Решение № 13 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров в присъствието на прокурора и Росица Г. Слабакова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601141 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП Пазарджик и жалба от частните обвинители и граждански ищци М. А.а и Н. А., чрез повереника адв.Н., против присъда от 17.02.2023г., постановена по нохд №304/2019г. по описа на ОС София. С присъдата, подсъдимият К. И. Ш. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал. 1 от НК, като съдът е отхвърлил и предявения от М. Г.

Н.-. и Н. И. А. срещу подс. Ш. граждански иск в размер на 52 703 лв., представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, като неоснователен и на основание чл. 190 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, от събраните доказателства може да се направи извод, че подсъдимият Ш. е извършил деянието, като съображенията за това са следните: От показанията на защитен свидетел БНД ********** е видно, че подсъдимият е обяснил как е извършен палежът, тези показания са подкрепени от заключението на химическата експертиза на веществените 1 доказателства, съгласно която веществото е споменатото от свидетеля, показанията на свидетеля Й. Ж., чиито автомобил е управлявал подсъдимият в периода на пожара, потвърдени от показанията на защитения свидетел.

Протестът се позовава на показанията на свидетеля Р., който видял в нощта на пожара автомобил, описан с разлика от една цифра в регистрационния номер, на обясненията на Ш. от ДП, съгласно които не си спомня къде е бил на инкриминираната дата, а впоследствие, в хода на съдебното следствие, е представил удостоверение, подписано от д-р Т., починал, че е бил на лечение в здравно заведение от 28.07.2014г. до 02.08.2014г. Заключението на почерковата експертиза е установило, че подписът на удостоверението е имитация на подписа на починалия лекар. Иска се отмяна на присъдата, с която Ш. е бил признат за невиновен и постановяване на нова, с която да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се твърди, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, включително и липса на достъп до независим и безпристрастен съд. Иска се отмяна на акта, постановяване на осъдителна присъда за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, както и уважаване на гражданския иск в предявения размер. В допълнение към жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел в мотивите, че свидетелските показания не съдържат индиции в подкрепа на обвинението. Така например, свид. С. Д. споделял лични възприятия от слушани телефонни разговори след приложени СРС между подс. Ш. и л., на име А. С., от които ставало ясно, че на С. е възложена работа, която не е свършена както трябва и затова не му е платено изцяло. Непосочено от свидетеля Д. л. е заявило само връзката между евентуалния поръчител на палежа - адв. Л. Б. и подс. Ш., както и че Ш. е заплатил на преките извършители сумата от 2000 лв., която е получил от Л. Б.. Същият оперативен източник е посочил състава на запалителното вещество, а също така и обстоятелството, че първият път офисът не се е възпламенил и е трябвало извършителите на палежа да се връщат. Цялата тази информация впоследствие е потвърдена от изготвената пожаро-техническа експертиза относно вида на запалителна течност и от записите на охранителните камери, които са фиксирали действията на двамата извършители, респективно факта, 2 че са се върнали втори път, след което е избухнал пожарът. От показанията на свидетеля Д. още се установява, че в близост до мястото на палежа е установен лек автомобил „Фолксваген Пасат“ комби, като очевидец е видял, че същият е с пазарджишка регистрация. В хода на разследването е установен собственика на автомобила - свид. Й. Ж., който потвърждава обстоятелството, че към инкриминирания период предоставил автомобила си на подс. Ш. за ползване. В този смисъл, неоснователно съдът е счел, че показанията на свид.

С. Д., И. Н., И. З. и Н. Н. възпроизвеждат непроверими първични доказателства. Точно обратното, според защитата събраните производни доказателства се подкрепят от преките такива - свидетелски показания, записи от охранителни камери, ВДС, изготвени след прилагане на СРС. В разрез със съдебната практика решаващият съд е интерпретирал превратно и съдържанието на показанията на анонимните свидетели, като не е извършил анализ в контекста на останалите доказателства. Не на последно място, се изразява несъгласие с присъдата по отношение на предявения граждански иск и размера, който първоинстанционният съд е приел за доказан, като се иска подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители сумата от 52 703 лв. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв., както и за представителство по гражданския иск в размер на 5 839.48 лв.

Подсъдимият и защитникът му не са взели становище по протеста и жалбата, при изпратени преписи.

На основание чл.327 от НПК, след проведено разпоредително заседание, делото е насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на САП поддържа протеста. Счита, че при оценката на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл.13 и 14 НПК, като това е довело до грешни фактически изводи, а от там – до неправилно приложение на материалния закон, изразяващи се в достигането до незаконосъобразния извод, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. Изключването на показанията на анонимни свидетели от доказателствената съвкупност намира за неправилно, доколкото те се подкрепят от показанията на свидетелите Ж. и Д., от намерените при огледа на местопроизшествието веществени 3 доказателства и от заключенията по изготвените видеотехническа и пожаротехническа експертизи в първоинстанционното производство. В тази връзка, не смята, че допълнително събраните във въззивното производство доказателства рефлектират върху това кой е авторът на деянието и при какви обстоятелства. Поради това моли първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен, да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която същият бъде признат за виновен, като му се наложи наказание към средния размер, предвиден за деянието.

