Решение № 12706 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12706 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №

20241110132174 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Н. М., чрез адв. А. А., срещу „************* ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 6120,18 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 12.04.2024 г. до 12.10.2024 г., при брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец в размер на 1012 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2216,74 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 23.06.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 дни за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,35 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 31.05.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2024 г.; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1493,90 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за 1 периода от 01.03.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 30.04.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2024 г., както и предявените в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1493,90 лева, представляваща обезщетение за незаконното му недопускане до работа през периода от 01.03.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2,86 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът заемал длъжността „*******************“ в ответното дружество, считано от 14.04.2021 г. На 28.02.2024 г. ответникът го уведомил, че трябва незабавно да издаде камиона и че повече няма да бъде допускан до работа. На 21.03.2024 г. П. М. се запознал с искане за даване на обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ, но отказал да се подпише за неговото приемане. Искането му било връчено чрез ЧСИ на 28.05.2024 г. При извършена проверка в системата на НАП ищецът установил, че работодателят подал информация за прекратяване на трудовия му договор, считано от 12.04.2024 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Със самата заповед служителят се запознал на 12.11.2024 г., когато получил екземпляр от нея от Софийска районна прокуратура. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна. На първо място възразява, че ищецът бил лице, което се ползвало със закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като страдал от захарна болест (диабет) и бил трудоустроен. В този случай за неговото уволнение следвало да се изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, но такова липсвало, а служителят изобщо не бил попитан дали попада в някоя от хипотезите на чл. 333 КТ. Възразява, че цялата дисциплинарна процедура била опорочена. Оспорва твърдението на работодателя, че от 01.03.2024 г. ищецът бил в „самоотлъчка“, тъй като неполагането на труд не било по негова вина. Поради това за исковия период служителят имал право на трудово възнаграждение, респ. на обезщетение за незаконно недопускане до работа. Освен това твърди, че не бил заявявал и не бил ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., поради което работодателят му дължал обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 58 дни. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************* ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К.

Б.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

2

Възразява, че на срещата с управителя на ответното дружество, състояла се на 28.02.2024 г., ищецът заявил, че напуска. От страна на работодателя му била представена декларация по чл. 333 КТ, но служителят отказал да я попълни и подпише. Отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели. Възразява, че приложеното към исковата молба решение на ТЕЛК по никакъв начин не било доведено до знанието на ответника преди уволнението, макар че в същото била подчертана необходимостта от незабавно връчване на екземпляр от него на работодателя. След проведената на 28.02.2024 г. среща П. М. престанал да ходи на работа, не отговарял на обажданията на управителя на ответното дружество и дори блокирал телефонния й номер, без да посочва причини за това или да представи документ, извиняващ отсъствието му. Работодателят опитал да връчи заповедта за уволнение на ищеца чрез куриер, но пратката била върната с отбелязване, че служителят не бил намерен на адреса. Оспорва претенцията на ищеца по чл. 224, ал. 1 КТ, като твърди, че П. М. ползвал изцяло полагащия му се платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. му било изплатено дължимото обезщетение. Последният работен ден на ищеца бил на 28.02.2024 г., като трудовото възнаграждение до тази дата било изплатено в пълен размер. За м. март и м. април такова не му се дължало, тъй като служителят самоволно преустановил явяването си на работа, с което нарушил трудовата дисциплина. Липсвало явяване, както и недопускане до работа, поради което работодателят не дължал и претендираното в условията на евентуалност обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът П. Н. М., редовно призован, се явява лично и с адв. А..

Процесуалният представител поддържа исковата молба и молбата-уточнение от 09.04.2025 г.

В хода на устните състезания моли съда да уважи подадената искова молба и да отмени оспореното уволнение като незаконосъобразно. За част от нарушенията били изтекли преклузивните срокове по чл. 194 КТ, а друга част изобщо не били доказани. Освен това от представеното по делото решение се установявало, че ищецът се ползвал от предварителна закрила при уволнение. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „************* ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба.

В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Безспорно било установено по делото, че е налице сериозно нарушение на трудовата дисциплина, като работодателят бил спазил законовата процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователен бил и искът за заплащане на трудово възнаграждение за период, през който ищецът изобщо не се е явявал на работа. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско 3 възнаграждение. Представя писмена защита, в която подробно мотивира наведените в процеса възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 7/13.04.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 8/02.10.2023 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*******************“ в ответното дружество на пълен работен ден – 8 часа дневно и 40 часа седмично, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %. Договореният размер на основния платен годишен отпуск бил 20 работни дни, като ищецът имал право на още 5 работни дни допълнително.

От писмо на началника на Полицейско управление *************** от 06.03.2024 г. се установява, че като част от разследването на предполагаемо престъпно деяние кражба, извършено срещу П. Н. М. на 10.12.2023 г. от неизвестен извършител, на 06 март 2024 г. била подадена жалба до Окръжна или Районна **************** под номер ***********//**********/**********/2024 (*************).

Видно от 5 броя заповеди на управителя на ответното дружество, на основание чл. 173, ал. 4 КТ било наредено на П. М. да ползва платен годишен отпуск, както следва: със Заповед № ************* г. – ползване на платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 13 работни дни, считано от 09.08.2022 г. до 25.08.2022 г., включително; със Заповед № ************* г.

– ползване на платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 9 работни дни, считано от 13.12.2022 г. до 23.12.2022 г., включително; със Заповед № ************* г. – ползване на платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 3 работни дни, считано от 03.01.2023 г. до 05.01.2023 г., включително; със Заповед № ************** г. – ползване на платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 5 работни дни, считано от 20.12.2023 г. до 29.12.2023 г., включително; със Заповед № ************ г. – ползване на платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 8 работни дни, считано от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г., включително.

Заповедите са подписани единствено от управителя на дружеството и не съдържат подпис за служител.

От представени по делото 6 броя болнични листи с № ************, издаден на 11.04.2023 г., № ***********, издаден на 12.05.2023 г., № *************, издаден на 12.06.2023 г., № *************, издаден на 11.07.2023 г., № ***************, издаден на 10.08.2023 г., № *************, издаден на 18.09.2023 г., се установява, че ищецът ползвал общо 180 дни отпуск за временна неработоспособност през периода от 03.04.2023 г. до 29.09.2023 г.

От представено по делото Експертно решение № ********* от заседание *********** г. на ТЕЛК към „*****************“ АД се установява, че на ищеца били признати 66 % 4 трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години – до 01.02.2027 г.