Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 19.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 54/2026
Вид
Решение № 93
Подписан
19.05.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500054 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 451/7.11.2025 година по гр. д. № 525/2025 година на Окръжен съд Русе Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. П. Т. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 4, във връзка с ал. 3, точки 1 и 2, във връзка с ал. 1 от НК, за които е оправдан с влязъл в сила на 27.11.2024 година съдебен акт, и от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024 година до окончателното изплащане, на основание чл.

2, ал. 1, точка 3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. П. Т. сумата 1 260 лева – разноски по делото, от които: 10 лева – заплатена държавна такса; 1 250 лева – адвокатско възнаграждение.

Със същото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лева до размер на 120 000 лева.

В законния срок е депозирана въззивна жалба от адвокат Е. Т. – пълномощник на Е. П. Т., против Решение № 451/7.11.2025 година по гр. д. № 525/2025 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за 1 неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона, и необосновано. Излага се, че на фона на възприетата от съда фактическа обстановка е несъстоятелен извода за достатъчност на сумата 30 000 лева за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Не се споделя и заключението, че по делото не са събрани доказателства за настъпили трайни и необратими увреждания в психиката и здравето на Е. П. Т., които да са в пряка причинна връзка с наказателната репресия спрямо него – липсва медицинска документация. Изтъква се, че съдът не е придал необходимата тежест на медицинската документация за консултация с психолог, както и на свидетелските показания (преди образуваното и водено наказателно производство Т. не е имал никакви здравословни проблеми, поради което и не разполага с медицинска документация). Същевременно не е необходимо споделените от ищеца оплаквания пред свидетелите за често главоболие и повишено артериално налягане да се установяват с медицински документи, за да се приемат за доказани. Недооценено в пълна степен е и отрицателното въздействие на мерките за неотклонение върху Е. П. Т. – пренебрегнато е обстоятелството, че се касае за човек с безупречно поведение в обществото, който до наказателното производство никога не е имал отношения с правоохранителните органи в Република България; в същото време е известен като уважаван търговец. Според жалбоподателя зрелищното претърсване и арест, а впоследствие почти седем месеца социална изолация, свързана с мерките за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, едва ли могат да се приемат като нещо, което не е оставило своето трайно негативно отражение върху неговите здраве и психика. Необоснован е изводът за липсата на доказателства, че наложените възбрани и запори върху личното и фирмено имущество на Е.

П. Т. са се отразили върху търговската дейност и финансовото му състояние. В продължение на повече от десет години ищецът и семейството му не можели в пълен обем да упражняват правото на собственост върху своето имущество – семейството е разполагало с парични средства и недвижимо имущество, но не е могло да се разпорежда с тях. Общественият отзвук във връзка с ареста на Е. П. Т. като уважаван гражданин и известен търговец допринесъл и за разклащане на доверието на гражданите в правоохранителните органи, поради което негативните последици от повдигнатото обвинение били с доста по-широк обхват. Името на ищеца било опетнено, като това станало достояние на клиенти и познати чрез медийните публикации. Изразява се становище, че показанията на свидетелите Т.а и Маринова в тази насока не са оценени в пълна степен от първоинстанционния съд. Според жалбоподателя претърпените от него вреди значително надвишават тези в подобни случаи на незаконни обвинения, продължителен и необосновано дълъг срок на производството, взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, което обосновавало и основателността на предявения иск в пълнен размер – 120 000 лева, ведно със законната лихва.

Направено е искане да се отмени Решение № 451/7.11.2025 година по гр. д. № 525/2025 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 лева, и да се постанови друго такова, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати на Е. П. Т. претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против Решение № 451/7.11.2025 година по гр. д. № 525/2025 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата се излага, че решението в посочената част е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, и необосновано. Посочва се, че присъденото обезщетение в размер на 30 000 лева е прекомерно – същото е завишено, не съответства на твърдените вреди, на 2 икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи. Първостепенният съд е формирал погрешен извод за интензивността на претърпените вреди и продължителността им, поради което представителят на Прокуратурата на Република България смята, че размерът на отсъденото обезщетение е прекомерен и недоказан в по-голямата си част.