Частните обвинители и граждански ищци М. Н.-. и Н. И. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуалния им представител адв. Н..

Същата поддържа допълнителното изложение към въззивната жалба. Счита, че проведеното съдебно следствие не рефлектира отрицателно върху твърденията, застъпени в жалбата, че първоинстанционният съд е провел, в разрез с нормите на НПК, една оценъчна дейност, в която е интерпретирал всяко едно от събраните доказателства самостоятелно за себе си и тенденциозно е търсил аргументи, с които да откаже да анализира доказателствата в тяхната цялост, като фрагментарно, на едно основание е елиминирал значимостта на свидетелските показания на двамата анонимни свидетели, специално на единия с аргумента, че споделеното от подсъдимия пред този свидетел представлява извънсъдебно признание, при което той не бил предупреден за последиците от него. Първоинстанционният съд е третирал свидетелите, които не са оперативни работници, нито органи на ДП като такива, приемайки, че всеки гражданин, до който достига такова извънсъдебно признание, трябва да предупреди признаващия за евентуалните последици при съдебно производство. Първоинстанционният съд е отхвърлил с лека ръка събраните производни доказателства, без ди ги съпостави с преките такива, които са многобройни и с факта, че в резултат на споделеното от полицаите, разпитвани пред първоинстанционния съд, разследването е стигнало до обстоятелството какъв е управляваният от подсъдимия автомобил към момента на деянието и кой му го е предоставил. Собственикът е потвърдил, че автомобилът е бил предоставен в лошо съС.ие на подсъдимия, а след това той го върнал в много добро съС.ие, стегнал го, и го управлявал в този период. Свидетелите са установили, че автомобилът в нощта на палежа е бил паркиран близо до офиса на ЧСИ М. А.а, че от него са слезли две лица, които се виждат на записа, и всички тези преки доказателства, които 4 потвърждават казаното от носителите на производни доказателства, според първоинстанционния съд, са игнорирани. Съдът би следвало да прецени общата съвкупност на доказателствата, да анализира и процесуалното поведение на подсъдимия. л., което след 10 години твърди, че не се е намирало в близост и няма отношение към деянието, фактически използва неистински документ на осмата година след деянието, за да твърди, че тогава е бил в болница, документ, издаден от починало л., не по установения ред, за който експертизата е установила, че не е подписан от управляващия болницата. В тази връзка счита, че и процесуалното поведение на подсъдимия, наред с останалите доказателства, показва, че наистина е извършил това, за което е предаден на съд, че е участвал в престъплението по чл.330, ал.3 НК и следва да бъде осъден. По отношение на предявения граждански иск поддържа, че неоснователно съдът е приел, че вредите са в по-нисък размер от установения съгласно допълнителната СЧЕ. Моли да бъде присъдено и възнаграждение като повереник по чл.38 ал.2 ЗАдв., в каквато насока е представения по делото договор за правна помощ.

Подсъдимият К. Ш., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник адв. Д., която пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е положил всички усилия и е взел всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, правилно е приел, че не се съдържат данни в подкрепа на повдигнатото и поддържано обвинение спрямо подзащитния й. Нито един от свидетелите не е възприел и не съобщава информация, която може да бъде отнесена към самоличността на подсъдимия като съучастник на извършителите на палежа. Липсват свидетели, които по някакъв начин да са възприели физически извършителите, единствено свид. Ташева твърди, че е забелязала два силуета, облечени в тъмни дрехи. Същата описва силуетите като телосложение много по-слаби, в сравнение с подсъдимия. Това, че е имало някакъв автомобил, спрян някъде в близост до мястото на палежа, по никакъв начин не обвързва Ш. с извършването на инкриминираното деяние.

Предвид горното, настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Моли да й бъдат присъдени разноски на осн. чл. 38 ЗАдв., като се има предвид финансовото и социално положение на подзащитния й, който се намира в местата за лишаване от свобода и няма никакви доходи.

Подсъдимият Ш., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В 5 предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан.

САС след като взе предвид депозираните протест и въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

При преценка на доказателствата, включително събраните при проведеното пред апелативната инстанция съдебно следствие /разпит на свидетеля С. А., изготвянето на две ВТЕ/, въззивният състав намира, че не са нал. основания за преразглеждане на приетата от решаващия съд фактология.

Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че установената от анализа на доказателствата фактическа обстановка е идентична само с част от фактите, изложени от държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт.