Определение № 30211 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30211 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110128462 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С определение от 15.06.2026г., постановено по възз.гр.д. № 20261100504284, СГС, IIIГ състав е върнал делото в СРС за произнасяне от СРС по молбата на ищеца с правно основание чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивната жалба за изменение на постановеното по делото решение от 03.02.2026г. в частта за разноските. В молбата, инкорпорирана във въззивнага жалба е изложено, че въпреки, че първоинстанциония съд е достигнал до извод за неравноправност на клаузи в процесния договор, в нарушение на чл.

633 от ГПК, не е зачел разрешението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и С-714/22, поради и което намира, че дори и ищецът, който има качеството „потребител“ да не е доказал осъдителната си претенция изцяло по размер, след като е констатирана неравноправност на клаузи от договора, то съдът не е следвало да възлага в тежест на ищеца заплащането на разноски, съобразно отхвърлената част от искавете.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е взел становище по молбата, като счита по същество същата за неоснователна.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 06.02.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдържаща се във въззивната жалба е подадена от него в съда на дата 1

12.02.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за основателна. Видно е че съдът е уважил частично исковите претенции на ищеца, като е присъдил разноски на ответника „..“ ЕООД в размер на 50,54 евро, съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Оплакването е основателно, тъй като съдът не е съобразил разрешението дадено с решение на СЕС по дело № С-714/22. Съгласно т. 5 от диспозитива на същото член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Следователно това решение касае хипотезите на предявен иск на потребител за връщане на недължимо платеното въз основа на недействителен договор за потребителски кредит, по който ищецът предявява иск за определена сума, каквато е и настоящата хипотеза, когато се установи по делото, че надплатеното е в по-малък размер, което води до частично отхвърляне на иска. Настоящият случай е точно такъв. Касае се за иск на потребител за връщане на недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит, поради което са задължителни постановките на горепосоченото решение на СЕС, като в тази връзка молбата е основателно и решението ще следва да се измени в частта за разноските.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното по гр.д. № 28462/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 03.02.2026г., в частта за разноските, в която съдът е осъдил П.в С. И., ЕГН ********** да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., сумата в размер на 98,84 лева, с равностойност в евро от 50,54 евро, представляваща деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, и вместо това постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „..“ ЕООД за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, предявени срещу него от П. С. И., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3