Решение № 873 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902108 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ответното Б.Е.И. ЕООД – в качеството на възложител и Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ – в качеството на изпълнител, е сключен Договор рег. № 3-2395/20.08.2014 г. с предмет „Услуги по разработването и внедряването на неуправляеми авиационни ракети /НАР/ С-8 КОМБЕ в съответствие с военен стандарт ВС 2.03:2007 „Разработване и внедряване в производството на отбранителни продукти“. В изпълнение на договора е сключено допълнително споразумение от 06.10.2016 г. между ответното Б.Е.И. ЕООД – възложител, Института по отбрана и Военновъздушните сили - изпълнител, с предмет извършване на войскови летателни изпитания на неуправляеми авиационни ракети /НАР/ С-8 КОМБЕ, съобразно приложени Програма и Методика. Съобразно т.9.3 от споразумението, ответникът е следвало да достави в срок от 6 месеца след приключване на летателните изпитвания дълготрайни материални активи /ДМА/ и материални средства /МС/, а именно – гориво за самолетите, турбохладилник, авиационни акумулаторни батерии и четки за генератор за самолет, които са надлежно индивидуализирани по вид и количество, като е в забава за изпълнение на задължението си за доставка от 19.05.2017 г. Летателните изпитвания със състав и техника на ВВС са проведени на 18.10.2016г. успешно, за което е съставен Протокол от 01.11.2016 г. Сочи, че задълженията на ВВС по т.7.5 и т.7.8 от раздел V по споразумението са изпълнени, поради което се явява изправна страна по споразумението. В проведена кореспонденция между страните с оглед забавата в доставките, ответникът с Писмо изх. рег.№3307/10.04.2017г. е отговорил, че е провел преговори с руското експортно дружество „Р.“АД за доставка на материалните средства, като в тази връзка му е предоставен проект на договор с такъв предмет и с неизпълнение по същия обосновава собствената си забава в процесното правоотношение. Ищецът твърди, че като изправна страна по договора е проявявал многократно търпимост и толерантност за постигане изпълнението и от другата страна, като с тази цел е било сключено и Допълнително споразумение рег. № 1

3397/20.12.2017г. за удължаване сроковете за доставките в полза и на двете страни.

Сочи, че съгласно чл. 11 от споразумението никоя от страните няма право да прехвърля изпълнението на своите задължения или да делегира права по тях на трета страна, като неизпълнението на тази клауза прави ответника неизправна страна. В изпълнение на т.

20.5 от Допълнителното споразумение, ищецът отправил покана за доброволно изпълнение до ответника, надлежно връчена на 29.06.2021 г., в която му е предоставен разумен срок да извърши доставката – до 23.07.2021г., като е уведомен, че след изтичането му споразуменията се считат за развалени на основание чл. 87 ЗЗД.

Съгласно т. 15 от Допълнителното споразумение, ответникът дължи изплащането стойността на банковата гаранция по т.10.5 в размер на 120 000 лв., което да бъде сторено в 14-дневен срок, изтекъл на 06.08.2021 г., като по сметка на ищеца не е постъпило плащане. Прави искане договорът и споразуменията към него да бъдат признати за развалени, поради неизпълнение от страна на ответника. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв. – в размер на незаплатената стойност по банковата гаранция, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 3 600 лв. – неустойка, съгласно чл. 4, ал. 2 от Допълнителното споразумение в размер на 3% от дължимата сума от 120 000 лв., както и сумите за законна лихва за забава върху всяка от главниците, начислени за периода от 06.08.2021 г. до 29.10.2021 г., съответно в размер на 2833.33 лв. върху главницата от 120 000 лв. и в размер на 85 лв. върху главницата от 3600 лв. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това в срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка оспорва размера на претендираното обезщетение за неизпълнение на договора, както и същото да е дължимо в този размер, съобразно договореното между страните, като твърди, че дължимото такова е в размер на 10% от неизпълнената част на споразумението и съобразно договореното в чл. 4, ал. 3. В случай, че претендира реално изпълнение и обезщетение за забава, то същото следва да бъде в размер на 3% от стойността на забавеното изпълнение, като недопустимо е кумулативното претендиране и на двата вида обезщетение. Излага твърдения, че сключеният между страните договор е едностранен, като ответникът се е задължил да достави стоките, срещу което не стои насрещна престация на ищеца, поради което е неприложим институтът на разваляне на договорите по реда на чл. 87 и сл. ЗЗД. Сочи, че едностранният договор между страните за доставка на стоки възниква с подписването на първото допълнително споразумение от 2016 г., като ответникът е гарантирал изпълнение на задължението си да достави стоките с предоставяне на банкова гаранция в размер на 120 000 лв. С оглед спецификите на подлежащите на доставка стоки и заложените спецификации от ищеца, изпълнението по договора се явява крайно ограничено и може да бъде изпълнено само от руския съконтрахент – „Р.“АД, от който за част от стоките – турбо хладилник и четки за генератор, ответникът получил проекто-договор на 10.04.2017г. /6 месеца след отправено запитване за това/, по който e предвиден срок за изпълнение 7 месеца след извършване на пълно плащане към доставчика. За стоките – Авиационни акумулаторни батерии, поради предоставяне на прекомерно завишена оферта, било отправено запитване до друг немски производител. Излага, че вносът и доставката на такъв вид стоки не е свободен, като е поставен под разрешителен режим през дълга и сложна процедура по одобрения и разрешения. В кореспонденция между страните ищецът е заявил, че приема изпълнение на доставката на стоките от чуждестранните съконтрахенти и в сроковете, поставени от тях. В резултат на това се стига до подписване на допълнителното 2 споразумение между страните от 20.12.2017 г. С писмо от 24.08.2018г. ответникът уведомил ищеца, че е заплатил авансово 50 % от стойността на доставката на „Р.“АД и очаква фактура за окончателното плащане, което е необходимо за извършването на доставката на стоките. Междувременно и поради наложените от ЕС на Русия санкции, нито една кореспондентска банка не разрешава извършване на плащане към руския доставчик, което положение съществува до момента. В тази връзка излага доводи, че неизпълнението се дължи на обективна и невиновна невъзможност за това и не следва да бъде свързано с договорна отговорност и което представлява обстоятелство по чл. 6 от Допълнителното споразумение от 2017 г., за което ответникът е уведомил надлежно ищеца. Сочи, че офертата от немския производител била получена от ответника на 30.10.2019г., като било демонстрирано неглижиране на исканията на ответника, поради малкия обем на поръчката. За обсъждането на всички тези въпроси била проведена среща между страните на 23.10.2019г., за която бил изготвен протокол от 07.11.2019 г. и в който е обективирано извънсъдебното признание на неизгодни за ищеца факти – съгласие относно характера на причините за неизпълнение като обективни такива.

