасителен план към договора за кредит; размерът на това възнаграждение е следвало да бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в ГПР; невключването на тази сума в ГПР цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по кредита; нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК и приложение намира разпоредбата на чл. 22, ЗПК, което води до недейс‐ твителност на договора за кредит; на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следва да извърши преценка и за наличието на други неравноправни клаузи в договора.

Ищецът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

2

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД.

Ответникът-АД е оспорил иска като неоснователен; изложил е следните насрещни фактически и правни твърдения: процесният договор е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК, а ГПР е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК; възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и не следва да бъде включвано при изчисляване на ГПР; договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя; тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване; изискването за обезпечение е стандартна практика при отпускане на кредити и цели намаляване на кредитния риск за заемодателя; на ищеца са били предоставени няколко възможности за обезпечение, а изборът на дружество-гарант е бил една от възможностите, предоставени на заемателя, и е резултат от неговата свободна воля; ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор; в процесния договор са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, и взетите предвид допускания; общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от ДР на ЗПК; ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит, и е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора – размер на усвоената сума, броя на усвояванията, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума; ГПР включва всички разходи по кредита – това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита; заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР; ответникът няма основание да включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване 3 на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя; за да бъде един разход включен към общите разходи по кредита, този разход или трябва да е пряко свързан с договора за кредит и да е известен на кредитора към момента на сключване на договора, като лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници, или трябва да е разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, която обаче е задължително условие за получаване на кредита; по тези критерии възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не може да бъде включено в категорията „общи разходи по кредита“; договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелно правоотношение, с отделен предмет, и не урежда предоставянето на паричния ресурс, а единствено цели впоследствие да се създаде обезпечителна връзка между гаранта и кредитора; субектите по този договор са различни от страните по договора за кредит, а правата и задълженията, които възникват от него, имат различен правен характер; това обстоятелство изключва автоматично възможността този договор да бъде погълнат от договора за кредит или приравнен на негов елемент; възнаграждението по гаранцията не е разход, който е присъщ на самото предоставяне на кредита; възнаграждението по гаранцията се дължи за поемане на риск от трето лице и за осигуряване на допълнителна сигурност, то не е свързано с ползването на сумата по кредита, а с обезпечаването на нейното връщане; обезпечението не увеличава стойността на получената услуга (кредита), нито представлява възнаграждение за нея – то служи единствено като гаранция за изпълнение; решаващо значение има и обстоятелството, че подобен разход може да бъде включен в общите разходи по кредита само ако е задължително условие за неговото получаване; няма доказателства, че сключването на договора за гаранция е било условие за отпускане на кредита, тъй като не всяко обезпечение е задължително; ищецът не е доказал, че без сключване на договора за гаранция кредитът не би бил предоставен, че потребителят не е имал реална възможност да избере дали да обезпечи задължението си, че възнаграждението е било предварително определено като неизбежна част от цената на кредита; наличието на функционална връзка не е равнозначно на правна тъждественост, множество правоотношения могат да бъдат свързани в икономически смисъл, без това да означава, че съставляват едно единно правно основание или че всички разходи по тях следва да бъдат обединени; за да бъде едно плащане включено в ГПР, е 4 необходимо да се установи, че то е обективно необходимо за получаването на кредита, неразривно и неизбежно свързано с него и е част от цената, която потребителят заплаща за предоставения финансов ресурс; според практиката на СЕС, допълнителни услуги или разходи могат да се включат в ГПР само ако са задължителни или са част от конструкция, която фактически прикрива цената на кредита; ГПР е нормативно установен математически показател, предназначен основно за стандартизирано сравнение между различни кредитни продукти; ГПР не представлява цена в парично изражение и не определя размера на нито едно конкретно задължение на потребителя и не показва каква сума ще бъде платена по кредита; ищецът не се е съгласил да заплати 60.64 % ГПР, а да получи определена парична сума и да върне конкретно определена обща сума – тези абсолютни стойности са били известни предварително и са били напълно разбираеми за средния потребител; волята на страните е формирана въз основа на конкретни парични величини, а не въз основа на сложния математически показател ГПР; от икономическа гледна точка е значително по-вероятно потребителят да е взел решението си въз основа на лесно разбираемите елементи на договора – размер на заемна сума, размер на дължима сума, размер на погасителните вноски и пр.; дори хипотетично да се приеме, че ГПР е бил изчислен неточно, това само по себе си не доказва наличие на заблуждение, нито причинна връзка между посочената стойност на ГПР и решението на потребителя да сключи договора; за да окачестви като „заблуждаваща“ практика, състояща се в посочването на по-нисък ГПР, националният съд трябва да провери дали и доколко тази практика подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел; когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост; прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение; чл. 23 от Директива 5

2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение; ищецът, избирайки да обезпечи вземанията чрез дружество-гарант, индивидуално договаря с него съответните условия, поради което не може да се приеме, че същият е бил лишен от възможността да определи обхвата на задълженията си; потребителят е бил в състояние да прецени икономическите последици на взетите от него решения; изискването за предоставяне на обезпечение не може да бъде тълкувано като заместител на процедурата по оценка на кредитоспособността, а представлява самостоятелен договорен механизъм за управление на риска, различен по своя предмет, цел и правни последици от оценката на кредитоспособността; оценката на кредитоспособността и обезпечението изпълняват различни функции в кредитното правоотношение и са насочени към управление на различни рискове – между двете понятия не съществува отношение на взаимно заместване; извършването на оценка за кредитоспособност не изключва възможността кредиторът да изисква обезпечение, както и наличието на обезпечение не прави ненужна преценката относно кредитоспособността на потребителя; оценката на кредитоспособността представлява инструмент за предотвратяване на кредитния риск, докато обезпечението представлява инструмент за ограничаване на последиците от вече настъпил кредитен риск; съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 год., когато съдът е сезиран с иск по ред а на чл. 124, ал. 1, ГПК, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката – подобно тълкуване прави и СЕС в решението по дело С 511/17.