Решение № 11 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602281 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 26 от 17.08.2023 г. по НОХД № 665/2022г., Районен съдКарлово, 1 н.с. е признал подсъдимия П. Ю. П. за НЕВИНЕН в извършване на престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатите му обвинения. Съдът се е произнесъл по разноските по делото, оставяйки същите за сметка на държавата.

Срещу присъдата е депозиран протест от прокуратурата и допълнителни мотиви към него, в който се претендира незаконосъобразност на постановената присъда. В протеста, който е депозиран в срок, е изложен възгледът, че доказателствата по делото са достатъчни в своята съвкупност да обезпечат извода относно причастието на подс.П. към вменената му във вина деятелност.

Формулираната претенция е окръжният съд да отмени първостепенната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия по повдигнатите му обвинения. Основният довод, аргументиращ искането на 1 държавното обвинение, се изчерпва с твърдението, че „описаните в обвинителния акт хулигански действия са учебникарски примери и дори при действително оскъдните доказателства относно приноса на подс.П. в телесната повреда на пострадалия“, прокуратурата намира за установено „съучастието му в извършването на тези хулигански действия“.

При пренията представителят на окръжната прокуратура изложи съображенията си в подкрепа на исканията за постановяване на осъдителна присъда, изразявайки несъгласие с доказателствения анализ на първата инстанция, без да посочва конкретни съображения. Акцентира върху наличието на категорична установеност относно присъствието на подсъдимия П. на инкриминираните събития, въз основа на което изведе становището, че липсата на преки доказателства „че той е нанесъл процесния удар, не означава, че косвено събраните не могат да доведат до такъв извод“ /междувпрочем нанасянето на такъв удар от страна на П. не се и твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт/.

Защитникът на подс.П.-адв.Ш. изрази мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване, като изложи конкретни съображения против претенцията за постановяването на осъдителен съдебен акт.

Подсъдимият П. се присъедини към изложените от защитника му доводи, без да предложи собствени съображения в подкрепа на направеното искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че искането на прокуратурата се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства–обясненията на подс. П., както и показанията на разпитаните по делото свидетели: Н.Т., Т.Г., Г.П., И.Л., И.С., А.Б.; писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за разпознаване на лица ведно с фотоалбум, характеристична справка, заверен препис от протоколно определение по НОХД № 165/22 г. по описа на КрлРС, заверен препис от решение по НАХД №239/22 г. по описа на КрлРС, справка за задгранични пътувания, справка за съдимост на подс. П., епикриза, съдебномедицинско удостоверение; както и заключението на изготвеното по 2 делото заключение на съдебномедицинската експертиза– първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Ю. П. има ЕГН **********. Той е роден на *** г. в гр. К.. Български гражданин е, ***. Завършил е средно образование. От 2018 г. живее и работи във Великобритания. Не е женен. Понастоящем пребивава в България, живее в с. К., обл.Пловдив. Не е осъждан.

Свид. Н.Т. и свид. Г.П. имали близка приятелска връзка. Свид. И.С.брат на подс. П. П., също харесвал П.. Вниманието на С. към П. не допадало на Т., който мотивирал П. да си уговори със С. среща на 04.09.2019 г. до читалището в с. К., на която да разреши проблема. На 04.09.2019 г., вечерта, подс. П., заедно с брат си, свид. И.С., свид. А.Б. и други техни приятели се намирали в ресторант в с. К., когато след 22.00 ч. С. получил телефонно обаждане и излязъл от заведението, съобщавайки на останалите, че отива да се види с момиче. На същата дата, около 22,00 ч. свид.Н.Т. и свид.И.Л. пристигнали в с. К., докарани от управлявания от свид. Т.Г. лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ***, която ги оставила в двора на читалището на с. К.. Свид. Г.П. вече ги очаквала там. Не след дълго пристигнал на това място и свид. С.. Същият останал неприятно изненадан от присъствието на Т. и Л., тъй като мислел, че ще се срещне с П. насаме. Между свид. Т. и свид. С. първоначално започнала размяна на реплики, като впоследствие двамата си разменили взаимно удари, при което свид. И.С. с кръв по лицето напуснал мястото. Свидетелите Г.П., Н.Т. и И.Л. постояли известно време в парка пред читалището, след което се обадили на свид. Т.Г. да откара Т. и Л. обратно с автомобила си в Карлово. След като Г. пристигнала пред читалището, всички се качили в автомобила и потеглили.

По пътя оставили свид. П. до дома й в с. К. и продължили в посока гр.

Карлово по пътя, който преминавал през с. Климент, път PDV 1360. Свид.

Т.Г. управлявала автомобила, И.Л. пътувал на предната дясна седалка, а Н.Т. пътувал сам на задната седалка.

По същото време, свид.И.С., след като си тръгнал от района на читалището, вървейки по улицата, срещнал брат си-подс.П. П.. Последният, виждайки го с окървавено лице, попитал кой му е причинил нараняването. С. могъл да посочи само свид. Т., тъй като не познавал другия човек. Виждайки нараняването по лицето на брат си, подс. П. се ядосал, понеже имал недобър 3 опит при водено от него дело за нанесена му телесна повреда с укриване на лицата, които му я причинили. Тъй като били близо до дома на свид. А.Б.техен приятел, му се обадили и същият излязъл, виждайки също кръвта по лицето свид. С., който уведомил за случилото се и свид. А.К.-също техен приятел. Четиримата се събрали и решили да намерят хората, които са причинили нараняванията на С., както и да разберат защо са го сторили.

Потеглили с личния автомобил на свид. Б.-марка „Опел Омега“ с рег. № ***, управляван от него. Обиколили селото и от случаен техен познат разбрали, че познатите на Г. със „зеления миниван“ потеглили в посока към с. Климент.

Насочили се в указаната посока и не след дълго, вече извън селото, на път PDV 1360, между с. Каравелово и с. Климент, в землището на с.Каравелово, обл.Пловдив, настигнали управлявания от свид. Г. автомобил.

Минавало полунощ-вече на 05.09.2019 г. Свид. Б. изпреварил автомобила, управляван от свид. Г. и спрял по начин, по който препречил пътя на първия. Т.Г. спряла управлявания от нея автомобил, но от пътуващите в него никой не посмял да излезе, тъй като се уплашили от извършената от спрелия ги автомобил маневра. През това време свидетелите С., Б., К. и подс.

П. излезли от автомобила, с който пътували и някои от тях започнали да приканват, викайки, пътуващите в автомобила на Г. да излязат.

Междувременно свид. А.К., който още със слизането си носил предмет със себе си, счупил с него предното стъкло на автомобила на Г.. Тя излязла и започнала да крещи, търсейки обяснение за причините, поради които й чупят колата. Междувременно, свид.С. се качил на тавана на колата й, носейки в ръце дървен предмет, приличащ на бухалка, с който нанесъл няколко удара там. След това отворил задната вратата и започнал да дърпа свид. Т. да излезе от автомобила, като с помощта на свид. Б., изтеглили Т. от автомобила.

Последвала размяна на обидни думи между Т. и С., при което вторият замахнал с дървения предмет и ударил Т. по главата, след което пострадалият паднал на земята, а от главата му потекла кръв.

Междувременно, свид.А.К. разпознал свид. Г., която била негова съученичка и се опитал да я успокои. Двамата се намирали зад автомобила и разговаряли. Подс. П. бил до брат си и се опитвал да го успокои, макар и неуспешно. Попитал свид. Л., който се намирал до тях, защо са набили брат му, а той му отговорил превъзбудено, че ще прави каквото си поиска, при 4 което П. му казал да спре да подскача и да се успокои, иначе ще му удари шамар. През това време свид. С. успял да удари Т. по главата и след като всички разбрали за това, обстановката утихнала. Т. се качил в колата, заедно с Л. и Г. и бил закаран в болница.

Във връзка с полученото увреждане пострадалият бил лекуван в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив от 05.09.2023 г. до 13.09.2023 г., когато бил изписан с подобрение. На същия било издадено съдебномедицинско удостоверение № 1128/2019 г. от Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив.

По случая било образувано наказателно производство, по което свидетелите К. и Б. били освободени от наказателна отговорност за престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а свид.И.С. бил осъден за престъпления по чл.131, ал.2 т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, вр. ал.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Настоящото производство се води само срещу подс.П., за когото поради отсъствието му от РБългария, делото не е приключило заедно с това на останалите.

Поради нуждата от специални знания в хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, според чието заключение се установява, че на Н.Т. била причинена черепно- мозъчна травма със счупване на лявата теменна и лявата слепоочни кости, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата теменна област, наличие на въздух в черепната кухина, наличие на кръв в лявата тъпанчева кухина, наличие на кръвна колекция /хематом/ под меките черепни покривки в лява теменна област, разкъсно-контузна рана в лява теменна област. Така описаната черепно-мозъчна травма със счупване на лявата теменна и лявата слепоочни кости, разкъсно-контузна рана над мястото на счупените кости и навлизане на въздух в черепната кухина била преценена като нараняване, проникващо в черепната кухина. Описаните увреждания били получени по механизма на удар и/или притискане върху твърд тъп предмет и е било възможно по начин и време да се получат така, както било установено в материалите по досъдебно производство, а именно при нанасяне на побой с дървен прът по главата.

Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключението на 5 вещото лице, като е преценил, че е компетентно изготвено и с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика и е споделим. Изведените фактически констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание.

Информацията, изводима от отделните гласни доказателствени средства, е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието на данните, сочени от останалите гласни доказателства и с експертните изводи. Не се наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на такива, които не се намират по делото. Направеният от първата инстанция доказателствен анализ е обстоен, коректен и напълно се споделя от настоящата инстанция, поради което е ненужно да бъде преповтарян.

Изложеното обосновава извода, че от районния съд не са допуснати неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на решението му на процесуално основание. Изготвените към решението мотиви покриват напълно изискуемия стандарт по чл.305, ал.3 от НПК.