Решение № 19893 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19893 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110106775 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ТТ. С.” ЕАД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в гр. С., район „..............., представлявано от А. С. и И. И. Е., чрез пълномощника юрк. Ф. И., против Е. Е. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Хр. Б. №, вх., ет. партерен, и против М. Й. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „Хр. Б. №, вх., ет. партерен, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 7.. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на следните суми, при условията на разделност, касателно топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „Хр. Б. №, вх., ет. партерен, апартамент, с присъединен абонатен № ......... инсталация № .....

З а Е. Е. П., ¾ ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от 1014,47 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13..90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., сумата от 25,20 лв., представляваща главница за ДР за отчетен период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г.,

З а М. Й. Р., ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от 338,16 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., сумата от 8,40 лв., представляваща главница за ДР за отчетен период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60081/2022 г. по описа на СРС, ГО, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден 1 имот, находящ се на адрес в гр. С., ж. к. „Хр. Б. №, вх., ет. партерен, с абонатен № ......... по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „ТТ. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.

Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ТТ. С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват исковете по основание и размер.

Ответницата М. Р. твърди, че не е наследник на Е. П. чиято собственост е била топлоснабдения имот. М. Р. е бивша съпруга на Е. П. но бракът им е прекратен на ........ г., поради което тя не наследява бившия си съпруг. Сочи, че не е живяла в процесния топлоснабсен имот и не е ползвала топлинна енергия.

Ответницата Е. П. също оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през исковия период в апартамента не е имало отоплителни уреди, а е ползвана само топла вода, като е била заплащана своевременно. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

По делото е постъпила молба от третото лице – помагач „ТТ. С.“ ЕООД, в която е посочено, че за процесния период дружеството е осъществявало услугата по дялово разпределение за абонатен № ......... като представя 2 бр. справки за дялово разпределение, документ за годишен отчет и протокол за неосигурен достъп.

В открито съдебно заседание от 17.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, не прави възражения по доклада и моли да бъдат приети представените от „ТТ. С.“ документи като доказателства по делото. Не прави нови доказателствени искания. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответниците не се явяват и не се представляват.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 7.. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 28750/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответниците; точно изпълнение на задълженията 2 на ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответниците, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена; размерът на законната лихва от датата на падежа на задълженията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

От приложения по делото Нотариален акт № .. том ........ от 1997 г., на I нотариус при СРС, се установява, че . П. е дарила на сина си Е........П. 1/6 ид.ч. и на внучка си Е. Е. П. 2/6 ид.ч. от недвижим имот – Апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Хр. Б. №, в партерния етаж на сградата, вх. от улица „Н. Р.“ с площ от 69 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, килер, главо антре и черно антре. При извършеното дарение Л...... П. е запазила правото си на пожизнено и безвъзмезднo ползване на дарените идеални части.

Впоследствие, видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5.. том I, рег. № 1060, дело № 74/1998 г., Е. Е. П. е дарила на баща си Е........П. собствената си 1/3 ид.ч. от горепосочения недвижим имот, като се запазва правото на безвъзмездно ползване на дарената част от имота пожизнено за Л...... П., учредено с Нотариален акт № .. том ........ от 1997 г., на I нотариус при СРС. Следователно Е... Попов е станал собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като в полза на Л...... П. е имало учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху посочените идеални части.

При смъртта на Е... Д..., починал на 05.07.2000 г., същият е оставил като законен наследник дъщеря си и ответница по делото Е. П., от което следва, че последната е станала т.нар. „гол собственик“ на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Приживе Е... Д... действително е имал сключен граждански брак с М. Й., но, видно от приложеното по делото Решение от 09.02.1983 г., влязло в сила на ........ г., постановено от Софийски градски съд, I Гражданско отделение, Брачна колегия, по гр.д. № 5323/1982 г., същият е бил прекратен още през 1982 г. От същото следва, че към датата на смъртта на Е... Д... М. Й. не е имала качеството на негов наследник.

От своя страна, . П. е починала на 05.04.2012 г., на която дата е било погасено и учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния апартамент.

Следователно от този момент ответницата Е. П. е станала пълноправен собственик на ½ ид.ч. от имота.

По делото са представени нотариален акт от 1936 г. и записка за вписване на нотариален акт за право на собственост, придобито по Закон за етажната собственост, съгласно които Ди. Х. П. е признат за собственик на процесния имот, като по делото няма данни за наличие на родствени връзки със страните по делото или с техните наследодатели, с оглед което не може да се установи по делото чия собственост е останалата ½ ид.ч. от имота към настоящия момент.

С оглед гореизложеното съдът намира, че, считано от 05.04.2012 г., ответницата Е. П.

3 е станала страна по облигационно правоотношение с „ТТ. С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ през процесния период, съответстващо на притежаваните от нея идеални части от собствеността на имота.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответницата Е. П., дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.