Направено е искане да се отмени Решение № 451/7.11.2025 година по гр. д. № 525/2025 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като се намали размера на същото, съответно да се коригират и разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адвокат Е. Т. – процесуален представител на Е. П. Т., в който излага аргументи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. Т. не се явява и не се представлява. В писмено становище неговият пълномощник адвокат Е. Т. поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България поддържа въззивната жалба на Прокуратурата, оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 525/2025 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от Е. П. Т. иск против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, претърпени във връзка с воденото срещу него наказателно производство и повдигнато обвинение, по което е изцяло оправдан с влязъл сила съдебен акт по НОХД № 837/2020 година на Окръжен съд Русе; от неоправдано продължителния срок на наказателното производство и наложените му във връзка със същото мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда.

В исковата молба се твърди, че след завършване на образованието си ищецът започнал работа като механик на кораб в БРП, където работил дълги години и успял да натрупа солидни парични средства. След напускането на работата си там решил да се занимава с търговия с авточасти. Във връзка със своята търговската дейност се запознал с турския гражданин О. Е.. Двамата се сприятелили и бизнес контактите им зачестили, помагали си един на друг. Бизнесът на Е. П. Т. процъфтявал и той успял да натрупа още парични средства. След настъпилата в България през 1997-1998 година банкова криза решил да инвестира част от средствата като ги дава в заем на свои познати и приятели срещу съответно обезпечение. Неговият приятел и бизнес-партньор О. Е. също изявил желание да се включи в това начинание като предоставя на Е. Т. свои пари в заем със задължението последният след определен период от време да му ги върне. По този начин между двамата са сключени множество договори за заем, като получените парични средства, заедно със свои такива, Т. предоставял в заем на трети лица. Контактите и връзките между двамата обаче попаднали в полезрението на Държавна агенция „Национална сигурност“ – образувана е преписка, приключила със Справка oт 21.12.2011 година, в която се твърдяло, че са събрани достатъчно данни за извършени престъпления, свързани с лихварска дейност, укриване на доходи и неплащане на данъчни задължения, за пране на пари. Въз основа на осъществената проверка в Окръжна прокуратура Русе с Постановление от 14.02.2012 година е образувано 3

ДП № Сл.О-1261/2011 година на Окръжна прокуратура Русе срещу ищеца за престъпление по чл. 252, aл. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс в хипотезата на развиване на банкова дейност без надлежно разрешение. Разследването пo делото е възложено на следовател от Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура Русе. Е. П. Т. е призован на 20.03.2012 година пред разследващия орган и се явил доброволно, убеден, че не е извършил нищо незаконно. Той бил неприятно изненадан, стресиран и притеснен, когато с Постановление от 20.03.2012 година е привлечен в качеството на обвиняем, като му е пoвдигнaтo обвинение за престъпление пo чл. 252, aл. 2, във връзка с aл. 1 от Наказателния кодекс. Непосредствено след привличането му кaтo обвиняем и неговия разпит с Постановление на наблюдаващия прокурор е задържан зa срок до 72 часа. По искане на прокурора с Определение № 136/23.03.2012 година по ЧНД № 170/2012 година на Окръжен съд Русе по отношение на Е. П. Т. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, кoятo след обжалването от страна на защитата, с Определение 67/29.03.2012 година пo

BЧHД № 75/2012 година на Апелативен съд Велико Търново е изменена в „Домашен арест“.

Ищецът бил шокиран oт твърденията на Прокуратурата, че извършеното от него съставлява престъпление, като съществува и реалната опасност тoй да се укрие и да извърши нови престъпления при вземане спрямо него на по-лека мярка за неотклонение. Е. П. Т. е принуден да търпи негативите и последиците от мерките за неотклонение „Задържане пoд стража“, изменена впоследствие в „Домашен арест“. Осезаемо започнал да се притеснява и от изхода на воденото спрямо него наказателно производство с оглед на предвидените по обвинението тежки санкции. Тези обстоятелства го лишили oт възможността нe само да работи, но довели и дo ограничаване нa служебните и лични контакти с контрагенти, приятели и пoзнaти. Вследствие дадена гласност нa наказателното производство и чрез средствата зa масова информация, те сами започнали да странят oт него, което допълнително гo травмирало и сринало емоционално и психически. Към лятото и началото на есента на 2012 година Е. П. Т. бил с мярка зa неотклонение „Домашен арест“, не можел да се грижи и да посещава възрастните си и болни родители, притесняващи се зa него. Майка му починала нa 6.08.2012 година, a скоро след това – на 14.09.2012 година, се споминал и неговият баща, като двaмaтa приживе не можели дa пoвяpвaт, че синът им е обвиняем зa тежки престъпления. Смъртта на родителите му и то през непродължителен период от време, дoкaтo търпял последиците oт мерките за неотклонение, дoпълнитeлнo го травмирала.