Решение № 34 от 29.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Ямбол, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.****, ул.***, № ** - ищца, чрез адв.Б. З. от САК, се обжалва Решение № 50 от 01.12.2022г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д.№ 225/2022г. по описа на ТРС, с което отхвърля предявения иск от М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.****, ул.***, № **, подаден чрез пълномощник Б. З. от САК, против „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Лозарска" № 12, представлявано от В.М.И., за прогласяване нищожността на чл.8 от договор за паричен заем сключен между страните касаещ начислена неустойка.

Въззивницата счита решението за неправилно, необосновано и недопустимо. Излага, че въпреки че е приел, че липсва правен интерес за предявяване на иска, съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е отхвърлил предявения иск. Възразява, че първоинстанционният съд е направил невярна констатация: „В исковата молба и в писмения отговор на ответника изрично се твърди и страните не спорят относно факта, че задълженията на ищцата по договора са погасени, като сумата посочена в него е изцяло платена в размер на 2760 лв." Излага, че в исковата молба липсват каквито и да е твърдения относно извършени от ищцата плащания, че единствено е посочено, че на ищцата е начислена неустойка в размер на 1232,87 лв. на базата на чл.8 от Договора. Възразява срещу извода на ТРС, че 1 ищцата няма правен интерес от предявяване на установителен иск. Излага съображения за недействителност на чл.8 от договора. Моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното Решение № 50 от 01.12.2022г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д.№ 225/2022г. по описа на ТРС и да постанови друго решение, с което да уважи предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Лозарска" № 12, представлявано от В.М.И., чрез адв. Н. Ш. от АК-Хасково. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. От пълномощника на въззвивника е постъпила молба, в която заявява доводи по същество и моли за уважаване на въззивната жалба, претендира разноски по ДПЗС.

В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща представител. От пълномощника на въззиваемата страна е постъпила писмена молба, с която поддържа подадения отговор на въззивна жалба и моли ЯОС да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и е заявена претенция за присъждане на направените разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем като отпуснатия заем ев размер 1200лв., при 28 равни месечни вноски за погасяване, като в чл.6 на договора е уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл.6 било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка от 1232.87лв. При при сключване на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер на 1232,87 лева, тъй като не е представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, няма съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита, за който няма разписана методика на формиране. Твърди, че грешно е посочен размера на ГПР, че посочения в договора размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща" търговска практика, че уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение по договора е нищожна и с тази клауза се цели заобикаляне на закона и се уговаря в полза на кредитора 2 допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Твърди се, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, че разходите за заплащане на неустойка, която представлява печалба за кредитора, не са включени в ГПР, а би следвало да бъдат включени в него. Твърди се също така, че е нищожна и клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора като цяло или на отделни клаузи от него, като се твърди нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми. Ищцата иска да бъде постановено решение, с което да се приеме, че са налице пороци обуславящи нищожността на чл.8 от Договора за потребителски кредит № 145038, с която се начислява неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъда прогласена.

Претендират се и направените по делото разноски.

В писмения отговор на исковата молба от ответника се оспорва исковата претенция като неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че формата е спазена и договорът е с необходимото съдържание по ЗПК, че правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорена неустойка, която е дължима, че не е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, че не е нищожна клаузата за възнаградителна лихва и действително приложения в договора за кредит ГПР не е различен от посочения в него. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, и претендира направените разноски.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от молба за заем №145038/20.11.2020г. ищцата М. Д. е подала молба за заем до ответното дружество с която иска предоставянето на заем за ремонт. От ответника е предоставен на ищцата екземпляр от СЕФ, чрез който трябва да предостави в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. Видно от СЕФ, посочен е ГПР 49.024% без да е посочено какво включва и как е определен.

Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора в размер на 53.97 лв, разсрочена неустойка по чл. 8 от договора в размер на 44.03 лв и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора 98 лв.

В чл. 6 от договора е предвидено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, и с още едно обезпечение - ценна 3 книга издадена в полза на замодателя. В чл. 8 е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на изискванията, посочени в чл.

10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1232.87 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем е предвидено, че страните имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В чл. 14, ал. 2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем, съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателя държи на заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем.

Видно от РКО № 267/23.11.2020 г., заемната сума в размер на 1200 лева по процесния договор е предадена в брой на заемателя М. Д..

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

Преценена по същество, жалбата е основателна.

При извършената проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявен е иск за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата има правен интерес да иска прогласяване на нищожност на чл.8 от договор за паричен заем от 23.11.2020г., сключен между заемодателя „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545 и заемателя М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.****, ул.***, № **, предвиждаща при непредоставяне на обезпечение заплащането от заемателя на неустойка в размер на 1232.87 лева. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил, че оспорва, че клаузата на чл.8, с 4 която е предвидена неустойка, е недействителна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По делото е установено, че на 23.11.2020 г. между страните е сключен договор за паричен заем, представляващ потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК по силата на който ответното дружество е предоставило парична сума от 1200 лв. за срок от 14 месеца, при размер на погасителната месечна вноска по кредита - 53.97 лв., месечен лихвен процент 3.330 %. Процесният договор е сключен в писмена форма, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК.

Според чл.24 от ЗПК, за договорите за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл.143-146 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Съдът намира, че в случая са налице хипотезите на чл.146 вр. чл.143 от ЗЗП, тъй като договорът за заем и ОУ, /представляващи неразделна част от него/ съдържат уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, а на второ място - те очевидно имат общ, типов характер и не са индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с оглед някакви индивидуални особености.

Договорът изцяло е бил изготвен предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието му.