Поради неоснователност на главния иск, счита за такива и акцесорните искове за неустойка и законна лихва за забава, като моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в установения срок за това, в която ищецът поддържа първоначално изложеното от него в исковата молба и оспорва доводите и възраженията на отговора му по нея. Оспорва ВВС да се явяват страна, която от самото начало управлява договорните отношения и ответникът не е имал друг избор освен да пристъпи към сключването на договора. В тази връзка твърди, че ВВС встъпва като страна в правоотношението с подписване на Допълнително споразумение от 2016 г. към Договора от 2014 г., сключен между ответника и Института по отбрана „Проф. Цв. Лазаров“. Оспорва да е налице обективна невъзможност за неизпълнение, като счита изложените в тази насока доводи на ответника за неоснователни. Сочи, че от представената кореспонденция между ответника и немското дружество производител се установява единствено воденето на преговори, но не и осъществяването на сделка, с което ответникът да е пристъпил към осигуряване на материалните средства. По отношение на руския доставчик излага, че рестрикциите към Русия съществуват още преди подписването на двете допълнителни споразумения към договора, като са установени след анексирането от нея на полуостров Крим през лятото на 2014 г. В случай, че бъде прието, че договорът между страните има характер на договор за изработка, претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв. като възнаграждение, дължимо срещу приетото изпълнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения срок за това, в който ответникът поддържа първоначално изложените от него доводи и възражения. Оспорва твърденията на ищеца, че рестрикциите към Русия, които ограничават изпълнението на договора, датират от 2014г., като сочи, че същите не са засягали възможността за парични преводи, като доказателство за това било извършеното авансово плащане към руския доставчик.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Командване на Военновъздушните сили против „Б.Е.И.“ЕООД с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор № 32395/20.08.2014г., сключен между Б.-Е.-И. ЕООД – в качеството му на възложител и Институт по отбрана „Проф. ******* – в качеството му на изпълнител, с предмет на договора – предоставянето на услуги по разработването и внедряването на неуправляеми авиационни ракети /НАР/ С – 8 КОМБЕ в съответствие с военен стандарт ВС 2.03:2007 „Разработване и внедряване в производството на отбранителни продукти“, детайлно конкретизирани в Таблица № 1, обективирана в договора, срещу цена от 12 000 лв. с ДДС, като е предвидено поетапното й изплащане при завършване на определени етапи от възложеното – т. 2 и т. 3 от договора. В т. 10.2 е предвидено задължението на изпълнителя да изготви и съгласува с командира на Военновъздушните сили и подпише с възложителя допълнително споразумение за извършване на летателни изпитвания. В раздел VII от договора се съдържат клаузите за неустойка при неизпълнение и забавено изпълнение.

Представено е и Допълнително споразумение от 06.10.2016 г. към договор № 32395/20.08.2014г., сключено между Б.-Е.-И. ЕООД – в качеството му на възложител и Институт по отбрана „Проф. ******* - в качеството на изпълнител и Военновъздушните сили – в качеството на получател, сключено въз основа на положителна резолюция от министъра на отбраната на докладна записка с № 30-17330/26.07.2016 г., по силата на което възложителят осигурява за свой риск и своя сметка да достави на получателя материалните средства, посочени в т.9.3, подточки 2, 3 и 4 от Допълнително споразумение от 06.10.2016 г., а именно: 1. Турбохладилник – 1 брой, тип 6483; 2. Авиационни акумулаторни батерии – 4 броя; 3. Четки за генератор – 96 броя. Възложителят и получателят са постигнали съгласие, че общата стойност на доставяните материални средства е 120 000 лв. В чл. 2 са предвидени сроковете за изпълнение, а именно 7 месечен такъв за всеки от материалите, считано от подписване на споразумението.